БОГ И ЦЪРКВАТА

Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:

– Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре…

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата.

А там към него се приближил непознат и му казал:

– Не дръж така ръката си!
– Не стой там! – обадил се втори.
– Не си облечен подходящо! – викнал му трети.
– Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти…

Накрая към него се приближила една жена и му казала:
– Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново…

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:
– Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?

Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:
– Господи, не ме пускат в църквата!…

Прегърнал го Божият син и тихо отвърнал:
– Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там…