Четвърта-власт.онлайн истинските новини Четвърта-власт.онлайн
Преждевременното напускане на училище е сериозен проблем в целия Европейски съюз. Съгласно един от неговите документи като „преждевременно напуснали училище” се определят лицата между 18 и 24 години, завършили едва основно образование или по-ниска образователна степен, които вече не участват в никаква форма на образование или обучение. Проблемът с ранното отпадане от училище е изключително значим не само по своите образователни, но и по своите икономически и социални последици, рефлектиращи върху трудовата заетост, качеството на работната сила, социалната интеграция, трафика на хора и употребата на наркотици, междуетническите отношения и възпитанието на бъдещите поколения. Адекватното решаване на този проблем изисква отчитането и съобразяването с поредица от фактори: демографски тенденции, икономически статус на рисковите групи, пазар на труда, сива икономика, криминогенна обстановка, образователни политики към рисковите групи, училищни програми, опит на учители и възпитатели за справяне с проблема и т.н.
Процентът на преждевременно напусналите училище на възраст 18-24 години е 14,7 %
По данни на Евростат в България през 2009 г. процентът на преждевременно напусналите училище на възраст 18-24 години е 14,7 % при средна стойност 14,4 % за ЕС-27, а през 2010 г. се забелязва подобрение – 13,9 % за България при средна стойност за ЕС-27 от 14,1 %. По този показател България е на малко под средното за ЕС ниво, но по отношение на заетостта на хората с основно и с по-ниско образование страната е на много тревожно равнище – 28 % за 2009 г. През последните 5 години, с изключение на 2009 г., делът на преждевременно напусналите училище в България е по-нисък от средноевропейския за ЕС-27, като темповете, с които в страната ни намалява делът на преждевременно напусналите училище, са значително по-ускорени от средните за ЕС. В същото време през 2011 г. пет от общо шестте района на икономическо планиране се характеризират със стойности на преждевременно напусналите училище, които са по-високи от средните за страната с между 2,5 – 6,6 процентни пункта. Най-висок е делът на тази група младежи съответно в Югоизточен и Северозападен райони на планиране, в които почти всеки пети и съответно шести (съответно 19,4 % и 16,8 %) e без средно образование и не участва в никаква форма на образование или обучение.
„Ранно напускане на училище“
Въпреки че процентът на отпадналите от училище младежи в страната ни е под средния за Европейския съюз, сериозен остава проблемът с високия относителен дял на незаписалите се и отпадналите от основната степен на образование. Дълбочината на проблема „ранно напускане на училище“ е свързана с неговото отражение в дългосрочен план. За отделния индивид това означава неграмотност, липса на социални умения, ниско ниво на образование и квалификация – основните качества, търсени на пазара на труда.
Образователната степен в корелация със заплащането
Хората с по-ниска степен на образование имат значителни трудности при намирането на работа, получават много по-ниско заплащане за труда си, което довежда до по-нисък стандарт на живот. Обикновено те слабо познават трудовите си права и приемат да работят без трудов договор, като не осъзнават, че така се лишават от покритие в рамките на общественото осигуряване. Много по-често те стават пряко зависими от социалните плащания и помощи от системата на социалното подпомагане.
14 % от младите хора между 20 и 24 години са с основно и с по-ниско образование
У нас 14 % от младите хора между 20 и 24 години са с основно и с по-ниско образование, като едва една четвърт от тях са намерили работа на пазара на труда. В България една трета от рано напускащите училище прекъсват образованието си между първи и осми клас. В Европа повече от напусналите училище са момчета, а у нас все повече момичета се отказват от образование. Причините са етнически: ранни бракове и ранни раждания.
Бедността – много деца отпадат, тъй като започват да помагат на родителите си за осигуряване препитанието на семейството
Според експерти ниският интерес към образованието и ранното отпадане от образователната система се дължат на разнообразни фактори, най-важният от които е че голяма част от ромската етническа група не го възприема като основна ценност. Друг много важен фактор, който експертите посочват, е бедността – много деца отпадат, тъй като започват да помагат на родителите си за осигуряване препитанието на семейството, а и много семейства не могат да си позволят издръжката на един или повече ученици, тъй като учебните пособия и училищното облекло за тях са излишно натоварване на бюджета им. Ключов фактор за липсата на интерес и отпадането на определени деца са и учебните програми, несъобразени с мултикултурната среда в класната стая и преподавателите, които не са обучени да работят с деца от различна етническа принадлежност.
Проведеното през 2006 г. от Aлфа рисърч изследване на обществените нагласи и отношение към приобщаващото образование регистрира изключително скъсени жизнени хоризонти, както на децата, така и на родителите. Максимумът, в който се простират проекциите за бъдещето на ромите, е нискоквалифициран труд, неизискващ някакво образование и квалификация. Това неминуемо се отразява върху възприятията на децата, върху тяхното отношение към образованието, плановете и мечтите им.
Езиковите трудности са сред основните фактори за изоставане на децата от ромски произход от учебния процес
Честите отсъствия и езиковите трудности са сред основните фактори за изоставане на децата от ромски произход от учебния процес. Липсата на подкрепа в семейството и възможност за индивидуална работа, помощ и насока в учебния материал допълнително усложняват обучението. Ето защо занималнята се оказва една от ключовите форми в образователния процес при ромите. Налице са твърде занижени критерии към образованието и слаба взискателност по отношение същинския учебен процес. Донякъде поради по-слаба взискателност, но и поради по-рядко общуване с децата, родителите не идентифицират проблеми в отношението и приемането на децата от ромски произход от другите деца в масовото училище.
Лошата дисциплина, незаинтересоваността от учебния процес
Лошата дисциплина, незаинтересоваността от учебния процес (децата от ромски произход не пишат в час, нямат тетрадки), липсата на подкрепа и помощ в семейната среда са сред основните проблеми и трудности, които учителите, работещи с деца от ромски произход споделят. По-сериозни са проблемите, когато става въпрос за ромчета в началните класове; в по-горните класове именно защото децата, които нямат интерес към образованието отпадат, проблемът почти не съществува. Останалите да се обучават деца обикновено са с по-висока степен на мотивираност и интерес към образованието. Дори и да имат потенциал да научат нещо, честите отсъствия се явяват пречка за обучението на децата от ромски произход. Липсата на позитивни модели, на които да подражават също се явява пречка за тези деца. Според учителите решаващ е подготвителният клас или детската градина. Това е важно, защото в тази възраст и среда все пак се постига приучаване на дисциплина, научаване на български език, хигиенни навици и пр.
Всичко гореизложено налага категорично необходимостта от търсене на нови, адекватни на времето, механизми за приобщаване на децата и техните родители към ценностите на образованието и намаляване броя на отпадащите от училище, а оттам и от различните форми на социален живот. В българската образователна система са се наложили и се ползват паралелно два термина, характеризиращи различни аспекти и специфики на антисегрегационните процеси: интегрирано обучение и приобщаващо образование.
Интегрирано обучение
Интегрираното обучение се съсредоточава върху възможността децата да посещават масовите училища, т. е. фокусът е върху посещаемостта и механичното смесване на децата в норма и на децата със специални образователни потребности. Очакванията при интегрираното обучение са децата да се адаптират в интегрираната социална среда на общообразователното училище и да отговорят напълно или в някаква степен на определените от общообразователната система стандарти (държавните образователни изисквания).
Приобщаващо образование
Приобщаващото образование отива отвъд чисто пространственото смесване на децата и поставя акцент върху достъпа до качествено образование, т. е. върху това децата да развият максимално капацитета си да учат и да се образоват заедно с връстниците си. Образователната интеграция не е просто институционално преместване на ученици от един тип училище в друг, а един цялостен и същностно нов процес.
Терминът приобщаващо образование идва от английски език (Inclusive Education). То се основава на подхода за човешките права и социалния модел, което налага приспособяване на училищната система към детето, а не на детето към системата. „Приобщаващото образование означава образование за всички. То е реакция спрямо дискусии, които изключват от образование на основата на различни характеристики на учениците, вкл. клас, раса, етнически произход, предполагаемо ниво на способност или увреждане, възраст, HIV статус и т.н “[4]. Приобщаващото образование е далеч повече от интегрираното обучение, то е насочено не само към децата с увреждане, а към всички ученици. Според доклада „Оценка на образователното включване” [2] включването се отнася за следните групи:
– момчета и момичета;
– етнически и религиозни малцинства, роми, бежанци;
– деца, за които националният език не е майчин език;
– деца с увреждане;
– деца, изложени на липса на внимание или с риск от изключване;
– надарени и талантливи деца; – деца, за които се полагат грижи;
– деца с хронични заболявания;
– младежи, полагащи грижи за други хора;
– деца от семейства, подложени на стрес;
– бременни ученички и млади майки.
Приобщаващото образование цели да се отговори на нуждите на всяко дете
Британската неправителствена организация „Спасете децата” също публикува в свой доклад формулировка за правото на приобщаващо образование: „Основната концепция, залегнала в приобщаващото образование, е, че всяко дете има право на достъп до качествено образование в общообразователната училищна система и е способно да учи. В този смисъл всяко дете, независимо от различия, основани на възраст, пол, етническа принадлежност, увреждане или други бариери пред ученето, може и следва да се обучава в общообразователно училище. Приобщаващото образование цели да се отговори на нуждите на всяко дете, като се отделя специално внимание на групи деца, които са в риск, да бъдат социално изолирани или изключени от общообразователната система.”
Приобщаването в образованието се основава на разбирането, че всички деца са различни и че училището и образователната система като цяло, трябва да се променят за да отговорят на индивидуалните нужди на всички учащи. Приобщаването се изразява в реорганизация на политиките, практиките и културата в българското училище, така че то да може да отговори на разнообразните образователни потребности на децата, които го посещават, и да насърчава активното им участие. На ниво училищна база това означава осигуряване на достъпна архитектурна среда, квалифициран преподавателски и помощен персонал, индивидуални планове за обучение, съобразени с потенциала на всяко дете, добре оборудвани специализирани кабинети, щатно назначени ресурсни учители, психолози, логопеди и др.
Претенциите за промяна на приобщаващото образование засягат цялостния образователен процес.
Приобщаващото образование се стреми към промяна в самата система, така че тя да е способна да отговаря адекватно на разнообразието от ученици с различни нужди. Приобщаващото образование в по-широк смисъл е процес, в който интегрираното обучение има много значително място. Всички деца имат нужда от специални грижи и ако ние приемем, че едно дете е различно, то всички деца около него в училището, което го е интегрирало, се нуждаят от специални грижи за да приемат различието и да сътрудничат на детето.
Сред ромите надделява мнението, че обучението сред българчета е много по-важно и по-полезно за децата им
Проучванията показват, че към момента сред ромите надделява мнението, че обучението сред българчета е много по-важно и по-полезно за децата им. Макар и в редки случаи, е осъзната необходимостта от пълноценно образование, а не от пасивно присъствие. Приобщаващото образование на деца от ромски произход обаче се сблъсква със следните препятствия:
• Липсва целенасочена и устойчива политика за образователна интеграция на деца от ромски произход, основана на направената цялостна и задълбочена оценка на обхвата и устойчивостта на резултатите на процеса на десегрегация до момента.
• Липсва контрол върху и оценка на добрите практики, целящи повишаване качеството на образование на ромските деца (например работа с родителите на ромските деца, въвеждане на теми по ромска история и култура в образователната програма).
• Общообразователните учители не са обучени да работят в мултикултурна среда и нямат подход към децата от ромски произход.
• Фигурата на помощник на учителя е конфликтна и докато за едни тя е неоспорим фактор в десегрегационния процес и повишаването на качеството на образованието, за други е неприемлива. Тази липса на единомислие предполага разнообразни стратегии и практики, което пречи на установяването на единна политика за използване или не на помощник на учителя за целите на образование на деца от ромски произход.
• Липсват стратегии за преодоляване на ранното отпадане на ромските деца от образователната система.Разработването на разнообразни и гъвкави програми за индивидуална и гъвкава работа с деца, застрашени от отпадане, както и други подобни педагогически мерки, са ефективни механизми, които намаляват риска за отпадане от училище.
Създадени са 28 регионални ресурсни центрове
През последните 2-3 години състоянието на приобщаващото образование у нас значително се промени в положителна посока. Налице е политическа воля за реформа в посока на интегриране. В обществото все повече се проявява тенденция към несегрегационно и антидискриминационно мислене и се формират съответните нагласи. Разработена е нормативна база с национално (национални планове, програми и стратегии; регулативни документи – закони, наредби и др.) и местно значение (общински програми, кметски наредби и заповеди и др.). Проведени са значителни административно-организационни дейности на ниво министерство на образованието: създадени са 28 регионални ресурсни центрове; намален е процентът на ромски деца в помощните училища и е стартиран процесът на закриване на такива училища.
Съгласно разработената от МОНМ Стратегия за превенция и намаляване дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020) към 2020 г. показателите по индикатора за преждевременно напусналите образование и обучение (18 – 24 навършени години) ще бъдат предопределени до голяма степен от обхванатите в образователната система младежи, които към настоящия момент се намират в училищна възраст, както и от политиките и мерките за подобряване на равния достъп до образование и за повишаване на качеството на образованието.
„Отпадащи ученици от училище”
Поради сложността на явлението „отпадащи ученици от училище” и комплексното действие на причините, които го пораждат, е нужно тясно взаимодействие и сътрудничество между отговорните инсти¬туции на местно равнище, особено между РИО на МОМН и общините. На базата на анализ на конкретните условия (социални, икономически, етнически, демографски и т. н.) е препоръчително да се разработят общински програми, съдържащи ясна стратегия за превенция на от¬падането от училище и повторно включване в образователната сис¬тема на вече отпадналите.
Автор: Доц. д-р Вацов
