Преглед на световната преса

Преглед на основните заглавия в световната преса

Съветът за сигурност на ООН даде в понеделник нов тласък на мирните преговори в разкъсваната от граждански конфликт Сирия с приемането на политическа декларация, подкрепена от Русия и останалите 14 държави-членки, пише латиноамериканският вестник The Argentina Star. Това е първият по рода си подобен документ за последните две години, което провокира френският заместник-посланик да го определи като „исторически“. Единството на Съвета за сигурност на международната организация обаче идва на фона на усилената дипломатическа активност, която се опитва да сложи край на кръвопролитията, довели до смъртта на над 250 хил. души и предизвикали най-сериозната хуманитарна криза за последния половин век.
Планът, изготвен от специалния пратеник на ООН Стефан де Мистура, е опит да бъде направен пробив в политическата безизходица, макар да остават ключови различия, като това за бъдещето на сирийския президент Башар Асад например.
Инициативата за мира, която би трябвало да започне през месец септември, включва създаването на четири работни групи – за сигурността и защитата, борбата с тероризма, политически и правни въпроси, и възстановяване и развитие. Съветът за сигурност настоя всички страни да работят за прекратяване на конфликта чрез „стартирането на воден от Сирия политически процес, който да доведе до политически преход, отговарящ на законните интереси на сирийския народ“. Преходът включва „създаването на приобщаващ временно управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия“.
***
Талин. Шестима депутати от управляващата коалиция в Естония не подкрепиха спасителния план за Гърция, съобщава Postimees. Третият финансов пакет, който трябва да избави балканската държава от дефолт, беше приет в естонския парламент с гласовете на 50 от народните представители срещу 37 против.
Естония е една от европейските държави от еврозоната, където пакетът за Гърция трябва да получи парламентарно одобрение. Сред тях са още Холандия, Малта, Словакия, Словения, Австрия и Германия, където депутатите в Бундестага ще се произнесат за съдбата на Атина в четвъртък.
***
Виена. Парламентите на Австрия, Испания и Естония дадоха зелена светлина на третия спасителен пакет за Гърция, който трябва да избави балканската държава от дефолт, съобщава германският вестник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
В Мадрид испанският премиер Мариано Рахой си осигури подкрепата на мнозинството в парламента, въпреки че нямаше законово изискване за гласуването на пакета. Във Виена повечето законотворци – и социалдемократи, и консерватори – одобриха спасителната програма за Атина.
Утре съдбата на Гърция ще се обсъжда в германския Бундестаг, където действията на кабинета на Ципрас са гледани критично.
***
Берлин. В бившата ГДР живее едва 17 % от германското население, но все още 47 % от актовете на насилие на расова основа са извършвани там, пише Die Mitteldeutsche Zeitung, като се позовава на данни от Министерството на вътрешните работи. Статистиката показва, че от 130 престъпления с ксенофобски характер, регистрирани на територията на цяла Германия за 2014 г., 61 са извършени в т.нар. „нови“ провинции, присъединени през октомври 1990 г. В национален план данните са повече от тревожни, тъй като отбелязват скок с 40 на сто на подобен тип нарушения на закона.
„Има основания да се смята, че броят на случаите, регистрирани до момента, отразяват само част от престъпленията на дясно мотивираните в Германия“, твърди депутат на „Зелените“, който допълни, че „трябва да приемем, че системата на полицията за анализ на насилието все още не работи правилно“. Аргументите за това твърдение произтичат от факта, че официалната статистика на вътрешното министерство обхваща само актовете на насилие срещу имигранти и се разминава значително с тази на Федералната криминална полиция, която е регистрирала над 700 престъпления на расова основа за предходната 2014 г.
***
Лондон/Пекин. Рейтинговата агенция Moody’s предупреди от възможен финансов срив в Китай, пише германският вестник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung. Най-уязвим е пазарът на недвижими имоти.
„Продължителната корекция на цените на акциите“ в социалистическата република представлява огромна заплаха за световната икономика, твърдят експертите.
***
Берлин. Върховният комисар на ООН за бежанците Антонио Гутерес обеща подкрепа за Германия при приемането на бежанци, пише немският ежедневник Die Welt. „Длъжни сме да разпределим отговорността и върху плещите на другите европейски страни“, заяви Гутерес. Той подчерта, че в дългосрочна перспектива е „недопустимо само две държави от Европейския съюз – Германия и Швеция“, разполагащи с най-добрата инфраструктура, „да приемат най-голям брой бежанци“.
От Федералната служба за миграцията и бежанците прогнозират значителен ръст на лицата, търсещи убежище, чиито брой може да достигне до 750 хил. души за текущата година.
***
Тел Авив. Палестинецът, който прекара два месеца в гладна стачка, излезе от кома, но заплаши да поднови протеста си, ако Израел не разреши случая му в рамките на 24 часа, пише вестник The Daily Star Lebanon.
Задържаният – 31 годишния Мохамад Алан, „заяви в лицето на докторите, че ако няма някакво решение по неговото дело в рамките на 24 часа, ще поиска да бъде спряно всякакво лечение и ще спре да пие вода“, се казва в изявление на палестинска група на затворниците в Израел.
***
Париж. Последните няколко месеца наблюдаваме бавно, но видимо изменение на съотношението на силите на международната арена, където вчерашните врагове стават приятели с надеждата, че утре няма отново да се опълчат един срещу друг, пише Agora Vox. На тази голяма шахматна дъска, както образно се изрази бившият гуру на американската външна политика Збигнев Бжезински, Владимир Путин е опитен играч, чиято цел е да изведе Русия от рамките на съветското минало и да й върне блясъка от времето на Екатерина II, приела в двора си Волтер, и първия руски император Петър Велики.
Както отбелязва аналитикът Матьо Слама, партията на Владимир Путин и европейските лидери са противопоставени не само около Украйна, а на базата на идеи, които са „много по-основополагащи и решаващи“. Владимир Путин може да бъде упрекнат за много неща, но едно не може да му се отрече: неговия ум и умението му да разбира руската душа и култура. Както отбелязва Юбер Ведрин в последния брой на списание Society, тази черта кардинално го отличава от европейските му колеги. „Този човек умее да мисли, той е чел извънредно много. Нещо, което не може да се каже за съвременните европейски лидери. В Путин има дълбочина, която вече не е останала в другите политици“.
В своето важно встъпление при срещата на клуба „Валдай“ през октомври 2014 година Путин блестящо изложи основите на своята доктрина „В условията на доминиране на една страна и нейните съюзници, или, казано по друг начин, сателити, търсенето на глобални решения започна да се превръща в стремеж за налагане на собствените рецепти в качеството им на универсални. Самото понятие „национален суверенитет“ за повечето държави стана относителна величина. Резултатът е очевиден: по-нататъшно разрастване на глобалния хаос“.

Източник: Фокус