Начало | Шаржове | От мрежата | Малките жабчета

Малките жабчета

жанчетаИмало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало.

Истина Ви казвам: някой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например: “О, пътят е толкoва труден!!! Те НИКОГА няма да достигнат върха.“ Или пък: “Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!“

Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно … Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи: “Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!“ Все повече жабчета се уморявали и се отказвали.

Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре. Това няма да се предаде!

На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !

ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

Оказало се, че… Победителят бил ГЛУХ!!!!

Поуката от тази история е:

Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!

Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви!

Един коментар

  1. Според мен малкото жабче в аванс не е приемало предизвикателството като нещо, което ще да е непременно съпътствано от неимоверни усилия от негова страна.
    Възможно е просто то да е ВИДЯЛО смисъла единствено в това – да върви по стръмния път. Така и придвижването му нагоре се е срастнало със самото него при вървенето. Жабчето е станало вече (след като е видяло…) Жабче, което може САМО да изкачва връх. Не да стои отдолу и да гледа… И тогава как да се откаже някъде по пътеката… защо?… няма причина…
    Много вероятно е никога да не е и мислело да достига връх. Просто е вървяло по пътя, по който е усещало/знаело, че трябва да върви. Но да – било е глухо. Това е…!

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...