На море през осемдесетте

Някога почивките не бяха само мечта, нито дълго планувано събитие. Нямаше го и залъгването с разходка до плажа за уикенда. Просто товарехме багажника на Жигулата или Ладата, събирахме почти цялата покъщнина. Задължително торбичка с домати и туба с вода за по пътя и потегляхме към морето.

А, който нямаше Жигула или Лада, пиехме във вагон ресторанта на нощният власк, пътуващ към родното черноморие… Стояхме на море поне 20-ина дена.

Някога нямаше купища ресторанти с кухни от цял свят. Цепехме дините на плажа, пиехме лимонада и стискахме палци за вечеря в столовата да не сервират пак пълнени чушки.

В морето трябваше да влизаме под час. Стане ли 10, чак тогава идваше отривистата команда – къпането разрешено. Голяма мъка беше да издържим до тогава, но кой смееше да се опълчи на бащиния авторитет!

Нямахме смартфони, нямахме социални мрежи, а само истински социални контакти. Веднага се „надушвахме“ с останалите младежи и семейства по плажа и бандата се сформираше за по-малко от един следобед. Да, създавахме истински и трайни приятелства, умеехме да говорим отпуснато и непринудено, забавлявахме се без предразсъдъци и задръжки. Беше нормално да заговориш непознат човек на плажа и да отидете за по една бира в стъклено шише от лавката.

Вечер, докато по-възрастните се забавляваха, слушайки „забранени“ песни в изпълнение на безизвестни музикални банди, по-младите се впускаха в безкрайни игри и щуротии, които продължаваха до полунощ. А нощта бе пълна с пъстри емоции, които днес просто не съществуват в живота на съвременния човек.

Дааа, такива бяха почивките на море през осемдесетте – дълги, мокри, бедни в материален план (имахме само по едно жилище от „жилфонд“,  една новичка Жигула и български адидаски), но много богати в емоционален!