За дупетата в политиката

Самоцел

За някои преследването на една цел и превземането й е най-важното. След това интереса постихва. Докато се появи нова цел. Да си поставяш разумни и постижими цели, степенувани по важност, е нормално. Така сме устроени. Винаги да се стремим към високото, към щастието и съвършенството. Ако по пътя към високата цел проявиш качества и достойнство, етичност и уважение към другите, които също си поставят високи цели, това вече е израстване, осъзнаване. Това състояние е съпроводено с усещането за вътрешна хармония и пълнота. Но човешката съдба е многолика и противоречива.

Равносметката

Някъде след зрялата възраст човек започва да си задава повече въпроси. Това няма нищо общо с младежкото любопитство и изследване на света. Времето вече не работи за теб, напротив остава все по-малко време и сякаш сме по-близо до края на земния път, отколкото до това, което сме бленували на младини. Ако не си изградил, създал в себе си качеството стойност, тогава най-често се подхлъзваш по ръба на своите комплекси, за да се събудиш един ден като озлобен задник, на който всички му пречат-да се развива, да бъде себе си, вечно мърморещ и оплакващ съдбата си. Ето това е проблемът на нашето време. Навсякъде е пълно със задници. Не ми ли вярвате. Ще ви помоля да се огледате по-внимателно около Вас.

Американски психолог: „Мъжете са задници“

Един известен американски психолог в нашумялата си книга твърди, че мъжете са задници. Е, има и изключения. Аз не съм от тях. Но си мисля, че е по-добре да бъдеш мъжки задник, отколкото мъжко дупе. С последните е пълно, най-вече в родната ни политика.

За дупетата и задниците

Истинският мъж обикновено си избира истинска професия-да бъде войн, земеделец, лекар, поет, водач или любовник. Мъжките дупета са избиващи комплекси момчета, зад които стои най-често една много властна жена. Най-опасни и непредвидими са тези в зряла възраст. Именно те се гаврят и подиграват с труда, чувствата и мечтите на истинските мъже, защото са неспособни сами да изковат своите собствени.

За дупетата в политиката

Българската политика е емблематичен и най-красноречив пример. За това повече не трябва да се учудваме, че държавата ни буксува и че нищо не се получава както трябва. Заслепени от своето собствено величие и надуто от властните им жени самочувствие, тези момчета приемат живота като една игра – на шамари, на подли постъпки, на стражари и апаши, нахлузили маската на блюстители на реда и морала, но винаги зад фалша на лицемерието. Другите мъже рядко им обръщат внимание, защото са заети с работа, с изкарване на насъщния, с грижа за собствените си семейства.

Мъжките дупета

Мъжките дупета са навсякъде – министри, депутати, в държавната и общинската администрация, кметове, попове, адвокати. Тези момчета така дълбоко са си повярвали, че е трудно да им обясниш, кога понякога се налага да прескочиш закона, защото децата ти стоят гладни, или за да поощриш нечие истинско мъжко намерение за творчество, за изява, за новаторство. Което може и да влезе в разрез с етиката. Но да донесе само добро. Но как, ще ли да ти позволят момчетата в костюми? Нали ще лъсне собственото им не можене, което така ревниво крият зад популистки речи, с клиширани приказки за дух, нравственост, уважение към героите на миналото, чийто портрети качат в кабинетите си, сякаш могат така да компенсират нещо в себе си? Ако някой от тези народни герои стане от гробищата, щеше да ги заплюе, че му палят свещи, вместо да го следват по стъпките.

Мъжките дупета пораснаха

Тези мъжки дупета излязоха на бял свят през последните 20 г., но бяха отглеждани в последните две десетилетия от един отминал строй. Правенето на политика по време на хала, в който в момента е България е истинско мъжко занимание. А не за мъжки дупета, които правят чупки в кръста. Защото резултатът го виждаме всички. Е, има ли доволни от държавата ни?

Автор: Венелин Бараков

„ТВОЯТА ТРИБУНА“