Начало | Политикономия | От гръцката драма загуби обикновеният германец

От гръцката драма загуби обикновеният германец

Проф. Ханс-Вернер ЗинПроф. Ханс-Вернер Зин: От гръцката драма загуби обикновеният германец

Спечелиха или загубиха немците от кризата в Гърция? Учените спорят за последствията от гръцката дългова драма за Германия. Едни подчертават гигантската икономия на държавни средства, а другите – загубите за дребните вложители.

Колко пари ще загуби Германия, ако Гърция банкрутира и не върне отпуснатите й кредити? Този въпрос беше много популярен в германските медии в началото на юли, когато гърците се оказаха на ръба на фалит и излизане от еврозоната. Сумирайки дела на ФРГ в различни кредити и пакети с помощ за Атина, журналистите достигнаха тогава до извода, че в най-лошия случай загубите на германските данъкоплатци могат да достигнат 90 милиарда евро.

Целият проблем е в лихвите по държавните облигации

Подобни изчисления са се сторили на учените от Института за икономически изследвания в Хале (IWH) твърде праволинейни. Затова те са провели собствено изследване, моделирайки и анализирайки различни сценарии. На 10 август те публикуваха резултатите от своето изследване. Те гласят: благодарение на гръцката дългова криза германската хазна е икономисала около 100 милиарда евро, по тази причина дори Атина да не върне и един цент от получените 90 милиарда /което сега след постигането на споразумението за новата програма с реформи изглежда малко вероятно/, Германия ще бъде на плюс.

До този неочакван за мнозина изводи учените достигнаха, след като са проучили котировките на германските държавни облигации от 2010 г., когато Гърция получи първия пакет с помощ. Та нали Германия, както и останалите страни, през всичките тези години редовно емитираха на капиталовия пазар свои облигации, взимайки пари в дълг за финансирането на бюджетния си дефицит.

Тъй като германските ценни книжа се смятат за особено надеждни, международните инвеститори обикновено се съгласяват на доста ниски лихви. В условията на периодично изостряне на ситуацията в Гърция търсенето на германски държавни облигации често ставаше толкова голямо, че Берлин получаваше възможност да емитира дълг при изключително ниска лихва.

Лоши времена за дребните вложители

В изследването се посочват конкретни примери на скокообразен растеж на търсенето и съответно спад на лихвите през януари тази година в навечерието на победата на движението СИРИЗА на изборите или малко по-късно, когато Атина обяви за скъсване на споразуменията с тройката кредитори. В тези моменти САЩ, Франция и Холандия също са могли да емитират държавни облигации при по-изгодни условия, но Германия всеки път е печелила повече от всички, констатират учените от IWH.

Ако не се беше разразила гръцката криза, лихвите по германските облигации щяха да се окажат средно с по 3% по-високи, отколкото са били в действителност, изчислиха експертите. Сравнявайки моделирания им сценарий с реалните плащания на Берлин за последните 4,5 години, те са получили икономията от около 100 милиарда евро.

Изследването на колегите от Института за икономически изследвания в Хале моментално беше остро разкритикувано от президента на мюнхенския Институт за икономически изследвания ifo професор Ханс-Вернер Зин. При това той не оспорва правомерността на извода, че хазната е икономисала гигантската сума. Той е възмутен от друго.

“Изчисленията на IWH са направени от гледна точка на германската държава, но Германия не се състои единствено и само от държавни длъжници, а и от частни вложители”, заяви професор Зин. И именно техните спестявания пострадаха от ниските лихви както по държавните облигации, така и по депозитите в банките и спестовните каси, подчертава икономистът, който е решителен противник на по-нататъшното оставане на Гърция в еврозоната.

Безпрецедентно изгодни условия за ипотека

Излиза, че от гръцката криза е спечелила германската държава, но са загубили нейните обикновени жители? Нещата не са така прости. Икономията на хазната в известна степен е била от полза за всички данъкоплатци в страната, защото е дала възможност на правителството да не увеличава данъците и частично дори да ги намали. На свой ред, вложителите са се сблъскали с това, че техните спестявания са започнали да дават микроскопичен доход и от тази гледна точка са претърпели загуби /или по-точно казано пропуснати възможности/.

Но в същото това време пред тях са се открили напълно нови възможности за инвестиция на техните спестявания. Та нали германските банки, отпускайки ипотечни кредити, традиционно се ориентират към лихвата по 10-годишните държавни облигации на ФРГ. Така че същественото понижаване на лихвата по време на гръцката криза е осигурило не само сериозна икономия за държавата, но и безпрецедентно изгодни кредити за купувачите на жилища и имоти в Германия.

В началото на 2015 г. браншовият съюз на германските специалисти по пазара на недвижимост Immobilienverband Deutschland (IVD) съобщи, че изчисляваният от тях индекс за достъпност на жилищата е достигнал най-високия показател в цялата история, при това една от трите ключови причини за това са именно изключително изгодните условия за ипотека. Така че наблюдаващият се през последните 3-4 години бум на германския пазар на имоти до голяма степен е резултат от гръцката дългова криза, колкото и странно да звучи това.

Но далеч не всеки жител на Германия може да си позволи ипотека, дори и при безпрецедентно изгодни условия. И именно тук става дума за тези, които в една или друга степен наистина са пострадали от гръцките събития. Това са десетки милиони германци, които по традиция държат своите спестявания в банка – ученици, мечтаещи да натрупат парички за някоя по сериозна покупка, млади семейства, мислещи за кола, възрастни хора, заделящи част от пенсията си за черни дни. Нито един от тях не е успял през последните години съществено да умножи своите спестявания.

Източник: Информационна агенция БГНЕС, Дойче Веле

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...