Начало | Общество | Култура | Изнасяне на чудотворната икона “Св. Богородица Триръка” в троянския манастир

Изнасяне на чудотворната икона “Св. Богородица Триръка” в троянския манастир

троянски манастир 1

На храмовия празник на троянския манастир Успение на Пресвета Богородица (15 август) ще се отслужи Божествена света литургия от Негово Светейшество Български Патриарх Неофит и ще се извърши литийно шествие – изнасяне на чудотворната икона на Божията майка от храма на манастира.

Това е една от трите чудотворни икони, пред които много българи се поклониха и помолиха за освобождаване на нашите медицински сестри от либийските власти.

Света Богородица Троеручица дарява с благословение всички, които прибягват към нея с вяра и надежда да намерят спасение за душите си и лек за своята болка.

В унисон с църковния празник стартира и благотворителна кампания за набиране на средства за възстановяване на скит „Св. Никола”.

Иконата “Св. Богородица Триръка” (Троеручица)

Св. Богородица Троеручница, икона от XVIII в. в Троянския манастир. Както иконата “Св. Богородица Одигитрия” в Рилския манастир, така и “Св. Богородица Триръка” Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.

Чудотворната икона на Богородица

Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона “Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

– Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

– Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.

Троянски ставропигиален манастир “Успение Богородично”

Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично” е разположен на десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм.

троянски манастир 3

За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица “Рождество Богородично”.

През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът “Св. Никола”, а около 1830 г. – скитът “Св. Йоан Предтеча” в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби поличили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.

През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.

Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера.

Троянски манастир – кулата-камбанария.Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. – реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.

Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Троянски манастирНай-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата “Успение Богородично”. Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

троянски манастир 2

За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници – Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място – срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета – на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора и най-накрая – своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей.

В притвора – на западната стена, народностно-патриотичната галерия продължава с изображения на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други.

На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис “Болгаре”.

На северната стена – св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел.

В източната част на свода – в двете големи конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски.

Възпоменателният надпис от 1848 г. на западната стена завършва с текста: “… изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина”.

Темите “Страшният съд” и “Колелото на живота”, изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс за богомолците. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби. Една част от тази назидателна живопис доскоро беше закрита от късни поправки на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първоначалния си вид.

Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследвачи смятат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян.

троянски манастир 4

Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца – безспорно от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния корпус също през XIX в. са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Някои специалисти също ги считат за творби на Захарий Зограф, вложил в тях символите на силата и търпението, разкриващи енциклопедичните светски търсения на художника.

Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита “Св. Никола”. Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба. Царските двери на този иконостас се отличават по маниер и изисканост и носят надписа на йеромонах Киприан от 1794 година. За времето на изграждане на скита – втората половина на XVIII в. – говорят и иконата “Св. Илия на колесница”, както и две икони с изображения на патрона Св. Никола, които са близки до маниерно-почерковите похвати на тревненци. Интересна дърворезбена творба от XVIII в. са “Царските двери” на иконостаса в скита “Св. Йоан Предтеча” в Зелениковец.

Най-едромащабна творба на резбата обаче е позлатеният иконостас в главната църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и тържественост. В подиконните пана се срещат много фигурни изображения. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът, работен през 1839-1840 г., е дело на резбаря Никола Матеев от Ново село.

Тържествената полихромия в интериора на храма се увеличава от иконите на иконостаса. Някои от специалистите считат, че те са дело на Захарий Зограф, други – на брат му Димитър Зограф. Във всички случаи те носят типичните белези на Самоковската школа.

В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци като чудотворната храмова икона “Св. Богородица Троеручница” (Триръка, XVIII в., повече за иконата по-долу), за която са разказани много предания. Към същото време и вероятно на ръката на някой от фамилията Витановци принадлежи иконата “Рождество Богородично” от музея.

В първите десетилетия на XIX в. тревненци създават икони със своеобразни заимствувания от западната иконография: “Скърбящата Богородица” и “Страдащият Христос” (Кою Цанюв – 1825 г.), а в 1828 г. неговият син Теодоси рисува иконите “Св. Георги” и “Св. Димитър”.

В 1836 г. друг тревненски живописец – Цаню Захариев – рисува иконите “Св. Иван Рилски с житийни сцени” и “Св. Димитър с житийни сцени”.

Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите – сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през XVIII в. най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка – изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор. Още много са историческите и художествените ценности, които времето е съхранило в Троянския манастир, поради което той днес е един от най-посещаваните в България.

Източник: Информационна агенция КРОСС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...