Начало | Икономика | Експертни мнения | Покупателната способност на българина стигна нивото от 1989 г.

Покупателната способност на българина стигна нивото от 1989 г.

624-300-pazaruvane-magazin-pokupkiВ края на 2014 година покупателната способност на българина се е изравнила с тази през 1989 година, ако за измерител се използва средната заплата. Това сочи изследване на Центъра за либерални стратегии, цитирано от вестник “24 часа” във вторник. През 2015 г. покупателната способност е с още 2% по-висока.

 

В момента средната заплата е 882 лв., а през 1989 година е била 274 лева. Покупателната стойност на средната пенсия обаче е с 10% по-малка в сравнение с годината, в която Тодор Живков отстъпи властта и се приема, че е започнал преходът към пазарна икономика и демокрация.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, от 1965 година досега има три периода при средната заплата. Първият е 25-годишен, при който до 1990 г. има нарастване. Следват два срива в заплащането – през 1991 г. и в периода 1994-1997, като в края му в България имаше и хиперинфлация. След това средната заплата непрекъснато расте.

През 2000 година средната заплата е била 224 лв. Седем години по-късно тя стига 431 лв., а сега е двойно по-висока – 882 лева. За 15 години средната заплата е нараснала с почти 400%, а инфлацията е била 95%. Това означава, че покупателната способност за този период се е увеличила близо три пъти

През 2015 година българинът може да си купи няколко хляба повече годишно в сравнение с 580-те хляба със средната заплата от 1989 година. Сметката е подобна и ако за измерител се вземе кофичка кисело мляко.

Ако изчисленията се правят през килограм свинско месо, то разликата сега е доста осезаема
в сравнение с преди 26 години. Тогава заплатата е стигала за близо 61 кг шол, а сега може да се купят над 110 килограма за месец.

При техниката разликата е най-голяма. През 1989 година една пералня е струвала 500 лева, което се равнява почти на две заплати. Сега с една заплата могат да се купя две евтини или една по-скъпа пералня. Преди 26 години цветен телевизор се продаваше за 1000 лева. За да се сдобие с такъв, семейство трябваше да задели 4 заплати. Сега с една заплата семейството може да си купи един 42 инчов 3D телевизор.

При автомобилите положението е пак същото. При социализма една лада струваше около 7000 лв., но се чакаше няколко години за покупката, за която бяха необходими около 26 заплати. Сега тези заплати се равняват на почти 22 000 лева, а най-скъпата чисто нова лада се предлага за под 17 000 лева. Освен това има и доста западноевропейски и азиатски производители, които предлагат модели за подобна цена. За 22 000 лева човек може да си купи Форд, Рено, Шкода или ФИАТ.

Има обаче стоки, чиято цена е нараснала с толкова, че увеличението на доходите не е достатъчно, за да компенсира поскъпването. Пример са млечните продукти. През 1989 г. средната заплата е стигала за 105.5 кг краве сирене, а сега – 80 кг. Разликата е, че сега има стотици видове български и вносни сирена, докато при соца имаше три – краве, овче и смес.

През лятото добър измерител може да бъде бирата. През 1989 година средна заплата е стигала да се купят 980 бири. Сега количеството е 880, ако човек си купува бира от левче. Това означава, че сега едно семейство може да пие средно с по три бири по-малко на ден. Въпреки това при бирите има наваксване, защото със средната заплата от 2010 година е можело да се купят само 770 бири на месец.

При сметките за ток цените при социализма са били много по-достъпни. Средната заплата през 1989 година е стигала за 6096 квтч за бита, а сега с нея може да се купят от 4200 до 5653 киловатчаса ток по дневната тарифа. При соца обаче имаше режим на тока.

Въпреки че покупателната способност на средната заплата се е изравнила с тази през 1989 г., България остава на последното място по заплащане в ЕС. През 2007 г. покупателната способност у нас е била едва 37% от средната за ЕС, показват данните на Евростат. Шест години по-късно сме стигнали до 47%, но продължаваме да сме твърдо на последно място в ЕС. Сметката показва, че с такова темпо след още 30-ина години ще стигнем средното европейско ниво – някъде през 2045 г. Засега обаче пред нас са Гърция, Турция и Румъния. За сметка на това изпреварваме с малко Сърбия, Черна гора и Македония.

Източник: Информационна агенция КРОСС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...