Глупакът и истината

Купил си Глупакът Истина на пазара. Много изгодно, две думи няма по въпроса. Платил той за истината три глупави въпроса, при това получил два тупаника ресто – и тръгнал. Но да кажем, че е тръгнал – не бихме! С Истината на гърба изобщо не е лесно да се ходи. Който е опитвал той знае. Колкото е голяма, толкова е и тежка. Да се возиш на нея – никак не става, а на себе си да я носиш – далеко ли ще я занесеш?
Мъкне Глупака своята Истина, и се мае. Ех, жалко е да я хвърли, а пък е и плащал за нея.
Домъкнал се до дома жив.
– Къде се изгуби, Глупак такъв? – взела да се набира жена му.
Обяснил и Глупака всичко, както си е, само едно не могъл да обясни: за какво му е тази Истина и как да я ползва.
Лежи Истината насред улицата, и през никоя врата не влиза, посъветвал се с жената какво да я прави, как да я използва в домакинството. Въртели я и тъй, и иначе, и нищо не измислили. Даже да я сложат нямало никъде място.
– Какво ще правиш – няма къде да сложим Истината. – казала жената.
– Върви, – казала жена му, – продай тази своя Истината и много не питай
– колкото дадат, толкова. И без това никаква полза от нея.
Помъкнал я Глупака към пазара. Застанал на видно място и вика:
– Истина! Истина! На кого му трябва Истината – граби народе!
Но никой дори и не му обърнал внимание.
– Ей, народе! – вика Глупака. – Взимай истината – изгодно я давам!
– Не мерси, – отговаря народа. – На нас твоята Истина не ни е нужна. Ние си имаме своя, много по-удобна за носене, а вярно и не купена.

Ето че към Глупака се приближил един Търгаш. Повъртял се около Истината и пита:
– Ммм, голяма истина имаш. Тежка, трудна. Продаваш я, а? Скъпо ли я даваш?
– Не много, даже съвсем евтино. – зарадвал се Глупака.
– Ще ти я дам за едно „благодаря“.
– За благодаря? – сопнал се Умника.
– И на това му викаш евтино, не, мерси, скъпо ми идва.

В същия момент се приближил още един Търгаш и взел да се интересува. Умували, мерили, гледали, и решили да купят двамата Истината и да си я разделят. Така и станало.

Разрязали Истината на две части. Получили се две полуистини – всяка от половинките и по-лека, и по-удобна, от колкото цялата. Такива полуистини – ум да ти зайде.

Вървят Търгашите по пазара и всички им завиждат. А после и другите търговци по техния пример станали да си майсторят полуистини. Режат търгашите истината, с полуистина се запасяват.

Сега къде-къде по-лесно ще си говорят един с друг. Там, където трябвало да се каже: „Вие сте подлец“ – казвали: „Имате труден характер“. Наглецът вече можели да нарекат „пробивен човек“, лъжецър – фантазьор, клюкарът – добре информиран, интригантът -з аинтересован приятел, който не крие.

И даже вече нашия Глупак никой не ще нарече глупак. За него ще кажат: „Инакомислещ човек“