Културно-обществен окоп

Варна е най-красивия град, със затворени очи гледам всички други

Като Варненец, роден и израснал във Варна, горд с красотата на града си (защото все пак това е Моя град, щом съм роден тук значи си е моя град) ми беше много трудно да приема, че може да има по-красиви, по-приятни или по-добре устроени градове.

Рая – там където ще отидете, ако сте послушни в религията която практикувате

Не говоря за утопията “На Запад”, нещо почти толкова недостижимо колкото “Рая” или както се нарича хубавото място, където може да отидете някои ден, ако сте добри и послушни в религията която практикувате, с която са ни (или поне мен и повечето ми познати) подхранвали от малки, за да свикнем да приемаме, че хората “На Запад”, нямат проблеми и проблемите са само “У нас” и не “По света”. Представяте ли си, има такива градове, дори и в собствената ни държава! Да в България! Няма да споменавам конкретни градове, но тези от вас, които пътуват често съм сигурен, вече имат няколко изплували в мислите си.
Като горд Варненец ще допълня, не прилагам потенциала, които нашия град притежава. Като типично аналитичен човек, конкретно съдя количеството подобрения на квадратен метър. Разбира се, тази величина е много обширна и променлива, но преди да решите, че се опитвам да ви продам нещо и да продължите със сърфирането си в безкрайния Нет, Ви моля да прочетете поне следващите няколко изречения и ще изясня идеята си.

Какво представлява града ни

Ако грубо погледнем и разпределим повърхностната площ на града от птичи поглед, то ще поучим че 70% до 80% се съставя от улици, тротоари и покриви на блокове. Може би ще видите и доста зелени дървета, но под тях все пак се крият тротоарите. Това, че тротоарите се крият може би е добре в крайна сметка, защото поне по Интернет, не може да се види разтърсващото състояние, в което са тротоарите в нашия красив град, пълен с потенциал да стане незабравим.
Улиците се виждат и от сателит и за тях нямам какво да кажа сега, те просто молят за цяла, отделна статия. Покривите и фасадите на повечето блокове също се нуждаят от разкрасяване, но това също е цяла тема.

Първата идея на всеки от нас

Най-лесната посока, която може да поеме този ред на мисли е да обвиним общината, пътното, кмета и още много бюрократични звена на местното и държавното правителство.
Сигурен съм, че ако запитате хора, които срещнете на улицата или в МОЛа ще бъдат повече от откровени и желаещи да споделят как “това не е държава” как “не става” и още ред други, но без да предложат решения или дори да се интересуват от разработените решения на други.

Аз лично поддържам теорията, че ако един човек не е част от решението, то той е част от проблема.

Нека започнем с тротоарите. Оплакваме се, че тротоарите са в състояние да разплачат дори и Чък Норис само с визуално-естетическото замърсяване, което причиняват на потенциално, незабравимо красивия ни град. Тук съм сигурен, че пак във Вас се пробужда гняв, омраза и жажда за мъст към община, кмет и държава, но ви моля да потиснете желанието си за революция за момент и да останете още малко тук с мен.

Културно-обществен окоп

В този момент се чувствам, като че изпълзявам от очевидния културно-обществен окоп, в който стои населението и тичам срещу вражеския картеч от омраза към местното управление и крещя “Но не само общината е виновна”, но ще поема този риск в името на Варна.

Съда на Общественото Мнение: Всички са виновни до доказване на противното!

Не се опитвам да оправдавам общината, кмета или държавата и не бих го направил преди да получа счетоводните отчети за приходи и разходи от 89-та година до сегашна дата, да имам време да ги анализирам и да направя извод, което се съмнявам, че някога ще стане. За разлика от “Народния Съд на Република България”, където един човек е невинен до доказване на противното, (а по някога и след това) в “Съда на Общественото Мнение”, всички са виновни до доказване на противното.
Съгласен съм, че трябва да сме взискателни към служителите, чийто заплати се плащат от данъците, наложени както върху мен, така и върху всеки от вас. Но ако се изхарчат Х количество пари за поправка и разкрасяване на тротоарите, то няма ли след това да е в ущърб на гражданите – данъкоплатци ,ако новоизградените тротоари започнат да се разрушат за седмици (ако не и за дни) от паркиращите вътху тях тежки машини?

Годзила унищожаваща града ни

Един ден видях как автомобил тип “Джип” се катери по новозавършен тротоар и прясно подменените плочки се чупят и/или разместват по тежестта на звяра, изпитах желание да се развикам на водача, на тази Годзила унищожаваща градът ми!
Преборих се със желанието си за публичен скандал, но тази случка не ми даде покой в следващите няколко седмици. Опитах се да мисля трезво и в мислите си да оправдая водача, но този Джип (или Сув ако предпочитате). Да погледна случката и от неговата гледна точка. Първото оправдание, което си помислих, че аз бих дал, е “Еми, няма къде да паркирам”.

Дебютиращ пешеходец

Наистина, като дебютиращ пешеходец, забелязвам доста интересни парадокси на темата паркиране. Например, ако водач има поне една качена гума върху тротоар или градинка, то по подразбиране се приема, че той е паркирал, дори и да блокира движението.
Това, че няма къде да се паркира е доста дълга тема, където можем да обвиним общината за хаотичното продаване и отдаване под наем на площи, дори повече главния архитект, за разрешаване на строеж на сгради без осигуряването на тротоар и паркоместа, дори и общинския съвет- за не прокарването на закон, който да задължи строителите на нови сгради да планират поне по 2 паркоместа към всеки апартамент.

Всяка бариера е предизвикателство за чистокръвният Ганьо Балкански

Едно решение би било тротоарите да се изградят на 60 – 80 см височина от пътната настилка, за да не се паркира върху тротоара. Проблемите с това са доста. Ще бъде в пъти по скъпо заради допълнителното количеството материали и работа изисквани от този проект. Ще бъде в пъти по трудно за хора със затруднена мобилност, да се изкачват и слизат от тротоара, но най-опасното и страшно нещо е че определено количество от хора от даден сегмент на населението ще го приемат като предизвикателство, а не като мерки за усъвършенстване и развитие на града. От друга страна този подход би осигурил по-голяма безопасност за пешеходците по тротоарите.

Всяка 1/350 000 е моя, както и ти имаш 1/350 000

Сега след като всичко това е казано, е време да продължим нататък. Не успях да намеря актуални данни за точното население на Варна след 2012г. затова ще приема че е 350 000, ако някои има по- добра и надеждна информация, то коментарите са добре дошли.
Ако населението на града е 350 000, то значи аз, както и Вие, като граждани плащащи данъци в тази община притежаваме по 1/350 000 от каквато и да е част от този тротоар където Годзило-ездача реши да паркира. Ако намалим скалата дори до една песъчинка от любимите ни варненски плажове, то дори и от нея всеки от нас притежава 1/350 000.
Сигурен съм, че има юридическо наименование за точния тип право/ собственост, което ние имаме над тротоара, както и всички обществени площи и забележителности. Отново, ако имате знанието или информацията всички коментари са добре дошли.

Защо трябва да ми отнемат правото да ходя по тротоара?

Защо моето право, като гражданин и данъкоплатец, да ходя по този тротоар трябва да бъде отнето? Защо да съм съгласен, АЗ да понеса последствията от решението на някой да отиде някъде с колата си, защото му е по-лесно, без да е предвидил последствията?

Стигнах и до отговора! Не трябва!

Аз съм в пълното си право да използвам тротоара колкото си искам, за да ходя по него. Аз може да искам, да обхождам точно тези 4 квадратни метра, на които този Годзила е паркирал цяла вечер. Но това право ми бе отнето. Може би в конкретния пример за добро, но все пак отнето въпреки това.

Какво можем да направим? В момента не много, но няма ли да е прекрасно, ако имаше телефон и сайт, на който да се обадим и/или качим снимки с крадеца на правата ни?
Най-малкото, което би се постигнало, ще е да се сложи край на разрухата на тротоарите от паркиране на автомобили върху тях. Тогава вече, когато се поправят и разкрасят тротоарите срокът им на годност ще се повиши от 2 паркирания (в момента) на Х количество години.

Аз все пак исках, да внеса моята 10 стотинкова стойност на мисли някъде, както си внасям и данъците

Аз не мисля, че това е много трудно да се постигне, но също съм сигурен, че ще има хора, които ще ми кажат, че не става, че не може и други подобни деравитиви, но аз все пак исках да внеса моята 10 стотинкова стойност на мисли някъде, както си внасям и данъците.
Очаквам други идеи, мисли, коментари, критики, всички са добре дошли.

Ако един човек не е част от решението, то той е част от проблема!

Автор: Мартин Киров

“ ТВОЯТА ТРИБУНА “ е отворена и за Вас!