Кризата в Гърция показа, че в Европейския съюз има проблем със солидарността

Доц. Тошко Петров, политолог: Кризата в Гърция показа, че в Европейския съюз има проблем със солидарността

За ролята на Русия в решаването на гръцката криза и има ли реални амбиции Москва да използва правителството на СИРИЗА като „троянски кон” в Европейския съюз и еврозоната, Радио „Фокус” – Варна разговаря с доц. Тошко Петров, преподавател по политология.

Фокус: Доц. Петров, ще има ли някакво отношение към България кризата в Гърция и изобщо може ли да се отрази политическата нестабилност в Атина на нашата страна?
Доц. Тошко Петров: При това развитие на ситуацията аз не очаквам в Гърция и в Европейския съюз /ЕС/ да има някаква криза. На практика двете страни се договориха. Аз съм убеден, че Ципрас ще прокара в техния законодателен орган, това което е поел като ангажимент и на практика спасителният тригодишен план ще влезе в сила и еврозоната ще бъде запазена от катаклизми защото излизането на Гърция от еврозоната е нещо, което е с непредвидими последици защото на практика такова нещо не се е случвало и не се знае как ще реагират най-вече финансовите пазари. При всички случаи – негативно. Това означава твърде сериозни рискове и за Гърция, но най-вече за ЕС като супер структура. Затова, това което се случи, дали беше най-доброто в случая не се знае, но кризата ще бъде избегната и в това отношение няма да има нищо, което да доведе до сериозни сътресения.
Фокус: Дали този ход на Ципрас няма да му струва поста, главата и изобщо политическото бъдеще? В неговото партия, пък и в коалицията се надигат доста големи вълни от неодобрение от това, което той направи.
Доц. Тошко Петров: Естествено. При всички случаи опозицията вътре в неговата партия ще нарасне, но той може да каже: Да, аз направих каквото можах с референдума, демонстрирахме волята на гръцкия народ, но едновременно с това ние сме принудени да приемем тези обстоятелства защото алтернативата е абсолютно неясна за нас като страна защото никой не знае какво може да се случи ако Гърция излезе от еврозоната и се върне към драхмата. Това са неща, които никой не може да ги прогнозира и затова при всички случаи аз мисля, че Парламентът, колкото и да го критикуват, колкото и да има противници на това споразумение, при всички случаи то ще мине и нещата ще минат в нормално русло. Ципрас е наясно, че тези реформи няма как да не ги реализира при тази ситуация. Сценарият на Ципрас беше една доста добре замислена от него идея. По този начин той искаше да се представи пред гръцкия народ: Аз съм против тези условия, които ни налагат кредиторите защото ние не сме ги взимали тези заеми, но в тази ситуация, в името на доброто на Гърция съм принуден да ги приема защото алтернативата е фалит на държавата. Наистина щеше да бъде така.
Фокус: Това исках да ви попитам. Дали този национален референдум не беше много добре замислен ход?
Доц. Тошко Петров: Премислен е, да. Като тактически, а пък и като стратегически ход защото той получи една много сериозна подкрепа. Последните данни бяха почти 70 % в негова подкрепа, което беше дори малко изненадващо, чак такъв положителен резултат за него. Това му засили вътрешната подкрепа. Сега неговите опоненти казват, че е направил референдум, но ако след него не се приемат условията на ЕС, държавата ни отива в черна дупка, условно казано, а той носи отговорност за това. В този смисъл, независимо от атаките от ляво най-вече, защото опозицията, независимо че е такава го подкрепи при тежките преговори и той няма как да гласува против неговите предложения. Ципрас си има мнозинството и не се притеснява особено.
Фокус: Каква е според вас ролята на Москва в цялата тази ситуация? От една страна Гърция е член на ЕС и НАТО, а има и силно геополитическо противопоставяне в региона от близо две години.
Доц. Тошко Петров: Трудно ми е да кажа, но според мен, държа да подчертая, че не мога да го докажа с някакви реални факти при анализа, но Ципрас там имаше някакъв резервен ход. Знаете, че организацията БРИКС създаде фонд от близо 100 милиарда долара и ако Гърция беше изпаднала от еврозоната, а то няма такава процедура. Ципрас беше наясно, че такова решение не е в изгода и за двете страни. Той си имаше някакъв резервен вариант да получи подкрепа за да разплати непосредствените плащания. За два месеца има някъде около 7 – 8 милиарда евро, които в момента не изплаща. Може би чрез този спасителен план ще ги осигури, но ако тези средства ги нямаше, с оглед да се предотврати фалитът на страната, може би щеше да ги получи от там, но това е едно предположение. Нямам доказателства за това, но струва ми се, че Ципрас си имаше резервна врата. Това обаче също щеше да бъде вариант с много непредвидими последици. По този начин ЕС щеше да бъде торпилиран, нещо което е крайно неприемливо. Тази криза обаче показа, че ЕС има проблеми със солидарността и с поведението си защото в тази криза се показаха и някои елементи, които не са най-добри практики в отношенията между партньори и общностните интереси в един момент, като че ли бяха готови да бъдат жертвани.

Източник: Информационна агенция ФОКУС