Начало | Политика | Актуално | Местата в Конституционния съд – само за “активни борци” за съдебна реформа

Местата в Конституционния съд – само за “активни борци” за съдебна реформа

съд

Четирите места в Конституционния съд, които ще бъдат обект на ротация през есента, са запазени единствено за “активни борци” за съдебна реформа. Това установи проучване на БГНЕС сред представители на законодателната и съдебната власти.

Малко след като се произнесе по питането на 144 народни представители за това дали обикновено Народно събрание може да разделя Висшия съдебен съвет на две колегии и може ли политическата квота да е равна на магистратската в прокурорско-следователската колегия, четирима от членовете на Конституционния съд, чийто мандати изтичат, ще бъдат сменени с нови.

През есента приключват мандатите на Димитър Токушев, който е председател на КС и на Пламен Киров. Двамата са от президентската квота. Мандатите на Благовест Пунев от съдебната квота и на Красен Стойчев от парламентарната квота също изтичат.

Имената на трима от юристите, които се спрягат за нови конституционни съдии, освен като активни поддръжници на съдебната реформа, могат да се характеризират и като силно политически ангажирани, особено що се отнася до президентската и парламентарната квоти.

Очакванията са президентската квота в КС да бъде попълнена от бившия премиер и бивш лидер на СДС Филип Димитров. Той е и бивш посланик на България в САЩ, а след 2010 г. ръководи представителството на ЕС в Грузия. Димитров е завършил право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Ако Димитров бъде назначен за член на КС, той ще е първият български премиер в най-новата ни история, който става конституционен съдия.

Другата очаквана номинация на президента за конституционен съдия e на неговия съветник по правните въпроси и преподавател в Алма Матер – доц. Кристиан Таков. Юристът е активен защитник на съдебната реформа, а наскоро бе назначен от правосъдния министър за председател на Комисията по избор на български адвокат в Европейския съд в Люксембург. Евентуалният бъдещ конституционен съдия определя себе си като бивш поддръжник на идеите на Реформаторския блок, заради отказа на дясната коалиция да устоява необходимостта от радикална съдебна реформа. Таков бе сред преподавателите, които участваха в студентските протести през есента и зимата на 2013 г., както и сред подкрепящите подписката в подкрепа на референдума за промяна на изборните правила. От миналата година Таков е председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата. Заради поредицата от решения на парламента в края на месец юли, сред които отхвърлянето на 2/3 от въпросите на президента за референдума и избирането на Мая Манолова за национален омбудсман, доцентът по право се обръща в социалните мрежи към народните представители с недотам етичното определение – “нещастници”.

Друг бивш председател на СДС, а по-късно и заместник-председател на ДСБ – Екатерина Михайлова е фаворитът за конституционен съдия на парламентарното мнозинство. Формално нейната кандидатура се очаква да бъде издигната от Реформаторския блок. Подкрепа на Екатерина Михайлова, която е професор в Нов български университет, се очаква да бъде дадена и от партията-мандатоносител ГЕРБ. В последните два месеца проф. Михайлова бе сред най-активните защитници на съдебната реформа и взе участие като консултант във Временната комисия за промени в Конституцията от името на Реформаторския блок.

Най-голямо е съревнованието при определянето на новия конституционен съдия от квотата на съдиите. За момента трима съдии от Върховния касационен съд са с амбиции да заемат престижната длъжност. Това са заместник-председателят на ВКС и председател на Наказателната му колегия съдия Павлина Панова, съдията от Гражданската колегия на ВКС и председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България съдия Борислав Белазелков и съдията в Търговската колегия на ВКС Росица Ковачева, която е съпруга на бившия конституционен съдия и председател на Съюза на юристите Владислав Славов, чийто син пък – адвокатът Петър Славов е депутат от Реформаторския блок. И тримата съдии са поддръжници на съдебната реформа, а Панова и Белазелков дори се обявяват за още по-радикални промени.

Съдия Панова на два пъти се кандидатира за председател на Върховния съд, но ВСС предпочете да избере съдията от Върховния административен съд Лозан Панов. От десет месеца другият фаворит за поста съдия Белазелков е председател на най-голямата съдийска организация. Борислав Белазелков е сочен и за един от основните автори на предложенията за промени в Закона за съдебната власт, които бяха отхвърлени с голяма категоричност от прокуратурата, а предизвикаха и сериозно напрежение и сред част от съдиите в страната. Третият кандидат – съдия Ковачева може да разчита на подкрепа от страна на съпруга си Владислав Славов, който е и бивш председател на Върховния административен съд. Конкуренцията между кандидатите от съдебната власт вече е довело до напрежение сред магистратската общност, коментираха пред БГНЕС представители на магистратските среди.

В случай, че се стигне до назначаването на Филип Димитров, Кристиан Таков, Екатерина Михайлова и един от тримата магистрата, сочени за фаворити, то след ротацията на състава на Конституционния съд в него ще влязат трима “цивилисти”, макар и силно политически ангажирани и един досегашен съдия. Според Основния закон Конституционния съд не е част от съдебната власт. От есента обаче работата на конституционните съдии може да се увеличи значително, ако депутатите приемат, че Висшият адвокатски съвет ще може да го сезира. Това е записано в един от текстовете за промяна на Конституцията, които бяха подписани от 180 народни представители.

Източник: Информационна агенция БГНЕС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...