Начало | Общество | Култура | Качествено развитие на висшето образование

Качествено развитие на висшето образование

Какво е образованието
Образованието е упорен стълб във всяко развито общество, гаранция за прогрес, стратегически актив на ниво национална политика. В ерата на технологиите, представляваща нашето съвремие, един от най-скъпите ресурси е „знанието“, активно търгуван, чрез франчайз във всички сектори на пазарната икономика от високотехнологични изделия, през стоки от първа необходимост, до предоставяне на ключови знания и умения – „ноу-хау“, „стандарти“ и „добри практики“.

Колко струва знанието
Остойностяването на „знанието“, разгледано като ресурс е обект на множество изследвания, най-достъпно от които е разхода за образование, като част от БВП. Нивото на този разход е с изцяло пазарни принципи и представлява дългосрочна стратегическа инвестиция за конкурентоспособност на икономиката.
Добър пример със силен контраст е Естония, с икономически ръст от +6% на годишна база. Икономика, служеща за пример в Европа и с дял на разходите за образование 16,2% от БВП (САЩ – 16,74% от БВП). В съпоставка, най-слабата национална икономика в Евро зоната е тази на България с разходи за образование 3,8% от БВП. (Данните са за 2014г.)

Образование и икономика
Корелацията между образование и икономика е повече от известна за широката общественост и политическите елити. Темата остава интересна и за представителите на бизнеса в България, поради естествената връзка между образование и реалната икономика – пазар на труда, търсене и предлагане на експерти с приложни умения.

Изследване и резултати
Инструментариума на проведеното изследване е анкета и маркетингов диалог.
В периода 01.10.2013г. – 20.11.2014г. беше проведено маркетингово изследване със заглавие „Интерактивен маркетинг в сферата на висшето образование”.
Проучването има за цел да установи част факторите влияещи върху решението на работодателите при избора им на персонал и дефиниране на параметрите, от една страна за наемане на млади специалисти и от друга страна за увеличаване на конкурентоспособността на студентите завършили магистърска програма.

Изследването беше двукомпонентно:
 анкета в печатен формат/ листинг тип „стандартизирана печатна анкета” съдържаща 10 въпроса;
 дискусия с фокус група, изследване тип „маркетингов диалог”

Резултат:
Бяха анкетирани над 36 лица, заемащи висши управленски постове в големи и средни предприятия с обща численост на персонала на изследваните предприятия над 3 000 човека.
От разгледаните по-горе отговори на анкетираните представители на бизнеса еднозначно и отчетливо се наблюдава припокриване на очакванията/ отговорите на отделните анкетирани с тези на групата, наблюдава се силно изразена хомогенност или казано с други думи единодушие.
Бизнесът е с очаквания насочени към приложните умения на завършилите висшисти. Заявката е висока, работодателите предпочитат кадри с опит. Образованието като гаранция за квалитетност на човешкия ресурс остава на второ място.

Инфлация на образователния ценз
Отчетливо се наблюдава инфлация на образователния ценз. Ако преди 20 години дипломата от полувисш институт е била основание за постъпване на работа, то днес магистърската степен е девалвирала и е почти без стойност.
Много от представителите на бизнеса разглеждат стажовете като инструмент за приближаване на младия специалист до реалната работна среда, при проучването се открои склонността на бизнеса да наеме и специалисти без опит, ако те са преминали през серия стажове, които да гарантират базисните им познания за реалната оперативна дейност и бизнес климат.

Друг инструмент за скъсяване на разстоянието между образование и бизнес са семинарите с практици.
Тук ползата е тристранна. Бизнеса има възможност да обучава и избира кадри за своите цели, да помага за адаптирането на знанията към уменията. Студентите получават знания, които биха добили само след години опит и по-реална представа за процесите в и извън едно търговско дружество. Ползата за образователната институция е създаването на „мост“ между двата „бряга“ в пазара на труда – „човешки ресурс“ и „търговско дружество“.
Хомогенизирането на отделните елементи на пазара на труда, определя мястото на университета за ключово, интерактивно звено във връзката между младите специалисти и представителите на бизнеса.
Настоящия образователен модел, пренебрегва широката комуникация и подценява ползите от интерактивна връзка с близките на него системи.
Мотивацията на студентите за записване в магистърски програми е в пряка корелация с производните ползи, а именно повишени шансове за реализация след дипломиране. Съпоставяйки интереса на студентите към ключовите фигури от бизнеса и нуждите на бизнеса за специалисти със специфична подготовка изостря вниманието към възможностите на интерактивния маркетинг.
При съпоставката на изискванията на бизнеса и интересите на студентите се дефинираха допирни точки, ще ги нарека маркери. Въпросните маркери са в зоните:
 семинари с гостуващи лектори от бизнеса;
 дебати с гостуващи лектори от бизнеса;
 упражнения с гостуващи лектори от бизнеса.

Драйверите, позволяващи създаването на интерактивна комуникационна платформа за обмен на знания и информация, както и развиване на приложни умения са:
 интегриране на приложни дисциплини в учебните планове;
 залагане на система за натрупване на точки от участия в работни срещи;
 интерактивна образователна комуникация за моделиране на учебния процес за нуждите на икономиката;
 залагане на казуси и реални проучвания за трениране на уменията, придобити от теоретичната подготовка.

Описаните маркери и драйвери, резултат от проучването са насока за адаптиране на образованието към реалната икономика и подготвянето на кадри с качествени познания по приложни дисциплини.
Склонността на доказали се кадри от бизнеса да участват в подготовката на нови кадри е добра възможност за повишаване на знанията придобивани от студентите и добра основа за създаване на продукта „Интерактивно образование“, тоест образование даващо познатите до момента специалности, но надградени с модули за практическо обучение, чрез работа.

Основния извод от проведеното изследване е, че се разминават очакванията на студентите и нуждите на бизнеса с предлагания от университета образователен модел.

Потребителите на образователната услуга и ползвателите на „продукта“ получен след определен образователен модул имат изискания спрямо образователната институция – университет.
Подхождайки към пазарната ситуация на разминаване между търсене и предлагане следва да адаптираме продукта спрямо нуждите на пазара, използвайки инструментариума на маркетинговата наука.

Качествено развитие на висшето образование
Качественото развитие на висшето образование е в посока създаване на интерактивни образователни платформи с възможност за лично моделиране, чрез избор на модули за обучение.

Отворена система с натрупване на минимуми. Модулите в обучението ще бъдат два типа:
 практически: доскусии, workshop, семинари, решаване на казуси, работа по реални проекти от бизнеса, изготвяне на анализи, доклади и проекти по задание от бизнеса;
 теоретични: базови, академични дисциплини с традиции (икономикс, счетоводство, финанси, право, психология, банково дело, делова кореспонденция и пр.)

Изследването разкри необходимостта от изграждане и развиване на конкурентна форма на обучение, отговаряща на най-високите изисквания на бизнеса и очаквания на „четирите лица” на потребителя (фактически ползвател, физически купувач, плащач и съветник).
Програмата ще представлява контролирано и направлявано, чрез оперативни и теоретични задачи, водещи към развиване на реален бизнес в контролирана от изявени бизнесмени среда.
Въпросната програма ще бъде динамична/ интерактивна платформа с точки за контрол и оценка.
В началото на програмата студентите ще получат конкретна задача за развиване на определен продукт или бизнес, за целта те ще трябва да се подготвят и работят едновременно до момента на внедряване на продукта в пазара. Всеки ден, под наблюдението на ментор ще изпълняват по една задача, представляваща етап от реалното създаване и разработване на продукт/ бизнес. Задачите ще представляват от проучвания, през анализи, бизнес планове, финансови рамки, счетоводно документи, идейни проекти и прочие до завършена цялостна концепция за бизнес с всички поддържащи я документи, нужни за защитаването й пред инвеститор.
По предварително създаден таймтейбъл ще бъдат задавани основните задачи, за всяка задача ще се изисква специфична теоретична подготовка, която ще получават паралелно в ускорена форма – реално това ще бъдат учебни предмети с изпити, представляващи защита на авторски разработки (част от бизнес стратегията им).

Работата по оперативни задачи ще позволи лесното интегриране на бизнеса в академичния свят, като преподавателите ще бъдат три типа:
 лектори: Хабилитирани преподаватели водещи теоретичната подготовка;
 модератори: Практици, представящи приложни знания, казуси и решения;
 ментори: Експерти и преподаватели с основна задача да премоделират и адаптират теорията към практиката и обратно.

Автор: Делян Костадинов