Начало | Общество | Обществен живот | Самодостатъчните си хора

Самодостатъчните си хора

самодостатъчните си хора

самодостатъчните си хора

Самодостатъчните – интересна категория хора, чийто брой ги превръща в общество с нова форма на социална въвлеченост. И ако преди няколко стотин години, част от днешните норми са били отрицателно заклеймявани, то днес същите са част от една тиха, естествена еволюция, толкова романтично протичаща, че обществото вероятно не си дава сметка за истинския мащаб на промените в социален контекст.

Нарцисизъм и влиянието му

Фройд казва, че сексуалните нагони отначало се опират на задоволяването на „Аз-овите“ (най-вече на самосъхранението) и едва по-късно се освобождават от тях. Но тази връзка продължава да се проявява в това, че хората, заети с изхранването, грижата и закрилата на детето, по правило стават първите му сексуални обекти, това е преди всичко майката или заместващото я лице (напомняме за Едипов комплекс и комплекса на Електра, които са характерни за период от развитието). Наред с този тип или източник на обектен избор, който можем да наречем опорен, аналитичните изследвания ни запознават с втори тип, за какъвто не сме подготвени. Фройд открива особено ясно при лица, чието либидно развитие е претърпяло разстройство, че те избират по-късният си любовен обект, не по образеца на майката, а на собствената си личност. Те открито търсят себе си като любовен обект, тоест следват нарцистичния тип на обектен избор. Като под „собствен образ“ трябва да разбираме и намесата на самовъзприемането под стимула и укора на  „Свръх Аза“, търсенето на личните ценности в другия и възприемането на собствената роля.

Кратък пример с една красива жена

Когато жената е красива у нея се поражда една самовлюбеност, която я обезщетява за социално ограничената й свобода в избора на обект. Строго погледнато такива жени обичат себе си, със същата сила, с която обичат мъжът. Те и не изпитват потребност да обичат, а само да бъдат обичани и харесват мъжа, който изпълнява това условие.

Значението на тези жени за човешкия любовен живот трябва да се оцени като много голямо. Те са изключително привлекателни за мъжете не само по естетически причини, тъй като обикновено са много красиви, а и в следствие на интересни психологически взаимовръзки.

Изглежда съвсем ясно, че нарцисизмът на един човек е много привлекателен за онези, които са се отказали за собствения си нарцисизъм и търсят „обектна“ любов.

Очарованието на детето до голяма степен се дължи на нарцисизма, егоизма и недостъпността му, също като привлекателността на някои животни, които сякаш изобщо не се интересуват от нас, като котките и големите хищници. И дори големият престъпник и хумористът в художественото произведение привличат интереса ни с нарцистична последователност, с която съумяват да отстранят от своя „Аз“ всичко принизяващо го.

Сякаш им завиждаме за това, че са съхранили едно блажено психично състояние, една непристъпна либидна позиция, която самите ние сме изоставили.

По-кратък пример с един мъж

Съпоставката между мъжа и жената показва, че в тяхното отношение към типа обектен избор се наблюдават фундаментални, макар и не редовно срещани различия. Истинската обектна любов от опорен тип е характерна всъщност за мъжа. При нея е налице обичайно сексуално надценяване на обекта, което навярно произлиза от първичния детски нарцисизъм и представлява неговото пренасяне върху сексуалния обект. Това надценяване позволява да се породи своеобразно състояние на влюбеност, напомнящо невротична натрапливост, което по този начин се обяснява с обедняването на Аза откъм либидо в полза на обекта. Тест поставяне на другия пред собствения Аз.

Нарцисизъм и самодостатъчност в 21 век.

След като обяснихме макар кратко с помощта на великия Фройд и създадената от него  психоанализа функционирането и значението на нарцисизма е ред да поговорим за собствените ни наблюдения в нашето съвремие.

По-възрастните читатели си спомнят големите тайфи с хлапета, играещи до късно пред блоковете, големите групи с младежи. Безброй многото млади двойки, разхождащи се из парковете. И забелязват по-ясно силният контраст с днешната реалност, където брака се смята за архаична отживелица, а материалният дискомфорт на Свръх Егото доизтласква напълно нуждата да обичаш с желанието превърнато в прагова норма за приемане на любовта от другия. Резултата, безброй много млади хора без семейства, без ясна визия за живота. От една страна сляпо водени от „принципа на удоволствието“ и от друга страна „затворници“ на фиксацията на либидото върху Аза. Не съзрели до саморегулиране и балансиране между „принципа на удоволствието“ и „принципа на реалността“, втория с излизане от детството би следвало да е станал водещ за организираната психика на зрелия човек.

Без претенции за особено високи претенции за еднозначна психологична правдивост, вярвам, че ако Фройд бе наш съвременник щеше да приеме поне като социално явление новото твърдене, че вече има и общество от самодостатъчни си хора, по правило фиксирали либидото си върху Аза и в допълнение изгубили принципа на реалността, водещи колкото социален, толкова и въображаем живот. Без да говорим за патологични форми, тук създалата се незряла социална нагласа е водеща за все повече млади хора.

Родителите – добър съветник или лош пример

Особено значение, подхранващо това явление е подкрепата на родителите. За почти всеки баща синът е този, който трябва да сбъдне мечтите за благополучие и светски успех на бащата. А за всяка майка дъщеря й е тази, която по право трябва да получи онова, от което самата майка смята, че се е лишила по лошо стечение на обстоятелствата.

В крайна сметка

Фройд пише за едни механизми заложени от природата в човешката психика, нито хубави, нито лоши, част от които тази статия използва правейки блед опит за обясняване на психична предиспозиция у хората да губят ценността на другия. След което личната им загубата се оправдава, дори можем да кажем прикрива несъзнателно, чрез манифестиране и последващо приемане на определени стандарти на Свръх Егото (Свръх Аза), които ги отдалечават от реалността.

Има отношение не само либидната теория на Фройд, не само описания принцип на „удоволствие-неудоволствие“, но и социалния фактор „социални мрежи“, които променят механизма на комуникация и ценността на отделния човек. Ако преди 30 години контактите са идвали ограничено, поетапно от социалните кръгове махала/съседи, училище, университет, работа, клубове по интереси, което предполага значително ограничение, то днес контактите са повече, отколкото човек може да осъществи.

И точно тази тенденция в увеличаване на контактите при условия на затрудненото им усвояване плюс отчасти психичната предиспозицията за фиксиране на либидото върху Аза (Егото) при определени условия и страха от обезличаване при сливане на собствения Аз с Аза на другия, създават условия за нагласата самодостатъчност.

Използвам понятието самодостатъчни хора, което е скромна моя фантазия в търсене на обяснение за наблюдаваната от мен, предполагам и от Вас липса на интерес между голяма част от по-младите хора за реални контакти и решителност в намеренията им. Като понятието „самодостатъчни“ съвсем не замества и изключва първичния детски нарцисизъм и патологията нарцисизъм. Напротив, то е съвсем друга категория представляваща неестествено социално явление, създаващо незрели социални роли в голяма част от младите хора. И затруднения в бъдещата им адаптация в социума на възрастните хора.

Кратък финал на тази провокираща въпроси статия са няколко думи, съдбоносни периоди, за които описаното по-горе е пречка – избор на професия, създаване на здраво семейство, отглеждане и възпитание на деца, успешно преминаване през възрастовите кризи. И туй като финала дава по-малко отговори, отколкото зададени въпроси, изразявам готовността си да отговарям на въпроси.

Автор: д-р Делян Костадинов

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...