Начало | Политика | Позиция | Акад. Георги Марков: На турската граница отново ще има фронт

Акад. Георги Марков: На турската граница отново ще има фронт

Акад. Георги Марков

– Акад. Марков, какъв знак за Европа е стоплянето на отношенията между Русия и Турция след срещата на Ердоган и Путин?

– Исторически Русия и Турция са били противопоставени през вековете. Известно е, че има десет руско-турски войни. Нашата държава възниква в резултат на деветата руско-турска война. Има само едно изключение, след Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк е подпомогнат от руснаците да отблъсне съглашенското нахлуване в Мала Азия и да създаде светска държава. Така че това е второто рязко и голямо сближаване между Русия и Турция, които явно имат проблеми – вътрешнополитически, външнополитически и икономически. Днес те се опират една на друга преди всичко срещу Европейския съюз. ЕС наложи санкции на Русия. Има обтягане на отношенията и между ЕС и Турция. Наблюдаваме сближаване между Русия и Турция, което ще има дълготрайни последици за Европа.

– Повече политически или енергийно-икономически са причините за това сближаване?

– Икономически Турция е притисната от санкции и има стремеж да бъде изолирана. САЩ провеждат политика на международна изолация и на Русия. От друга страна, Турция също изпадна в международна изолация, въпреки че Западът подкрепи борбата на Ердоган за „демокрация“. Но след този злополучен и малко нагласен опит за преврат в Турция нещата ще отидат към авторитарна ислямистка диктатура. Ердоган знае, че няма да влезе в ЕС. А и той не го желае, защото това ще ограничи неговата власт. Той иска предимства, без да влиза в ЕС. Ето сега дава ултиматум – или махате визите, или ви пускам 2-3 млн. бежанци.

– Има ли резон в твърденията на някои анализатори, че Ердоган и Путин се изолират от целия свят?

– Исторически това е обяснимо. В средата и края на XIX век в Русия се появява течение, което иска да я реформира по западен образец, но личности като Достоевски се обявяват против. Русия е нещо отделно от Запада, въпреки че Петър Велики реформира Русия под влияние на Западна Европа. Османската империя също сочи, че тогавашните европейски сили ще разделят нейните владения. Както и стана след Първата световна война. Така че и двете държави имат исторически наследена боязън към Запада.

– Турция може ли да се окаже фактор за разклащането на НАТО?

– Турция от десетина години лека-полека се измъква от НАТО. Това беше показателно през 2003 г., когато отказа да участва в коалицията срещу Саддам Хюсеин и не допусна американците да използват нейни бази за бомбардиране на Ирак. За разлика от 1991 г., когато в първата война срещу Ирак участва и Турция. Откакто Ердоган е на власт, Турция полека се измъква от задълженията си в НАТО и ние трябва да бъдем готови тази граница, която сега е някаква декоративна ограда, да стане истинска.

– Как декоративна ограда, премиерът толкова се гордее с нея?

– Това днес е някаква накъдрена ограда. Добре знам какво имаше там през годините на студената война. Това беше фронт на студената война. Дано не съм лош пророк, но там отново ще има фронт. Ако Турция напусне НАТО, ние тук се озоваваме, както казва народът, на топа на устата. Тези благопожелания, които управляващите отправят към Анкара за подкрепа, за бежанците и т.н. – това са надежди от едната само страна. Според мен Анкара си има своя ислямистка и неоосманистка политика и няма да се съобразява със задълженията си към НАТО. Анкара ще се измъква от тези задължения, понеже те я спъват да се създаде тази „Велика“ Турция, както Давутоглу пише в своята книга „Стратегическа дълбочина“. Той говори за Велика Турция, която да наследи османо-турското геополитическо пространство на Балканите, в Близкия изток и в Кавказ. При положение че Турция и Русия се сближават, Турция трябва да се отдръпне в Кавказ, защото там има и руска зона от средата на XIX в. За Сирия също стои въпрос, защото руснаците подкрепят Асад, а Ердоган е за неговото сваляне.

– Ще се споразумеят ли Путин и Ердоган по отношение на Асад и Сирия?

– Това е основен въпрос. Възможно е Ердоган и там да отстъпи. Вижте как се унизи,като отиде на крака при Путин, а преди това му се извини за сваления самолет. Говори му на „ти“, нарича го Владимир, „моя приятел“. Явно Ердоган е притиснат…

Като специалист теоретик на превратите мога да кажа, че Ердоган е знаел за опита за преврат. Но този преврат е предварително неуспешен, защото Ердоган преди няколко години обезглави светското командване на турската армия с помощта на ЕС. От Брюксел казаха – никакви генерали в политиката. И той хвърли 250 генерали по затворите. Не може турската армия вече да направи успешен преврат. Ердоган е знаел за този опит за преврат и го е предизвикал. А и кой прави преврат в 9 часа вечерта? Часът на преврата е в два след полунощ, когато народът и управляващите спят. А той в 9 часа, когато всички са пред телевизорите и те го пускат по телевизора как народът излиза срещу танковете. Това беше нагласен работа. Парадоксът е, че Ердоган изведнъж стана борец за демокрация срещу военната хунта. А последната опора на светска Турция беше армията – генералите и полковниците. Само че тя сега изцяло е ислямистка. Армията, както и всякакви служби за разузнаване са му подчинени. Ердоган използва този опит за преврат и сега хиляди са в затворите, включително декани и ректори на университети. А Западът казва – Ердоган е борец за демокрация.

– По какъв начин случващото се в Турция ще рефлектира в България?

– Както казах вече, ние сме на топа на устата. Има доста наши сънародници от турски произход. Видях Касим Дал на митинга в Истанбул, който каза, че бил видял родината там пред червените знамена. Лютви Местан направи партия, която ще бъде клон на турската „Партия на справедливостта.“ Тя ще бъде изцяло поддържана от Анкара и аз се чудя защо ВКС я допусна. Имаме две открито протурски партии – на Касим Дал, който, забележете, е в Реформаторския блок, където дори един го гласят за кандидат-президент. Човек да се смее ли, да плаче ли? Това са партии, които са продължение на партията на Ердоган и те не го крият. Твърдят, че мислят доброто на България, а всъщност са пета колона на Ердоган.

– Какви може да се последствията от непредвидимостта на Ердоган, от неговата емоционалност и крайни решения?

– Ердоган е обсебен от наркотика на властта. Хитлер държи речи на летището в Западен Берлин пред 1 млн. души. И тогава се развяват червени знамена, но с пречупени кръстове. Виждам Ердоган как върви по неговите стъпки. Той не чете, той се взривява и казва неща, които като държавен глава не трябва да изрича. Вдъхновява се от милионното множество, защото той е „новият баща“ на турците. До портрета на Ататюрк слагат и неговия портрет, както Ленин и Сталин навремето. Той обаче не е продължител, а отрицател на Кемал, защото Кемал създава нова държава, която няма нищо общо с османската империя. Докато Ердоган се вижда като новия султан.

– Как да тълкуваме подобно противоречие?

– Това е само началото. Ще дойде време, когато Ердоган ще взриви мавзолея на Кемал Ататюрк. Няма да стане веднага, но ще стане, защото той е отрицател на Кемал.

– Какво да очакваме от предстоящата среща на Бойко Борисов с Ердоган? Каква е адекватната позиция на България?

– Министър-председателят ще го удари на молба по отношение на бежанците. Тази сделка между Турция и Европа е пред провал. А няма как ние да останем в добри отношения с Турция, ако тя бъде провалена. Бежанците са оръжие на Ердоган. Той неслучайно ги пропускаше миналата година. Това беше нахлуване. Целта на Ердоган беше да наводни Европа.

– Как ще продължи този процес?

– Ето във Виена има отпор. Самият канцлер каза, че не може да влезе държава в ЕС, в която се възстановява смъртното наказание. А Ердоган говори като всички диктатори от името на народа: „Народът иска смъртно наказание. И аз ще му го дам“. И защо? За да избеси своите врагове. По този начин Ердоган казва на Брюксел: „Не се намесвайте, а си отваряйте границите.“ Знаете ли какво ще настъпи в България? Турците и сега масово пътуват до Германия и на Запад. Ами ако се отворят границите за Турция, какво ще стане по магистрала „Тракия“? Няма да можем да се разминем от турски коли. Ще бъде такова нахлуване. Ердоган обаче иска да паднат визите, иначе щял да пусне 2-3 млн. бежанци. Трудна е картинката… Като видя социоложката, сега министър, Румяна Бъчварова вечер по телевизора да ми казва, че всичко е под контрол, не мога да заспя. Толкова ме успокоява.

– В тази ситуация трябва ли ни генерал за държавен глава?

– Ако е генерал, трябва да има и качества на държавник. Стана дума за Ататюрк, който е паша, кадрови военен. Кимон Георгиев е бил полковник от армията, завършил е Военно училище. Той има качества за министър-председател при различни исторически обстоятелства… Аз твърдя, че офицерството е част от интелигенцията. Наскоро познат ми напомни приказката, че „когато Господ раздавал ум, военните били на учение“. Опонирах му, защото офицерството е институция, която беше смачкана от политиците. Те смачкаха и армията.

– Какъв е коментарът ви за двете кандидатури за президент, които се обсъждат в публичното пространство – на ген. Румен Радев и на Бойко Борисов?

– Ген. Радев го познавам само като военен. Той притежава качества и характер и има позиция. Докато Бойко Борисов е генерал от МВР. За пръв път в българската история генерал от МВР става министър-председател. В миналото е имало антагонизъм между армия и полиция. Борисов се утвърди. Въпреки че по конституция министър-председателят е трети, властта е в негови ръце. Там са парите, влиянието и трябва много обстоятелства да го притиснат, за да се кандидатира…. Освен ако не се намеси американското посолство. Не е тайна, че САЩ държаха Плевнелиев да бъде преизбран, но той е неизбираем.

Бойко Борисов се различава и от президента, и от външния и военния министър, като казва, че в Черно море не иска фрегати, че с Русия трябва да внимаваме, тъй като имаме икономически отношения. Той е прав, но това дразни Чичо Сам.

– Излиза, че трябва да слушаме САЩ, да се съобразяваме с Русия и да внимаваме с Турция – как се овладява такава сложна ситуация?

– Това е по силите на държавник. Цар Борис Трети през Втората световна война успява, въпреки световния пожар. Той беше съюзник на Хитлер, но не изпрати войски на Източния фронт. Такива държавници днес не виждам. Бедата на прехода е, че много случайни хора изведнъж станаха отговорни политици. Не са и сънували, че ще станат президенти и министър-председатели. А и от всеки политик държавник не става.

Източник: в. Труд

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...