Начало | Икономика | Експертни мнения | Газовият хъб „Балкан“ вече приема реални очертани

Газовият хъб „Балкан“ вече приема реални очертани

газова връзка

Изказванията на политиците през последните дни по българските енергийни проекти са знакови. Всички знаем, че съдбата на проектите „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“ отдавна беше решена на политическо ниво. Нашият парламент прекрати с мораториум проекта „Белене“, а руският президент Владимир Путин спря „Южен поток“ и го пренасочи в новия му формат – „Турски поток“. Това, което може да направим като извод след събитията от последните дни, е, че отново се връщаме в изходната си точка – т.е там, където проблемът е възникнал, там той ще бъде и решен, заявява енергийният експерт проф. Атанас Тасев, цитиран от Стандарт. И в момента като че ли ставаме свидетели на решението.

Ние сме подчинени на геополитическата турбулентност. Виждате какво се случи с Турция и знаете какво предстои. Путин лично отиде в Анкара през 2009 г. и подписа 3 споразумения – за АЕЦ „Аккую“, за нефтопровода „Самсун Джейхан“ и за това, че може „Южен поток“ да премине през изключителната икономическа зона на Турция. Сега, обратно, Ердоган ще отиде в Санкт Петербург – което говори за промяна в позициите на двете страни.

Хубавото е, че тази турбулентност влияе позитивно върху нашите енергийни проекти. Първо, отново се заговори за проекта за нефтопровода „Бургас – Александруполис“, защото „Самсун Джейхан“ не се състоя. Освен това не е тайна, че ако разглеждаме този проект в геополитически контекст, като че ли той започва да става интересен.

Хубавото е, че и политиците ни започват да се вписват добре в геополитическата конюнктура. От друга страна, вече се заговори за вариант „Турски поток“, но съществено орязан – да се получи някакъв „Южен поток“ с две тръби през България и някакъв „Турски поток“ с другите две тръби през Турция. Путин оповести, че през 2020 г. няма да има никакъв транзит през Украйна. Тогава какво става с тези 18 млрд. кубически метра, които минават досега през Украйна и през наша територия отиват в Турция, Гърция и Македония? А с „Турски поток“ се решава проблемът за Турция. По една от тръбите ще минават директно 14 млрд. куб. м. газ към Турция. Но очевидно няма да се направят веднага и двете тръби на „Турски поток“, защото и Турция, и Русия изпитват определени финансови трудности.

Същото се отнася и за нас. Ние имаме ангажимент да транзитираме около 3 млрд. куб. м за Гърция. Би трябвало, ако се спре линията през Украйна, руският газ да минава по някакъв начин към Гърция и Македония. Така виждаме логиката една от тръбите на „Южен поток“ да отива в Паша дере край Варна. Тя ще захранва с газ България, Гърция и Македония.

Щом се прекрати транзитът през Украйна, тръбите, по които досега идваше газът от Русия през Украйна, ще останат празни. Така ще имаме чудесен транспортен коридор в обратно направление – от Варна през Румъния, а оттам към Унгария и Европа. За Русия втората тръба на „Южен поток“ има логика да отива към Европа, защото канцелирането на транзита през Украйна нарушава общия баланс на доставките на природен газ и той трябва да бъде възстановен именно чрез тази втора тръба.

Ако решим да рестартираме проекта за АЕЦ „Белене“, ние не можем да минем без руската страна. Проектът е разработен от нея, оборудването, за което ни осъдиха, трябва да пристигне. Остава най-важната част – да се намери стратегически инвеститор. Вицепремиерът Томислав Дончев, на когото е възложено да отговаря за този проект, каза, че вече има няколко чуждестранни инвеститори. Най-новото е, че първоначалната идея да го продадем изцяло на чужд инвеститор, отпадна. Държавата като командитно дружество остава със своите неограничени възможности по отношение на ядрения риск, управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Така че иска или не, държавата трябва да присъства в бъдещия проект за АЕЦ „Белене“. По-добре е да присъства с апорт на направеното досега, което не е малко и се оценява на над 1,5 млрд. лв. Плюс апорт на оборудването, което така или иначе ще платим, ние ставаме сериозен играч и влизаме с 50 и повече процента от стойността на проекта със собствен капитал. Така нещата се случват по възможно най-правилния начин.

Сигналите на политическо ниво засега са добри, но трябва да се извърви сериозен път. Трябва да отпадне мораториумът върху „Белене“ в парламента. Затова предстоят горещи дни, съчетани с предизборната кампания. Притеснявам се отново да не бъдат употребени в политически план тези успешни за България проекти. Да се надяваме, че това няма да се случи. На хората трябва да бъде обяснено, че газов хъб „Балкан“ край Варна без руски газ е нонсенс. Това е ясно за всички – и за Брюксел, и за Москва, и за нас. Затова на 5-ти и 6-ти септември във Варна се събират всички заинтересовани стани и потенциалните инвеститори за газовия хъб „Балкан“. Там ще се появят много интересни потенциални инвеститори. Това означава, че този хъб не е неопределена вербална конструкция, а приема абсолютно реални очертания – във финансов, организационен, политически и дори геополитически план, след разговорите между Путин и Борисов.

БЛИЦ

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...