Начало | Бизнес | Анализ | Потребителите имат усещане за поскъпване

Потребителите имат усещане за поскъпване

пазарска количка 1

Доверието на българския потребител към развитието на пазара и икономиката, макар и плавно, започва да се завръща, достигайки най-високо ниво за последните четири години. Това показват резултатите от проучване на „Нилсън“ за индекса на потребителс­ко доверие, проведено през първото тримесечие на 2016 г.

В известна степен тази позитивна индикация би могла да се обясни със сравнително стабилната макроикономическа среда в България. По данни на НСИ за същия период безработицата трайно се задържа под 10% (около 8.5%), което е под средните равнища за Европейския съюз (8.8% средно за ЕС през първото тримесечие на 2016 г. по данни на Евростат). В същото време през миналата година брутният вътрешния продукт на страната е нараснал с 3%.

цени храниСъщото проучване показва, че макар 74% от българите да имат усещането, че страната е в рецесия, техният брой е намалял, макар и минимално в сравнение с последното тримесечие на 2015 г.

В тази връзка не е случайно, че според друго изследване на „Нилсън“—за нагласите на българския потребител по време на пазаруване за 2015 г., над 70 на сто от купувачите остават с впечатлението, че цените на хранителните продукти през миналата година са се увеличили, въпреки че при бързооборотните стоки, а и на пазара като цяло е отчетена дефлация.
В отговор на ценовите увеличения пазаруващите предпочитат да намалят разходите за луксозни продукти и да се фокусират само върху базови стоки. Други стратегии, към които прибягват, е да намалят обема на покупките или да се насочат към по-евтини стоки. Независимо от потребителските впечатления данните на „Нилсън“ за пазара на основа на категориите, които компанията следи, показват, че обемът на продажбите на бързооборотни стоки не само не намалява, а дори върви нагоре.

Все повече българи са наясно с цените

В тясна връзка с усещането за поскъпване през последната година значително се увеличава процентът на потребителите в България, които са наясно с цената на стоките, които пазаруват. Над 55% знаят каква ще бъде сметката за продуктите, които са сложили в кошницата. Същевременно почти всички респоденти (95%) заявяват, че забелязват промените в цените

Резултатите за Западна Европа показват, че тамошните потребители продължават да са по-информирани от българите в това отношение. Например в Германия, Италия и Ирландия процентът на анкетираните, които заявяват, че знаят цените, варира между 65 и 70. Изглежда, че ще е необходимо още време, докато и в България се развие „професионализмът“ на западноевропейските потребители, които внимателно следят ценовите промени в стоките, които пазаруват.

Само една четвърт активно търсят промоции

Като потвърждение за това са и данните, че в България по-малко от една четвърт от участниците в същото проучване заявяват, че активно търсят специални цени или намаления. Заедно с Румъния това са двете страни с най-ниски нива в сравнение с останалите европейски държави. Лидери по този показател са пазаруващите от Италия, Полша и Дания. Какво в крайна сметка се получава в България? Излиза, че българските потребители имат усещането, че цените вървят нагоре, но не заявяват желание да търсят по-изгодни предложения. На тази база може да се направи изводът, че търговците и производителите биха могли ясно и дори агресивно да комуникират промоциите си, за да стигне тази информация до крайния потребител, без да му се налага да полага особени усилия. В противен случай има риск кампаниите им да не достигнат търсения резултат.

Само 12% посещават сайтовете на търговците

Не без значение е и каналът, чрез който купувачите биха научили за изгодните оферти. Технологиите днес предлагат редица възможности: от класическите радио и телевизия до по-модерни като уеб страници, социални мрежи и интернет форуми и ревюта. В тази връзка същото проучване показва, че едва 12 на сто от купувачите са заявили, че посещават сайтовете на търговците. Когато го правят, то е основно за да проверят за специални оферти, да се информират за продуктите или да прочетат нещо любопитно, свързано с интересни съвети или рецепти. Това е знак върху какво трябва да обърнат внимание тези играчи, които са подценили възможностите, предлагани от виртуалното пространство.

България се нарежда и на едно от последните места в Европа по отношение на онлайн пазаруването на бързооборотни стоки. Невъзможността да се уверят в качеството на продуктите, продавани по интернет, поражда недоверие у българските потребители. Това се смята и за една от основните причини за недобре развитото онлайн пазаруване на хранителни продукти и стоки за дома в България.

12 пъти месечно до супермаркета

На фона на слабото онлайн пазаруване България е на една от челните позиции в Европа по посещения на търговските обекти. Българските купувачи ходят до супермаркетите средно по 12 пъти на месец. Доста често посещавани са хипермаркетите, обектите от традиционната търговия, както и удобните магазини. Тези данни разкриват, че освен за набавянето на необходимите стоки пазаруването вероятно представлява и приятен навик за българските потребители. Доказателство е, че едни от основните критерии за тях при избора на магазин са приятната атмосфера наред с доброто и бързо обслужване. Честите визити в търговските обекти биха могли да се обвържат и с високата консумация на свежи храни. Резултатите от проучването разкриват, че над 50% от домакинските разходи за бакалски стоки се харчат за прясно месо, риба и зеленчуци.

Разбира се, не без значение е и локацията на магазина. Като цяло потребителите в България предпочитат търговски обекти, до които се достига бързо и лесно. По тази причина наличието на паркинг е много важно условие, когато купувачите оценяват дадена верига.

Но в максимум две-три вериги

По съвсем различен начин изглежда положението, когато разглеждаме броя на веригите, които българските потребители посещават месечно. В това отношение България се нарежда на предпоследно място в Европа, като средно купувачите пазаруват от два или три големи хранителни магазина всеки месец. До известна степен това говори за лоялност на местните потребители. С други думи, ако дадена верига покрива най-важните за тях изисквания и необходимости, като например богат асортимент, изгодни оферти и удобна локация, те трудно биха намерили причина да посещават обекти на конкуренцията.

Ако се приеме, че ограниченият брой на веригите, посещавани от българските потребители, е знак за лоялност, това би означавало, че магазините се справят достатъчно добре, за да задържат своите клиенти. Възможно е обаче и друго обяснение, което е свързано с динамиката на местния пазар. По данни на „Нилсън“ търговската съвкупност в страната е намаляла с 3% през последната година. Факт е, че през 2015 г. определени участници напуснаха пазара, докато други претърпяха промени, довели до свиване на тяхната мрежа. Именно ограниченият избор може също да се приеме като причина купувачите да пазаруват в толкова малко вериги.

В медийното пространство вече има информация за нови играчи, които подготвят своето влизане в България, а някои от вече установените разработват стратегии за засилване на своето влияние и покритие. Като цяло през следващите месеци ще разберем дали потребителите избират между две-три вериги, водени от лоялност или поради липса на по-голямо разнообразие. Едно обаче е сигурно—действията на веригите за привличане на клиенти са от огромно значение, преди потребителят да каже последната си дума.

Регал

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...