Начало | Общество | Култура | Различните лица на войната вълнуват „Аполония” 2016

Различните лица на войната вълнуват „Аполония” 2016

Аполония 2016

„Така се получи не съм я търсила, но явно е, че темата за пораженията от войната вълнува всички хора, които се занимават с изкуство в момента. Това са истините за това, което се случва в днешния ни ден, колкото и да е странно за 2016 година, но имаме война във всяка една посока”. Споделя за сайта въпреки.com Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците на изкуствата „Аполония” за 32-то издание на фестивала в Созопол /1-10 септември/.

И продължава: „Аз без да искам улових тази тема – може би несъзнателно или може би много силно впечатление са ми направили тези неща, които се случиха, за да се открояват така ярко в нашата програма тази година”. Още с първото представление на сцената на читалище „Отец Паисий” на Студиото за документален театър VOX POPULI „Мир вам” /3.09/ на режисьорката Неда Соколовска се открива с темата за бежанците, реализирана по един изключително артистичен и верен начин, силно въздействащ. С тези преки разговори, които тя е водила с реалните участници в тази страшна действителност е хванала много силни неща, които ние като не преки наблюдатели не можем да си ги представим.

„Толкова е разтърсващо това, което се вижда на сцената,

“Мир вам” - снимка Стефани Ханджийска, архив на спектакъла “Мир вам”

“Мир вам” – снимка Стефани Ханджийска, архив на спектакъла “Мир вам”

че лично на мен ми се промени целият мироглед за тази тема. Да, знаем го, виждаме го, но усещането в залата е много зловещо. Неда Соколовска е направила едно изключително представление, поне на мен, много силно ми въздейства. Това беше, всъщност, последният спектакъл, който сложих в програмата на „Аполония”. Не, защото не го бях оценила преди това, аз го бях сложила на едно друго място, където мислехме, че там ще може да се изиграе. Тази първа свободна дата ми се стори много по-силна като начало на цялостната програма на театралните постановки”. Аргументира избора си Маргарита Димитрова.

 

 

“Бел Ами” - снимка архив МГТ “Зад канала”

“Бел Ами” – снимка архив МГТ “Зад канала”

В следващите два дни на 4 и 5 септември ни очакват две представления с режисьор Бина Харалампиева за друг тип „войни”. „Кредитът” на Жорди Галсеран, постановка на Пловдивския театър „Н.О. Масалитинов” е за сблъсъка между обикновения човек и банковите служители; „Бел Ами” на Мопасан, сценична адаптация Юри Дачев на Малък театър „Зад канала” е за вечните войни между половете. „Пилето” /6.09/, сценичен вариант на Васил Дуев на Младежкия театър „Николай Бинев” е за истинската война от преди 40 години, но резултатите от тази зловеща война във Виетнам, която обърка представите ни за тогавашните години. Филмът на Алън Паркър по романа на Уилям Уортън от 1984 г. беше убийствено силен и въздействащ. Васил Дуев е направил прекрасен спектакъл, номиниран за наградата „Аскеер” тази година. На следващия ден 7 септември е спектакълът на Театър 199 „Валентин Стойчев” „Времето е спряло” на Доналд Маргулис с режисьор Ивайло Христов. Тук темата за войната се съсредоточава върху морала, професионализма на журналистите и фотографите, които с риск на живота си /всяка година не малко от тях загиват/ правят достояние на света ужасните последствия от ожесточението в неспирните конфликти в различни точки на планетата. Трудно отшумява болката, а и като че ли войната непрекъснато ни напомня, чe е тук някъде и близо, и далеч. „Ничия земя” /7.09/ на Данис Танович, постановка на Стоян Радев в Народния театър „Иван Вазов” ни връща не само към забележителния филм на босненския режисьор с „Оскар” за чуждоезичен филм, но и за абсурда на войната в бивша Югославия /1992-1995/, който донесе толкова смърт и страдание за кой ли път на Балканите. Театралната програма на „Аполония” завършва с „Пурпурният остров” /10.09/, постановка на Теди Москов в Държавния куклен театър, Варна по текст на Михаил Булгаков. Спектакъл, свързан с войната, тази срещу отделния човек, резултат от политиката на Съветския съюз. Странното е, че постреволюционната ситуация в този пурпурен остров, прилича поразително на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си и не знае какво да прави с тях! А цензурата от онова отминало време е… вечна!?

Една от картините на Андрей Лекарски

Една от картините на Андрей Лекарски

На 1 септември, в първия ден на фестивала в Художествената галерия се откриват изложбите на художниците – Андрей Лекарски, Димитър Троканов, Калин Николов, Иван Бахчеванов, Стойко Сакалиев, който работи в Бургаския театър, прави техните афиши, Темелко Темелков, феноменален фотограф, и Теофан Сокеров. Много от тях не са участвали досега на „Аполония”. Единствено Сокеров е участвал на първия фестивал, на най-първия 1984 година и това е едно завръщане след 32 години!

 

 

 

 

Милица Гладнишка беше номинарана за наградите “Аскеер 2016″ за музиката на “Бягства” в Театър “Азарян” в НДК

Милица Гладнишка беше номинарана за наградите “Аскеер 2016″ за музиката на “Бягства” в Театър “Азарян” в НДК

„При музиката има едно спокойствие, но там има друга война –

войната на талантите. За мен войната винаги е била – кого да вземем тази година, кой да попадне в програмата, защото когото и да вземеш от българските музиканти, той си е направил своето име, той си е извоювал своето място в музиката. Хайде да не е война – то е борба, то е битка, начин на осъществяване”. С усмивка казва Беба, както наричаме приятелите Маргарита Димитрова. Програмата е изключителна и в Археологическия музей с камерните концерти, и в джаз клуб „Аполония”, сцена ОББ. От самото начало на Празниците в Созопол фестивалът е знаменателното събитие за меломаните, а и не само. Камерната музика, смятана и с право от музикантите като върховно изпълнителско изкуство е специален акцент в програмата. Могат да се видят да се чуят индивидуално изпълнители и състави с програми, които е рядкост да присъстват в българските концертни зали – бутикови преживявания от най-висока класа с музикантите ни, понякога, за жалост, по-добре оценени и аплодирани по света, отколкото у дома. В някаква степен това се отнася и за джаза, който остава все още музика едва ли не само за пристрастени, независимо от страхотното ниво на българските музиканти. Но, все пак, нашите джаз музиканти правят всичко възможно да са близо до публиката си не само в клубовете. Аполонци отново с присъщия си максимализъм са подготвили невероятни джаз концерти с едни от най-добрите ни музиканти. Тази страст към джаза тази година дава и началото на Празниците на изкуствата в Созопол.

„Откриването ни е тема, в която смесваме изкуствата, защото ако това не сме го обявили още официално е, че е с

актьори, които пеят джаз.

Това беше хубава тема, която си родих още в началото на годината, чудейки се какво да бъде тази година откриването, нещо, което винаги е много сложно. Какво ли не сме правили през тези години – всякакви концерти, всякакви форми различни, които да си останат наши, като аполонски форми. Тази тема с артисти, които пеят джаз ми се видя интересна и поканихме Милица Гладнишка и Атанас Сребрев, един актьор, когото нашата публика все още не познава. Лично аз доскоро не го познавах. Той не играе в театър, той има изключително много холивудски присъствия, около 38 филма. Но той се оказа толкова подготвен за това. В Созопол ще стане един много красив концерт /2.09/ с Биг бенда на БНР и Антони Дончев.това е един от сериозните акценти, чисто аполонски”. Не без гордост уточнява Маргарита Димитрова. Вечерите на Амфитеатъра в Созопол ще срещнат публиката с Поли Генова /3.09/, с ансамбъл „Филип Кутев” /5.09/, с Ибряма и ансамбъл „Тракия”/7.09/ и още, и още и на финала – концерт на „Фондацията” с Бургаската филхармония. /10.09/.

В последните няколко години от фондация „Аполония” в рамките на фестивала се правят специални срещи с именити български творци под надслов „Цената на успеха”. Това са вълнуващи разговори с артисти, които са обичани, завоювали световен престиж и уважение. Те споделят и много интимни моменти от житието-битието си на хора в отдадеността си към изкуството си и реализацията на мечтите си. А това винаги има цена. Тази година аполонци ще ни срещнат с певицата Поли Генова, с режисьорите Ивайло Христов и Иглика Трифонова, както и с неуморните „момчета” от „Фондацията”. Някак естествено, уж позабравили в разговора ни с Маргарита Димитрова, се връщаме към темата за войната. Филмът на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” /7.09/ ни връща към началото на споделеното от артистичния директор на „Аполония” за темата за войната и различните й лица, силно присъстваща на фестивала.

Поли Генова не отказва ангажименти, както беше с концерта Pixar in Concert в Зала 1 на НДК. Винаги, когато има смисъл, особено за децата…

Поли Генова не отказва ангажименти, както беше с концерта Pixar in Concert в Зала 1 на НДК. Винаги, когато има смисъл, особено за децата…

„И литературата е в тази посока – „Кротките” на Ангел Игов /5.09/, да не говорим за книгата на проф. Ивайло Знеполски /7.09/, двутомното му изключително изследване „Как се променят нещата” с подзаглавие „От инциденти до голямото събитие” /изд. „Институт за изследване на близкото минало” и „Сиела”/, която е плод на дългогодишно проучване. И там е войната на интелектуалеца със системата. Изкуството е реакция на живота. Специално в художествената галерия в рамките на литературата правим три по-театрални форми. В Театър на маса /запазена марка на „Аполония” от години/ ще бъде първата пиеса на Силвия Чолева /8.09/, неин дебют като драматург, а за нас нейният дебют ще бъде премиера със заглавието „Авариен изход”. Пиесата е много интересна с хубави актьори. Другото, което правим по-различно тази година е, че вкарваме една постановка на Възкресия Вихърова „Премълчаното разказано”/6.09/, също една война. Темата на Възкресия е за жените, които се борят със себе си, защото са поставени в едно тежко положение, семейно. Тоест, тук има война в семейството,

Маргарита Димитрова, жената, която вгради себе си в “Аполония”

Маргарита Димитрова, жената, която вгради себе си в “Аполония”

има война в мисленето на тези жени.

Тя е събрала текстовете на няколко жени, които актрисите играят. В Художествената галерия вкарваме театралните форми, по-камерни и по-различни. Завършваме на 10 септември с още една театрална форма – „Нирвана”, прекрасната пиеса на Константин Илиев, която е поставена точно преди 20 години, първо в Народния театър „Иван Вазов”, после в театрална работилница „Сфумато”, когато тези двама актьори – Албена Георгиева и Владимир Пенев бяха млади… Възстановяме нещо, когато Владо не беше още инспектор Попов”. Заедно се развеселяваме, споделяйки приятелските ни чувства към Владо, който не само беше страхотно кино ченге, но и за малко министър на културата.

Но се връщаме към литературата. Ще бъдат представени и Марин Бодаков със стихосбирката му „Битката за теб”/4.09/, както и Златна Костова с „Отмъстителна поезия” /8.09/, Михаил Неделчев с „Яворов – сюжети от последните години”/9.09/ и още, и още. А литературата в Художествената галерия ще започне

Иван Теофилов с автоантологията му „Вкусът на живота”

/3.09/. Изключителният ни поет сам е избрал стихотворенията, които издателство „Рива” отпечата тази година. Това са неговите съкровени неща. В книгата има хубав текст, в който той е написал като предговор, т.е. той си е направил сам подбора, сам е събрал стихотворенията вътре, писани в различни периоди от неговия живот. Получила се е много интересна картина, с много посвещения на приятели, на автори, на негови колеги, което е още по-вълнуващо и с много тънко чувство, явно с любов е събирал тези стихотворения. „Лично за мен това е един човек, който е страшно обичан и затова сме го сложили първия ден. Той е обичан от поколения автори, от големи имена в нашата литература и те са показали своята любов, съвсем по човешки. Искат да знаят неговото мнение за това, което пишат, искат да чуят неговите думи”. С вълнение споделя Маргарита Димитрова присъствието на Иван Теофилов в програмата на „Аполония” 2016 г.

Досега с нея си говорим за изкуство, за програма, за търсения, за открития, за философията на фестивала, който вече 32 години върви напред, въпреки. Но няма как да не влезем и в реалността, нашата, тук и сега. И ние споделяме мнението си от десетилетия, че е чест и престиж да си в програмата на „Аполония”, но и питаме дали някога от културните ни институции ги е потърсил и ги е питал дали имат необходимост от съдействие и подкрепа. Маргарита Димитрова е лаконична: „Никога, никой! Приключва фестивалът и започва търсенето за следващия, защото всичко е приключило в правенето на фестивала. Няма откъде, нямаме такава дейност, която да акумулира средства, за да можеш сам да се пребориш с това. Продължавам да срещам хора по улицата, познати, които ме питат „Ще има ли тази година Аполония?”. Значи не всеки е уверен, че ще има „Аполония”. А аз си викам: „Боже, още ли има съмнения в нас, че ще изплуваме вече 32 години!”. Питат.Това не е съмнение в нас, а в живота, в ситуацията. Нищо не е в състояние да ни спре, само едно.., но да сме живи и здрави. Но битката е битка – това, за което ме питат хората дали ще има „Аполония”.

Пълен материал на сайта въпреки.com

Снимки: Стефан Джамбазов

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...