Начало | Новини | Световни | НАТО разполага в България сухопътни, военновъздушни и военноморски сили

НАТО разполага в България сухопътни, военновъздушни и военноморски сили

НАТО

Лидерите на НАТО ще обсъдят във Варшава нови стъпки за засилване на присъствието на алианса на източния му фланг, като част от подхода на Запада за справяне с реваншистка Русия. Това твърди бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пред сп. „Нюзуик“.

Той допълва, че на срещата на 8 и 9 юли трябва да се реши постоянното разполагане на сухопътни, военновъздушни и военноморски сили в Прибалтийските държави, Полша, Румъния и България. Те щели да останат там толкова дълго, колкото Русия поддържа агресивната си позиция.

„Не трябва да имаме никакви илюзии относно намеренията на Москва. Зад тормоза и дезинтегрирането на прозападните правителства, граничещи с Русия, лежи сблъсък на идеи“, смята Расмусен и допълва, че Кремъл използва енергийните си ресурси като оръжие,
за да разделя съюзниците.

Държавната телевизия РТ разпространява невярна информация за търговската сделка между ЕС и САЩ, така Кремъл се опитва да подкопае бъдещ източник на просперитет, твърди бившият шеф на пакта. Според него Русия подкрепя политически партии по пътя към разграждане на ЕС. „Не трябва да бъде изненада, че президентът Владимир Путин е един от малкото, ако не и единственият световен лидер, който приветства Брекзит“, пише Расмусен.

Диалог между Русия и НАТО е възможен, но той трябва да се води изключително от позиция на силата. Това заяви в интервю за Си Ен Ен бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав. Според него разговорите с Русия трябва да се изграждат на основата на примерно поведение от страна на Москва. „За това трябва да станат определени изменения в Украйна и в Сирия“, каза Брийдлав, без да уточнява за какви изменения става дума.

Ето и пълния текст на статията на Расмусен в сп. „Нюзуик“

В петък и събота лидерите на НАТО ще се съберат във Варшава, за да предприемат нови стъпки за засилване на възможностите и присъствието на алианса на източния му фланг. Това е част от подхода на Запада за справяне с реваншистка Русия. Успешен изход от срещата във Варшава би помогнал за стабилизирането на съюзниците от НАТО и би дал на Запада морален тласък в период, в който ни тормозят политическа несигурност и ограничения.

Новият западен подход към Русия се очерта на срещата на върха в Уелс през 2014 г., в отговор на незаконното анексиране на Крим и продължаващата военна кампания в Източна Украйна. Той постави на преден план твърдостта и възпирането, които замениха диалога и сътрудничеството с Русия, които царяха преди събитията от 2014 г.

Ние не трябва да имаме никакви илюзии относно намеренията на Москва. Зад тормоза и дезинтегрирането на прозападните правителства, граничещи с Русия, лежи сблъсък на идеи. От една страна са върховенството на закона, отговорната бюрокрация и демократичните избори, зачитани във висша степен; от другата страна имате неограничена страна, която може да жертва собствените си граждани, за да се запазят амбициите на управниците й. Но сблъсъкът не се състои само в това.

Москва откровено се стреми да подкопае либералния международен ред и западното единство, които ни служат добре след края на Втората световна война.
Виждаме, че в Европа Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да разделя съюзници един от друг. Държавната телевизия РТ разпространява невярна информация за търговска сделка между ЕС и Съединените щати (TTIP), така Кремъл се опитва да подкопае бъдещ източник на съзидателност и просперитет.

Русия подкрепя политически партии по пътя към разграждане на Европейския съюз. Не трябва да бъде изненада, че президентът Владимир Путин е един от малкото, ако не и единственият световен лидер, който приветства „Брекзит“.

За да защитим начина си на живот, европейските съюзници трябва да се примирят с факта, че силното възпиране от страна на НАТО, единството и защитата на приятели и принципи са по-важни от цената на икономически санкции срещу Русия или потенциалната награда за сближаване с Москва.

Ние не трябва да се стремим да ескалираме конфликта, подхранван от Кремъл за местни нужди. Но и не трябва да търсим начин за насаждане на лошо поведение. Бих поставил нещата така: съюзниците от НАТО трябва да си сътрудничат с Русия, когато могат, но да се противопоставят на Русия, когато трябва.

На Варшавската среща трансатлантическите съюзници трябва да потвърдят пълната си подкрепа за санкциите срещу Русия, ако не са изпълнени условията на споразумението Минск II. Провалът на Европа да поддържа санкциите ще отслаби военните усилия на НАТО за възпиране на тактиката на Русия за тормоз. Икономическите санкции и военното възпиране са двете страни на една и съща монета.

Ясно е, че решението на Великобритания да напусне ЕС е удар срещу западното единство. За да бъдат намалени отрицателните ефекти, Великобритания трябва да се придържа към ангажимента си за разходи за отбрана от 2% от БВП и да помага за поддържане на санкциите срещу Русия.

На срещата съюзниците от НАТО трябва да решат да дислоцират по-голяма част от силите и възможностите на НАТО при източните си съюзници, включително постоянното разполагане на сухопътни, военновъздушни и военноморски сили в Прибалтийските държави, Полша, Румъния и България толкова дълго, колкото Русия поддържа агресивната си позиция.

Също така вярвам, че съюзът трябва да продължи да развива, разположи и интегрира колективна противоракетна отбрана и да подобри кибернетичните си способности, преминавайки от пасивна отбрана към по-активна роля, и, когато е необходимо, към офанзивна. Европейските съюзници трябва да надграждат към техния ангажимент да изразходват 2 на сто от БВП за отбрана не по-късно от 2024 г. чрез лансиране на междинни планове за следващите пет години. Това ще помогне те да станат по-отговорни и ще изпрати положителен сигнал към следващата администрация на САЩ; преди края на мандата на новия президент на САЩ, Европа трябва да намали трансатлантическата разлика в средствата за отбрана.
Съединените щати трябва да продължат да носят своя дял от бремето все пак. НАТО запазва стабилността в най-проспериращия регион в света, осигурява силна мрежа от съюзници и подкрепя САЩ политически и военно в целия свят.

Срещата във Варшава е навременна възможност за демонстриране, че западният свят няма да стои мълчалив, когато нашите приятели и съседи биват тормозени. Липсата на решителност и единство по отношение на Русия ще укрепи само нечестивото разбиране на Москва, че тя може да се меси в работите на своите съседи, за да запази възприетата от самата нея „сфера на интереси“. НАТО ще трябва да покаже решимост за по-дълъг период от време, преди подхода, иницииран на срещата на върха в Уелс, да има видим ефект върху поведението на Русия. Но успешен изход на срещата на върха във Варшава ще ни придвижи с една стъпка по-близо до единна и свободна Европа.

Андерс Фог Расмусен е бивш премиер на Дания и бивш генерален секретар на НАТО

Източник: БГНЕС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...