Начало | Икономика | Национална | АЕЦ “Козлодуй” с инвестиционна програма на стойност 432 млн. евро

АЕЦ “Козлодуй” с инвестиционна програма на стойност 432 млн. евро

АЕЦ Козлодуй

Инвестиционна програма на стойност 432 млн. евро ще изпълнява АЕЦ “Козлодуй” до 2020-та година. Това става ясно от Седмия национален доклад на България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност, който правителството трябва да приеме през юли месец. Вносител на доклада, изготвен от Агенцията за ядрено регулиране, е вицепремиерът Меглена Кунева.

Инвестираните средства ще са за изпълнението на няколко стратегически задачи, които АЕЦ “Козлодуй” има да изпълнява – продължаване с още 20-години на срока на експлоатация на блокове 5 и 6, чийто проектен срок изтича съответно през 2017 и 2021 година, повишаване мощността на реакторните инсталации до 104% и изпълнение на мерките за безопасност. При продължаване на експлоатационния срок на блокове 5 и 6 с 20 години, в двата фонда за безопасно управление на радиоактивни отпадъци ще се внесат около 3,8 млрд. лв. До края на първоначалния срок на експлоатация на двата блока – 2017 г. и 2021 г. постъпленията във фонд “Радиоактивни отпадъци” и фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжение” ще са акумулирани средства в размер на общо 2,2 млрд. лв., става ясно още от стратегическия за развитието на ядрената енергетика у нас документ.

Оказва се обаче, че за извеждането от експлоатация на блоковете 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”, които бяха закрити с присъединяването на България към Европейския съюз, за периода 2021-2030 г. е налице финансов недостиг възлизащ на 83 млн. евро. “България ще търси възможности за осигуряване на необходимото финансиране след завършване на оценката за необходимите средства за извеждане от експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”, като се отчитат плановете за продължаване срока им на експлоатация”, посочват авторите на доклада.

Сериозно внимание в документа се отделя на мерките за безопасност на българската атомна електроцентрала особено след аварията при земетресението във Фукушима. Подборно са разписани всичките дейности, които са предприети по подобряване и модернизиране на системите за сигурност, както и резултатите от международните мисии. Става ясно, че за периода 2013-2015 г. при работата на АЕЦ “Козлодуй” са регистрирани общо 21 събития, които специалистите отчитат като “важни” по отношение на безопасността, т.е. Първа категория, както и още 91 събития от Втора и Трета категории. Всичките събития обаче са от категория “0” на Международната скала за класификация на ядрени и радиологични събития.

От Седмия национален доклад на страната ни по Конвенцията за ядрена безопасност става ясно, че в изминалите години са предприети редица мерки за изграждането на нова ядрена мощност, която също ще бъде разположена в Козлодуй. Проектът за АЕЦ “Белене” не е споменат нито веднъж. Страната ни вече плаща дневна лихва в размер на 151 000 евро след като бе осъдена от Международния арбитраж след отказа си да строи втора атомна централа. НЕК трябва да плати на руската компания “Атоменергоекспорт” над половин милиард евро за поръчаното техническо оборудване. След преговори с Русия, България ще опита да продаде ненужния реактор за АЕЦ “Белене” на Иран.

Важно значение в документа е отделено и на човешкия фактор при развитието на ядрената енергетика. Без да се посочва изрично става ясно, че България може скоро да има недостиг на кадри в сектора. В момента у нас се обучават 79 студенти в бакалавърски програми и 46 студенти в магистърски програми свързани с ядрените технологии и науки. Общата численост на заетите в ядрено енергийния отрасъл към момента е около 6500 работници и служители, от които 56% са пряко заети в експлоатацията на АЕЦ “Козлодуй”, 20 на сто работят в компании, свързани с ремонт и поддръжка на оборудването и 10% са заети в областта на науката, образованието и инженеринговите дейности. Средната възраст на работещите в енергетиката е около 50 години, като специално за АЕЦ “Козлодуй” най-голям дял работещи са във възрастовата група 41-50 години.

България трябва да представи Седмия национален доклад за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност до 15 август в Международната агенция за атомна енергия. Това трябва да направят и останалите държави, които развиват ядрена енергетика. След това държавите- членки на Конвенцията ще имат право да задават въпроси към съответната държава. Обсъждането на националните доклади ще се проведе на форум на МААЕ през март-април 2017 г. във Виена, където България ще се представлява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране и от Постоянния представител на страната ни в ООН. /БГНЕС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...