Начало | Икономика | Световна | След Brexit – какви са стъпките пред Европа

След Brexit – какви са стъпките пред Европа

brexit 3

Вотът на Великобритания за Brexit е може би най-голямото бедствие, с което някога се е сблъсквал Европейският съюз. Сега ЕС трябва да действа бързо, ако иска да оцелее – не на последно място, като сложи край на вълненията на пазарите след референдума, пише в свой анализ за Project Syndicate Андерш Аслунд, бивш съветник на украинското правителство и старши научен сътрудник в Института „Питърсън“ за международна икономика.

След като загуби референдума британският премиер Дейвид Камерън направи най-логичното нещо, като подаде оставка. Но другият губещ е Европейската комисия, чийто президент, Жан-Клод Юнкер, не направи почти нищо, за да промени резултата от гласуването за Brexit. Откакто Жак Делор беше председател на Комисията от 1985 г. до 1995 г. тази позиция не бе поемана от лидер с визия или политическо влияние. Юнкер, както Камерън, трябва според Аслунд да поеме отговорност и да подаде оставка. ЕС се нуждае отново от силен лидер. Има много достойни кандидати, но Андерш Аслунд препоръчва бившия шведски премиер Карл Билд.

Преди да се слегнат вълненията след референдума, ЕС трябва да постави ултиматум с ясни и обременителни принципи за излизането на Великобритания – яснота за свеждане до минимум на разходите и тежест, за да възпре популистите в други държави членки, които също призовават за референдуми за излизане. По доста разумен начин лидерите на Европейската комисия вече се насочиха в тази посока, като анулираха обещанията, поети от ЕС по казуса Великобритания през февруари, и обявиха, че няма да има „предоговаряне“.

Европейският съвет, от своя страна, вече призова за незабавна Среща на върха. След като не успя в продължение на шест години да реши гръцката финансова криза, ЕС най-накрая сякаш разбра, че самото му оцеляване зависи от бързото и решително действие.

Но ЕС трябва да отиде доста по-далеч, отколкото просто да контролира щетите от Brexit. През последните четири десетилетия основният проблем на Европа е самодоволството в лицето на нисък икономически растеж, причинен от прекомерното данъчно облагане и регулиране. Европа вече не може да си позволи този застой. Сега тя трябва да започне да извършва фундаментални реформи – да свива неоправдани социални помощи, да либерализира услуги, пазари на труда, както и дигитални пазари, да намалява данъците върху труда, да дерегулира промишлеността, да подобри образованието и да насърчи научноизследователската и развойната дейност.

Сегашните правила на ЕС са отговорности на институциите на ЕС и на националните правителства, съответно. Проблемът е, че повечето европейски правителства (особено британските правителства на торите) са склонни да стават изкупителна жертва на ЕС, за да прикрият собственото си политическо късогледство, смята още Андерш Аслунд. Според него не е чудно, че ЕС става толкова непопулярен. Поемайки вината, на Европейската комисия сега трябва да бъде предоставено правомощието да действа политически. ЕС има сериозни основания да се погрижи за себе си, но се нуждае от лидери с добра воля, които да предадат ясно послание към хората.

Европейската популисти подчертават неправилната употреба на правилата за миграцията, за да оправдаят своята кауза. Така че, като начало, ЕС трябва да създаде стройна миграционна политика с квоти и критерии, каквито Австралия и Канада успешно създадоха, и да наложи надлежен контрол върху външните си граници. Агенцията за граничен контрол на ЕС, Frontex, се нуждае от по-силен мандат и повече средства, за да изпълни тази важна роля.

След това ЕС трябва да въведе обща външна и отбранителна политика за справяне с основните причини за миграционната криза, а именно – конфликтите в Либия и Сирия. В продължение на четвърт век Европа се възползва от дивидента на мира след Студената война и безотговорно позволи средностатистическите разходи за отбрана на страните членки да се свият до нищожните 1,4% от БВП. Те трябва да се увеличат до най-малко 2% от БВП, както всеки член на НАТО е обещал. Днес разходите за отбрана на само пет страни от ЕС са на това или по-високо ниво.

Ненапразно американският президент Барак Обама нарече европейците „свободни ездачи“. Републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп отиде много по-далеч, открито поставяйки под въпрос НАТО и американските военни разходи в чужбина. В близко бъдеще Европа може да не може да разчита на САЩ, за да я защитят и трябва да се подготвя за сценарий, в който е принудена да се грижи сама за себе си.

Принципът на представителната демокрация е в основата на европейската идентичност. По ирония на съдбата Швейцария (която не е член на ЕС) има силна традиция на осъществяване на референдуми. Една от положителните последици от кампанията за Brexit е, че тя показа, че референдумите и плебисцита може да са демагогски, не истински демократични. Членовете на ЕС трябва да осъзнаят рисковете от така наречената пряка демокрация и да затегнат критериите за свикване на референдуми. Най-малкото, от референдумите трябва да се изисква да се постигне супер мажоритарност с висок процент на избирателната активност.

Но може би най-доброто на вота за Brexit е, че той най-накрая може да сложи край на европейското самодоволство. Дали това ще се случи, ще знаем със сигурност, само ако, и когато, Европа реши да се спаси, заключава Андерш Аслунд.

Автор: Бойчо Попов
Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...