Начало | Общество | Обществен живот | Църквата почита рождението на Св. Йоан Кръстител – Еньовден

Църквата почита рождението на Св. Йоан Кръстител – Еньовден

Еньовден
Църквата почита днес църковния празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Св. Йоан е подсказано „свише“ – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.

В Русия се нарича „празник на Ивана Купайла“, в Белорусия – „Купалле“, в Полша – „Ноц Швантоянска“ и др. Много от родните традиции на този ден са свързани с водата, росата и представата, че слънцето на зазоряване се окъпва във водоизточниците и им придава мощна магическа сила. Християнската църква обаче е против всички чудодействия, вълшебства и пророчества, които не произлизат от собствените й кадри (Бог, Иисус Христос, Богородица, светци и мъченици). Нещо повече, на този ден, носещ името на един от фундаментите на православието, славянските народи и в частност – българския без смущение си позволяват (по-скоро в миналото, отколкото днес) да нарушават някои религиозни табута, включително и съвсем конкретни Божи заповеди като „Не убивай!“, „Не кради!“, „Не пожелавай…“, „Не прелюбодействай!“ и т.н.

Ето 10 ритуала, които са в явно противоречие с църковните предписания:

1. Зажънване на нива – смятало се, че за да бъде опазен берекета на нивите, те трябвало да бъдат „наченати“, започнати, да е нарушена тяхната цялост. Но това хем трябвало да стане рано на Еньовден, хем не можело?… Не бивало да се жъне, защото денят бил „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярвало, че „Свети Еньо ще порази с гръм и ще подпали нивата“ на дръзналия да престъпи забраната. Църквата пък не одобрявала това предпазно действие, защото по принцип на никой църковен празник не се работи, тъй като се счита за обида към светеца. И за да бъде и „вълкът сит и агнето цяло“ цялата мъжка челяд на дома отивала по нивите още преди изгрев слънце – да ги варди.;

2. Бране на билки – Църквата гледа с недоверие на тази дейност, не защото е против приготвянето и ползването на природните илачи, извличани от растенията, а защото с билки може да се лекува, но може и да се отрови човек. А отровителството е изрично забранено в 6-та Божа заповед „Не убивай!“;

3. Търсене и ползване на цветето „обичниче“ („обичник“) – тази рядко срещана билка била високо ценена, заради магическото ѝ свойство да предизвиква любов и емоционално обвързване при не особено мотивирани за това лица. Като изкуствено предизвикано чувство, това се смятало за насилие над волята на личността и „дяволско познание“;

4. Гадаене – с Еньовден е свързан обичаят „Еньова буля“, при който малко момиченце бивало облечено като булка и пророкувало, като пеело къси стихове за щастието и женитбата на момите в селото. Църквата обаче е против всякаква такава прогностика и проповядва, че вникването в бъдещето става с помощта на демони, които се възползват от любопитството на човека и го въвличат в погубващи душата му дейности;

5. Ритуално изкъпване – правело се рано сутрин в росата, която по това време на годината е пълна с цветен прашец от нацъфтелите треви и билки. Тази влага се считала за особено лековита и жените излизали само по ризи за да се търкалят по росните ливади. Гледката била като от конкурса „Мис мокра фланелка“ – логично е Църквата да не одобрява такава разпуснатост;

6. „Обиране на росата“ – това ритуално измокряне се правело по същия начин, само че не по поляните , а в чуждите ниви. Събраната по ризата (или върху нарочно влачена из житата забрадка) на жената роса се изцеждала и обикновено с нея се замесвало колаче, трохите от което на другия ден се разхвърляли в собствената нива. Ритуалът се правел за привличане на плодородие, но се възприемал като завист към чуждия берекет, а знаем, че „Не пожелавай нищо, което е на ближния ти…“ е 10-тата Божа заповед;

7. „Обхождане“ на чужда нива – ритуалът включвал „пребродване на нивата на кръст“, откъсване класовете от четирите й краища, обиране на росата с престилка. После чуждите класове се разхвърляли из своята нива, а влагата от престилката се изстисквала пак там – „да вали дъждец и да растат насажденията цяла година“;

8. Крадене „майката“ на нивата – това е подобен, по-усложнен ритуал, също предназначен за ограбване на чуждия труд по магически начин. Смятало се, че както в кошера има хиляди пчели-работнички (в нивата милиони житни стръкове), но само една царица-майка, от която зависи размножаването, на нивата също има „майка“ или както още е наричана „матица“, „китка на дядо Господ“, „Цар на нивата“ и др. Това е по-висок от останалите стрък, с двоен („чаталест“) клас и необикновено едри зърна. Когато жената „вражалица“ отивала на чуждата нива, събличала се гола и кажела тайните думи, нивата полягала и оставал да стърчи само този стрък, „защото той не можел да се превива“. Жената откъсвала „майката“ и отивала да разхвърля оронените й зърна из собствените ниви, като по този начин „довеждала“ житото им на своя земя. Църквата е съвсем лаконична и категорична по този въпрос – „Не кради!“ е 8-мата Божа заповед;

9. Търсене на деца-еньовчета – при този „обичай“ на пръв поглед става въпрос пак за крадене плодородието от чужда нива, но целта била по-скоро „намирането“ (зачеването) на бебе от бездетна невяста. Булката отивала по изгрев на (не случайно избрана) чужда нива, събличала се чисто гола и изричала към небето: „Брате Яню, знаеш ли оти съм ти дошла?“ Разбира се, Св. Йоан Кръстител не се провиквал от небесата, но обикновено иззад някой храст на синора отговарял стопанинът на нивата, който уж бил дошъл да я варди от „бродници-житомамници“. И тъй като според обичайното селско право, заловена на местопрестъплението жена можело безнаказано да бъде набита и „посрамена“ (изнасилена), невестата си получавала „наказанието“. Боят се прескачал и се пристъпвало направо към секса. А ако след 9 месеца се родяло детенце, кръщавали го Енчо или Енка. Разбира се, това си е чисто нарушение на 7-ма Божа заповед „Не прелюбодействай“, но в онези времена още не е имало „Ин витро“ технологии;

10. Млекомамене – правело се от бродници-млекомамници, които ограбвали млякото на чуждите стада, уж „издоявйки луната“. Постигало се чрез съответните магии (включващи и остригване на малко вълна от най-млечната овца, облизване вимето й и др.), като това разбира се, ставало най-често с предварителното съблазняване на наемния овчар, който трябвало да укроти кучетата, иначе голата „млекомамница“ нямало как да получи достъп. На някои места простонародните магьосници ползвали и оргаистични похвати – пристигали на мястото посред нощ, голи, яхнали кросно, пеейки: „Аз съм си бела бродница, // бродница, още вещица, // вещица, та магьосница, // месеца свалям в подница, // звездите свалам в лъжица…“. В случая имаме пикантна комбинация от нарушения на 7-ма и 8-ма Божа заповед.
Имен ден днес празнуват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...