Начало | Икономика | Експертни мнения | Как точно „Брекзит“ засяга България

Как точно „Брекзит“ засяга България

България - Англия

Последиците от още по-сериозно засилване на позициите на евроскептичните партии в страните от ЕС ще има сериозни последици за България. Това ще засили страха на т.нар. системни партии и ще има „смразяващ ефект“ за по-натъшни идеи за интеграция в разлини области, дори когато има ясни икономически ползи. До момента тези основни партии не са намерили начин да противодействат на анти-системната реторика на новите протестни движения и няма причини да се смята, че евентуален „Брекзит“ ще промени това. Доколкото България е често една от основните печеливши от общи усилия в области като миграция, отбрана, енергетика и други, това би имало отрицателни ефекти за страната.

Директни икономически ефекти 

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият „Брекзит“ почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-то място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-то място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целият износ на България, така че „Брекзит“ би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори като медикаменти и мебели. Откъм внос, последствията биха били основно за секторите на лекарствата и автомобилите. Като цяло обаче може да се очаква, че негативният ефект ще е по-силен върху малкия и средния бизнес. В същото време, преките чуждестранни инвестиции от Великобритания към момента са ниски и „Брекзит“ само би бил потвърждение на тази тенденция – от 2009 г. насам се отбелязват отрицателни инвестиционни потоци (освен през 2014 г.). Ще има обаче отрицателен ефект върху паричните потоци, идващи от българи във Великоритания, който обаче е трудно да бъде изчислен.

Свобода на движение

Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Камерън дойде на власт през 2010 г. с обещанието да намали миграцията от около 275 000 души до „десетки хиляди“ годишно, още тогава смятано за изключително нереалистично. Нетната миграция през 2015 г. е около 336 000 души, от които малко над половината от страни извън ЕС. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати окло 65 000 българи живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност.

Българите, които обаче биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще ще срещнат отново пречки, които ще са по-строги от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти за в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България…

Брекзит и България: Ограничаване на последиците

В заключение, евентуален „Брекзит“ би имал сериозни последици за България, като София трябва да е готова да формулира аквтивна позиция в следващите дни и месеци. От една страна, излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще. От друга страна, „Брекзит“ би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се „рекалибрира“ институционално – промени, които вещаят основно негативи за България. Именно затова в отговор на евентуален „Брекзит“ е необходимо София да заеме активна позиция, която да бъде насочена в три основни направления. Първо, България трябва да е активна по основната тема на рефенредума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи. Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното „ядро“ на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.

Източник: clubz.bg

Анализа на Института за европейски политики „Брекзит“ и България: последици и реакции“ публикуваме със съкращения. Целия документ може да прочетете на сайта на организацията. Ивайло Яйджиев е старши изследовател в Института.

 

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...