Начало | Бизнес | Интересно | Хлебни къщи, български бъзмес модел тръгнал по света

Хлебни къщи, български бъзмес модел тръгнал по света

Д-р Надежда Савова-Григорова е културен антрополог (завършила доктората си от Университета „Принстън“, САЩ). Основател на Международния съвет на самодейните средища като световна мрежа от културни центрове през 2008 г. Създател на първата Хлебна къща в дома на прабаба ѝ в гр. Габрово, към момента “Народно Читалище ‘Св.Св. Дамасик и Онуфрий Габровски – 2011”. Координатор на международната дейност на Мрежата Хлебни къщи, консултант по културни политики към ЮНЕСКО и други международни организации.

Д-р Надежда Савова-Григорова 1Мрежата Хлебни къщи на Надежда Савова-Григорова беше българският финалист в глобалната инициатива на CHIVAS – THE VENTURE WIN THE RIGHT WAY. Носител е и на редица световни награди в областта на социалното предприемачество.

С Надежда Савова-Григорова разговаряме за социалното предприемачество в България и развитието на Мрежата Хлебни къщи като компания на световно ниво благодарение на една от иновативните им услуги – своеобразната арт терапия с месене на хляб.

Предприемачеството в България не се развива особено гладко поради различни причини – серия от кризи, бюрокрация, манталитет и т.н. Как стоят нещата при социалното предприемачество? Какви са нагласите и не се ли появи нещо като мода напоследък?

Мога да дам като пример неприятната ситуация с фирмите, които наемат хора с увреждания, и регламентът в Закона за обществените поръчки за тези фирми, с който се злоупотреби. Това също е вид социално предприемачество – да наемеш човек от някаква уязвима група, но се злоупотреби. Надявам се обаче, че социалното предприемачество няма да се опорочи. Аз ръководих едно европейско изследване на социалното предприемачество в частта за България. Изследвах всички възможни организации, които съществуват тук. Много са малко тези, които се самоиздържат. Могат да се преброят на пръстите на двете ръце. Сред тях са нашите две фурни, които плащат заплати и консумативи, които ползваме за нашите безплатни програми за хора с увреждания и други различни общности.

Много други организации се наричат социални предприятия, но те са обикновено дневни центрове на хора с увреждания, които правят сувенири и ги продават по фестивали. Това не е социално предприемачество поне до момента, в който не изплатиш поне една заплата на един човек, под някаква форма да има устойчив бизнес елемент.

В момента ние стартираме програма за обучение и менторство, защото много хора ни молят да им помогнем да стартират нещо по-устойчиво. Ще започнем през есента, вече имаме и уебсайт. Нарекли сме го “Училище за социално предприемачество”. Някои обучения ще са платени, но за хора, които не могат да си позволят, обучението ще е безплатно. Надявам се, че след като стартираме обученията, в България ще започнат и повече социални предприятия.

Интерес има, особено от организации, които от години работят с хора с увреждания и други уязвими групи. Има например една организация, която работи с наркозависими и сме говорили да ги обучим за хлебари. Те имаха и много хубав магазин за мебели, но той, за съжаление, затвори. Трудно е да се развиват такива инициативи, още повече, че и самите хора не са професионалисти. Те си имат своите проблеми и отнема много време да ги обучиш и задържиш на работа, да им създадеш навици. И при нас беше така. Ние работим с няколко младежи, лишени от родителска грижа, от Габровския дом. Трудно и с много търпение, но получиха се нещата, след 5 години работа с тях сега трима са наети при нас във фурните в Габрово и София.

За да обобщя – интерес има, но проблемът е, че хората със социално мислене в много случаи нямат бизнес мислене. Надявам се, че постепенно ще се изграждат липсващите бизнес умения, за да се създаде качествен продукт или услуга. Например, в нашия случай освен че предлагаме качествени продукти квасени хлябове, предлагаме и тийм билдинг услуга наречена Breadbuilding, за който фирмите често казват, че е най-доброто им изживяване сред други тийм билдинги.

Откъде тръгна идеята за създаването на Мрежа Хлебни къщи?

Д-р Надежда Савова-Григорова 2Дълги години изследвах различни културни традиции по цял свят – музика, танци, занаяти, включително и храна, като част от академичната ми дейност, докато пишех доктората си в Принстън. При едно посещение във Витлеем разбрах, че Витлеем означава „дом на хляба“ и това ме вдъхнови. Оттам тръгна всичко. Хлябът е символ на мир, защо обаче има толкова войни и конфликти и как бих могла да използвам тази идея. С течение на времето и с работата с хора идеята се разви, развиха се по-интересни методи за работа с хляба и тестото, по-скоро нещо като работилница за изкуство, отколкото просто месене на хляб. Така се роди и терапията с хляб и се доказа като вид арт терапия и нещата се надградиха.

Как се изгражда разпознаваема международна социална компания от България предвид ограничаващото схващане, че страната ни е малка и незначителна, което се пренася и върху други инициативи?

Постоянно ни пишат хора от чужбина, които ни намират сами. Смятам, че в нашия случай хората ни търсят, защото сме създали иновативен микс от продукти и услуги. Хората сами успяват да ни намерят. С едно търсене в Google по думите „хляб“ и „терапия“ излизаме ние, защото сме първите, които са направили такова нещо. Това си е наша иновация, и се надяваме все повече хора в България да съумяват да намират такива интересни съчетания, социални иновации. Ние постоянно сме канени и на конференции, на фестивали, така се завърта цикълът и е много добър начин за изграждане на контакти, за намиране на нови проекти. Има много възможности и съм сигурна, че все повече български модели ще тръгнат по света. Просто ще отнеме време. Голям ефект имаха и моите пътувания покрай доктората ми.

Има ли интерес от други социални предприемачи към възможността за франчайзинг? Къде може да очакваме нови пекарни от мрежата в България и чужбина?

Всеки момент ще отвори пекарна в Бразилия. На обучение при нас през септември ще дойде и една жена от Шотландия. Има и още един човек в Англия, който в момента фондонабира. В България очакваме да отворим в Пловдив. Имаме място там, но сградата е паметник на културата и процедурата е малко по-сложна.

В нашия франчайз модел ние не искаме от хората да плащат огромни такси. Те плащат само за първоначалното обучение, колкото да се научат на методите и рецептите. Ние не изискваме и да използват името „Хлебна къща“, а само да прилагат нашите методи и да ни пращат информация, за да сме сигурни, че имат социална обвързаност. Ние не сме франчайз на рецепти, а на методи.

Разработихме и една игра – Хлебари без граници, която спечели световно признание на ООН сред над 1000 кандидатури от 120 страни. Организацията дава награда за междукултурни иновации. Едната от трите игри, включени в пакета, обучава на социално предприемачество. Малко прилича на „Монополи“, могат и деца да играят. На практика един социален предприемач, който е играл тази игра, би могъл да си отвори Хлебна къща. Така нашият социален франчайз пакет може да се разпространи по света дори само чрез играта.

Какво представлява тази игра?

Д-р Надежда Савова-Григорова 3Играта включва три подигри. Едната е методът ни „Театър на трохите“, който включва месене на хляб. Хората, които я играят, ще трябва да месят заедно. Там има различни метафори, ролеви игри, създаване на пиеси и т.н. Методът е много подробно описан с всички метафори, защото всички съставки на хляба и процесите по приготвянето му са метафори за живота. Втората игра е вече социално предприемаческата игра. Тя се играе на борд, както и „Монополи“. Играе се с житни зърна – символ на парите и талантите на хората, които се инвестират. Играчите са наясно, че не е достатъчно да имаш само пари, необходими са и таланти и любов. Има много стъпки, въпроси, които се задават, играчите трябва да измислят отговори и решения и да създадат социален бизнес. Не е нужно той да е хлебен, може да е всякакъв.

Третата игра е пътуване с мисия по света. Пак се играе на табло, което изобразява земното кълбо, като се изпълняват различни мисии по света и играчите решават социални проблеми. Играчите, на база на решенията си, могат да създадат и песен, която да заснемат на клип и ние да я качим на сайта на играта. Очакваме много песни от цял свят. В момента играта се продава активно в Германия, първото ни издание е на немски. Този месец ще приключим и английската версия и ще започнем реализация и там.

А другите проекти, по които работите? Започва един, наречен „Вкусове по Дунава: Хляб, Вино, Билки“?

Проектът за Дунавското сътрудничество търси културните прилики между страните по Дунава чрез три елемента – хляб, билки и вино. През юли се организира и конференция, на която сме поканени като специален гост с този проект. Ще имаме и работилница с месене, ще представим и играта. Надявам се да изградим един културен маршрут на хляба. Аз съм го замислила вече, като ми се иска да представим месенето на хляб като социален инструмент, а не само като кулинарен, да се ползва за интеграция на различни хора. Има голям интерес да обединим страните по Дунава и други страни от Европа в един такъв маршрут и от юли започваме да го реализираме.

Друг наш проект е „Хляб на тъмно“. Това е метод оформен в поредица от събития, водени от незрящи, което в някакъв момент може да се разрасне до самостоятелен социален бизнес. Събитията по тази програма ще започнат от есента. Надявам се поне един-двама незращи да могат да се издържат от тази поредица от платени събития. От лятото започваме обученията им.

Има ли интерес за изкупуване на компанията?

Не, засега няма такъв интерес.

Автор Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов, Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...