Начало | Шаржове | От мрежата | Проактивната жена – уверена или отчаяна?

Проактивната жена – уверена или отчаяна?

дразнеща жена

Любима дискусия. Свидетел съм й постоянно. Хубаво, че можем да си създадем много нови контакти, запознанства, някой хубав флирт, като приложим малки женски трикчета, като излизаме и сме по-активни, но …

Не ни ли вкарва това в графата на отчаяните жени? Тези, които имат нужда да ПРАВЯТ нещо, за да им се случи нещо, да ги забележат?!

ОК ли е жената да заговори мъжа? ОК ли е да покаже, че й харесва? ОК ли е да му направи комплимент?

Това уверена ли я прави в неговите очи, или напротив – отчаяна?

Нека дадем отговор и сложим точка веднъж завинаги. Няма никакво значение дали го правим или не. Има единствено значение КАК го правим, КАКВО казваме, КАК го казваме.

Ти можеш да си мълчиш цяла вечер в ъгъла и да изглеждаш най-отчаяна от всички в помещението. Можеш никога да не правиш първа стъпка, никога да не се обаждаш или пишеш първа и това по никакъв начин да не те прави уверена, сигурна във въздействието си жена.

Добре, нека разгледаме нещата по-конкретно. Кое прави поведението ни УВЕРЕНО, вместо ОТЧАЯНО?

1. Открит поглед и усмивка!

Наскоро моя последователка ми писа с въпроса дали да се усмихне на момче, което харесва. Казвам: ДАВАЙ! А тя: А няма ли той да си помисли, че го харесвам?

НЕКА! ДАНО! Толкова е странен този страх, да не би хората да разберат, че имаме симпатии към тях… И още тук умират много потенциални запознанства и връзки.

Всеки уверен, открит и заинтересован поглед ни отличава. Показва на света: Тази жена не се бои от емоциите си! Тази жена е толкова уверена, че няма нужда да крие погледа си. Няма нужда от потвърждение, че някой я харесва, за да се усмихне първа.

2. Започване на разговор

Жената има ХИЛЯДИ начини да започне разговор, който изглежда изцяло безобиден. От молба за услуга и препоръка до съвсем простичките „Здрасти” и „Колко е часът” – това няма никакво значение. (Всички варианти за откриване на разговора по женски тук.)

Веднъж открила разговора, жената показва на мъжа, че е ОК и той да говори с нея (повечето мъже имат съмнения в това по-често, отколкото си мислим).

Да, възможно е той да предположи, че искаме да си говорим с него. И отново – какво лошо има в това? Но пък ще ви кажа кое е хубавото – той предполага, но не е сигурен! А мъжът се привлича най-силно от нашето МОЖЕ БИ. Да предполага, да си представя, да му изглежда възможно, но не и СИГУРНО. Може и да има зелена светлина, но знае, че битката още не е спечелена. И че останалото е негова работа.

3. Комплименти

Нека го кажа простичко: Ако нещо ви харесва в даден мъж – просто го кажете!

Има хубава риза, а на вас ви харесва, когато мъж носи този цвят ризи? Кажете го.

Има хубав парфюм? Кажете го.

Харесват ви мъже с тридневна брада и той е точно с такава в този момент? Кажете го.

Притеснявате се да го кажете? Да, това е случаят с още хиляди и милиони жени. Те не изглеждат уверени. Те няма да оставят различна следа днес в този мъж. Напротив – когато мислим прекалено много какво другите ще си помислят, какво ТОЙ ще си помисли – това е обратното на истинската, дълбока увереност. А по-секси нещо от нея НЯМА!

Да накараме някого да се чувства добре около нас винаги ни носи плюс точки. Проблем става единствено, ако го казваме сякаш има огромно значение. Сякаш сме го мислили и премисляли. Когато вкараме сериозност и тежест в нещо, което следва да е леко, игриво и спонтанно. И най-вече – ако този комплимент е последван от директно намерение.

Кажете ли комплимент без да показвате, че имате намерение към този мъж – това е убийствена комбинация. Той си мисли, съзнателно или подсъзнателно: „Тя ме намира за привлекателен. Но явно това не е достатъчно за нея… Защо не е достатъчно? Явно това е жена, която има висок стандарт. Жена, която получава много внимание…”

Това, което може да ни направи отчаяни в очите на мъжете НЕ е факта, че те ни привличат, че ги намираме за секси и интересни, че нещо в тях събужда жената в нас. Нито това, че го показваме. Точно обратното. Това ни прави по-интересни за тях. Кой не обича да усеща, че е желан? И кой не забелязва човека, който го желае?

Проблемът идва, когато „пресолим манджата”. Ако този интерес и привличане са последвани от директно сваляне, преследване, намерение – тогава вече за него не остава да направи нищо. Тогава за него изчезва тръпката. Всичко е готово твърде лесно. А това дава две послания:

1. Тя няма други опции и гледа да си уреди нещо с първия срещнат.

2. Аз вече съм я спечелил изцяло и няма нужда да полагам никакви усилия.

С други думи нашата женска активност е точно като солта – ако пресолим, всеки извръща глава и губи желание да продължи. Но ако я забравим съвсем – яденето е просто безвкусно, безинтересно.

Един от любимите ми треньори по успешни флирт – Матю Хъси – описва как жените винаги през вековете са били активни, когато харесат някой мъж за потенциален партньор. Това не е било отрицание на женската им същност и природа, а напротив. Направено с баланс и мъдро, по женски, това им позволявало да запазят своята женственост пред мъжа и същевременно да действат и имат много опции. Как се случвало това?

Представете си следната ситуация…

В старите дни, преди век или два. Жена минава покрай мъж. Харесва го. Какво може да направи? Да го заговори директно и му покаже интерес? Със сигурност не…

Затова тя… минавайки покрай него, изтърва своята кърпичка, уж случайно. И продължава да върви. Мъжът вижда кърпичката. Грабва я и тръгва да спасява дамата от трагичната загуба. Настига я, подава й я и казва:

„Госпожице, вярвам, че изтървахте това!“

„О, така ли? Колко съм разсеяна… Но колко хубаво, че сте я видели! Колко сте наблюдателен… Щях много да тъжа, ако я бях изгубила… това ми е подарък от баба!“ – казва тя със свенлив чар.

И те вече си говорят… Той вижда от близо красивите й очи. Почувства се като герой до нея. Има зелена светлина да я попита за името й, да поиска да узнае повече…

Как мислите – кой прави първата крачка?

И какво вярва той за това кой е направил първата крачка?

Момичета, ще завърша тази статия с призив към вас:

ВИЕ НИКОГА НЯМА ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ ОТЧАЯНИ, АКО СЕ НАСЛАЖДАВАТЕ НА ИГРАТА.

А когато започнете да се наслаждавате, и погледите, и усмивките, и малките закачливи разговори, и сладките комплименти вече ще идват естествено. Ще откриете, че въпросът никога не е бил дали да сме проактивни или пасивни… а дали използваме целия ни съблазнителен потенциал, с който природата ни е дарил като ЖЕНИ!

Автор: Силвия Матеева
High View Art

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...