Начало | Новини | Национални | Депутати предлагат настаняването на бежанци в обезлюдени български села

Депутати предлагат настаняването на бежанци в обезлюдени български села

изоставен магазин - обезлюдено село
Обезлюдени цели села и пусти къщи биха могли да се предоставят на бежанци, смята зам.-председателят на Народното събрание Иван Иванов, цитиран снощи от „Труд“.
„По този начин с подходяща интеграционна политика могат отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар и демографията.“ Така депутатът от Реформаторски блок аргументира своята идея, която не се приема еднозначно.

Иван Иванов е споделил пред всекидневника впечатления от визита в Швеция заедно с други депутати. Българската група е била на работно посещение и в бежански лагер на 80 км от столицата Стокхолм.

„Шведските ни домакини останаха доста учудени, че у нас има обезлюдени цели села и пусти къщи, които биха могли да се предоставят на бежанци – е казал той. – По този начин с подходяща интеграционна политика могат отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар и демографията.“

“Ако България вижда проблем в бежанците, то Швеция вижда възможност в тях да реши проблема с обезлюдяването и застаряването на населението си. Затова там инвестират в обучението и квалифицирането на бежанците“, добавя депутатът.

По данни на НСИ, цитирани от «Труд», от края на 2015 г. у нас 571 села са без население или с едноцифрен брой жители. Най-много обезлюдени села има в областите Габрово – 63, и Велико Търново – 56.

Остро възразява на идеята за настаняване на бежанци в такива села историкът проф. Божидар Димитров. Според него това би било национално престъпление против общностите ни в чужбина.

„Има 3,5 млн. души наша диаспора в Украйна, Молдова, Македония, Албания, Косово и т.н. – българи, които, притиснати от икономическата ситуация в тези държави, искат да се върнат в родината си, а ние нищо не правим по въпроса“, казва Димитров, който за малко беше министър в първия кабинет „Борисов“ и отговаряше за българите в чужбина.

„Национално престъпление е при това положение да внасяме бежанци и да заселване с тях селата“, подчертава шефът на Националния исторически музей. Освен всичко останало, допълва той, обезлюдените места, ниви и къщи у нас не са ничия земя, а частна собственост, най-често с повече от един собственик.

Ако говорим за около 160 тотално обезлюдени села в страната, редно е да отбележим и всички онези, които пък от няколко къщи се превърнаха в градове или квартали на големи населени места, сочи още проф. Димитров. Той отбелязва, че тези процеси са свързани с промените на обществено-икономическия модел у нас.

Дир

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...