Начало | Политика | От народа с любов | Асамблея „Знаме на мира“ – вечната идея

Асамблея „Знаме на мира“ – вечната идея

Знаме на мира 3

Международните детски асамблеи, организирани по инициатива на Людмила Живкова, разтвориха железните завеси на разделението, създадоха на България много верни приятели

Източник. в. „Земя“

ООН обявява 1979 г. за Международна година на детето с надеждата, че децата и младите ще съградят свят, в който децата няма да гладуват и няма да се страхуват. И като всяка грандиозна кампания, и тази носи риск да остане силна на думи, но без реално съдържание. Когато е било възможно годината на детето да остане в историята с много произнесени речи и срещи на високо равнище, с бюджети, способни да изхранят децата на средно голяма африканска държава, от България идва работеща идея – асамблея, в която деца от всички страни на света се събират, за да творят.

Идеята „Знаме на мира“ е грандиозен пробив в свят на насилие, омраза и войни. Да покаже, че детските души не са под властта на предразсъдъците и разделителните линии на времето. Че бъдещият свят може да бъде излекуван от омразата чрез творчество.

Асамблеята учи, че насреща ти стои човек точно като теб, със същите мечти и страхове. И този човек никак не се вписва в пропагандно клише, с което растеш и в което постепенно започваш да вярваш. Общочовешкото звучене, зачитането на различията и поставянето в култ на творческия порив са червената нишка в цялата дейност на автора на идеята за „Знаме на мира“, тогавашния министър на културата Людмила Живкова.

Това е инициативата, с която Людмила става фактор и в международната политика. Времето, когато тя е начело на българската култура, е време на успехи, но и на една мечта. Мечта, че в съвременния свят най-важното министерство не е на търговията или войната, а на духа и творчеството. Като всичко красиво и утопията, символизирана от Людмила Живкова, свършва внезапно. И днес, 35 години след смъртта й, името й предизвиква емоции в публичната памет. След тоновете кал, с която беше пакетирано „онова време“, повечето българи помнят инициаторката на Асамблеята с добро. Омразата, която Асамблеята бори в световен мащаб, не я подминава в национален.

През 1990 г. промяната помете всичко предишно само защото е измислено „тогава“ и от „онези“. Обвинена е, че струва скъпо, че е комунистическа, въпреки че предизвиква раздразнение точно сред правоверните идеолози, че не е нужна на България, нищо че от 26 г. се чудим как по света да чуват добри неща за нас. И дано един ден в държавата си проумеем, че грижата за децата и младите не е равна на мизерни бюджетни подаяния или лицемерна благотворителност. И че си струва да инвестираш в красиви утопии, защото ако за тях се работи истински, те могат да станат реалност. Мечти като тази да обединиш младите хора в името на мира, толерантността и красотата.

Историята на една добра инициатива
Знаме на мира 2На 21.12.1976 година по случай 20-годишнината от приемането на декларация на ООН за правата на детето Общото събрание на организацията обявява 1979 година за Международна година на детето. България подкрепя това решение и по предложение на Людмила Живкова – министър на културата, започва организирането на Първата международна детска асамблея „Знаме на мира“.

Патрон на първата Асамблея е Амаду Мхтар М’ Боу – генерален директор на ЮНЕСКО. През ноември 1978 година на 20-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО той оценява Асамблеята като една от най-крупните инициативи, свързани с Международната година на детето, и подчертава, че „идеята за провеждането й предлага на много деца, закърмени с различна култура, възможност да разберат, че независимо от различията съществува един общ език на братство и солидарност, който е залог и надежда в бъдещето“. Ръководството на Асамблеята е реализирано от Международен инициативен и организационен комитет, оглавени от Людмила Живкова.
Асамблея Знаме на мира - камбаниИзвършената подготвителна и организационна работа създава солидни предпоставки за високия международен престиж на Първата международна детска асамблея „Знаме на мира“. Тя събра на среща в България 2500 деца от 77 страни. В Народното събрание се провежда и Първият световен детски парламент, на който е прието „Писмо обръщение“ на децата, участници в Международната детска асамблея „Знаме на мира“, до децата от целия свят. На 34-тата сесия на Общото събрание на ООН „Писмото обръщение“ е разпространено като официален документ. По време на Първата асамблея е открит монументът „Знаме на мира“.
На него са изложени камбани, подарени от децата от различните държави участнички.
През септември 1980 година в София по повод годишнината от Първата асамблея се провежда среща на 214 млади творци от 89 страни.
знаме на мира 1Честването на годишнината е отбелязано в над 60 страни по света с концерти, изложби и конкурси за детско творчество. През 1982, 1985 и 1988 година в София се провеждат още три Международни детски асамблеи и четири срещи на децата от цял свят. В тях общо взимат участие над 1800 деца от 138 държави. Девиз на международното движение „Знаме на мира“ е „Единство, Творчество, Красота“. Движението има общопризнат хуманен характер и няма политическа насоченост. Прието е като нова форма на дипломация и сътрудничество в името на мира. Освен от ООН и ЮНЕСКО, „Знаме на мира“ е подкрепено и от УНИЦИФ, ИНСЕА и други международни организации. Лидери на ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други като Курт Валдхайм, Хавиер Перес де Куеляр, Амаду Махтар М’Боу, фр. Майор Сарагоса, Джеймс Гранднд, както и Роналд Рейгън, М. С. Горбачов, папа Йоан Павел II и много други изпращат приветствия до софийските Асамблеи и подкрепят идеята децата да творят в мир за мира. През 1999 година се създава фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“, която е неправителствена организация, регистрирана в обществена полза и е продължител на идеите на „Знаме на мира“. Оттогава фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“ е провела детски Асамблеи, в които деца от всички краища на България изявяват своя талант чрез песни, танци и рисунки.
Четвърта власт за „Знаме на мира“
Редакцията на Четвърта власт ви кани да помислите, има ли друга подобна инициатива, събираща световните лидери, чрез техните деца (децата на народа) по толкова красив начин. Ако говорим за дипломация, международни отношени и пр., то асамблеята „Знаме на мира“ е върха на българската външна политика.
Смело заявяваме, че познатото 45-годишно управление, колкото и да е било лошо е било най-доброто, което някога е имала България! Със сигурност двете най-черни дати в българската история са 9-ти септември 1944г. и 10-ти ноември 1989г., на първата дата е избита цялата интелигенция, култура и трудолюбие, а на втората дата за втори път е съсипан вече оформиля се национален елит.
Какво ще напишем в учебниците по история за периода 1990г.-2010г.? Един въпрос, който трябва да ви накара да премислите миналото по по-обективен начин и претеглите добрите и лошите неща в отминалия строй.
По идея от КРОСС
Редакция и снимков материал Четвърта власт

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...