Начало | Общество | Обществен живот | По-справедлив ли стана светът?

По-справедлив ли стана светът?

бедни и богати 2

Ако е вярна тезата, че богатите стават все по-богати, а бедните – по-бедни, как да си обясним, че в беден Китай средният доход вече достигна този в еврочленки като България и Румъния? Отговорът е сложен – и интересен.

Известният германски икономист Клеменс Фюз формулира във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” няколко тези в дебата за неравенството. Той категорично твърди, че в световен мащаб бедността и неравенството в доходите намаляват. В същото време в индустриалните държави расте неравенството в разпределението на богатството. Фюз припомня обаче, че неравномерното разпределение на богатството се измерва много по-трудно от неравенството в доходите. Освен това в индустриалните държави данъците и социалните програми притъпяват неравенството. А най-доброто лекарство срещу това неравенство си остават образованието и инвестициите.

Глобализацията – благословия или проклятие?

Други икономисти обаче смятат, че неравенството се увеличава – и то поради три несвързани помежду си причини. Сръбско-американският експерт Бранко Миланович, който работи в Световната банка и наскоро публикува книга за неравенството в световен мащаб, твърди, че и трите въпросни причини имат нещо общо с глобализацията:

„Първата е технологическият прогрес, понеже за предприемачите става все по-изгодно да използват машини вместо хора. Втората причина е политиката на дерегулация: в епохата на глобални пазари държавите все повече се страхуват да облагат капитала. И трето – конкуренцията, с която страни като Китай и Индия притискат пазарите. Критиците на глобализацията твърдят, че отварянето на границите прави богатите по-богати, а бедните – по-бедни. Вярно е точно обратното: средната класа в богатите страни попада под силен натиск, докато в по-бедните страни възниква нова средна класа. Да не забравяме, че средните доходи в страни като Китай и Индия значително се увеличиха. Тук говорим за общо милиард и половина души. За тях глобализацията донесе само полза, а изминалите години бяха добри години. В Китай средният доход достигна този в еврочленки като България и Румъния”, припомня Бранко Миланович.

А германският икономист Клеменс Фюз пише: „Невярно е твърдението, че бедността и неравенството се увеличават. В световен мащаб бедността рязко намаля пред последните десетилетия, спадна и неравенството в доходите. Причина е тъкмо подемът на икономически бързо развиващите се страни.”

Много интересни гледни точки по същата тема предлага и австрийското списание „Профил”. Авторите на една задълбочена статия твърдят, че днес е модерно да се говори за неравенство, защото дебатът за бедността вече се е изхабил:

„Но хората на Запад, които излизат на демонстрации, всъщност протестират срещу една система, с чиято помощ от бедност са се отървали толкова много хора, колкото никога досега в човешката история. Демонстрантите имат своята логика: в САЩ и в Европа хората с ниски доходи и долната средна класа вече от три десетилетия тъпчат на едно място, а доходите им почти не растат. Погледнато глобално, те носят двойно бреме: богатите отпред все повече увеличават дистанцията, а бедните отзад я скъсяват.”

Факторът „премия по рождение“

Списанието припомня, че независимо от това в Европа неравенството е най-малко. Погледнато общо, целият свят днес е едно по-справедливо място, добавя Бранко Миланович от Световната банка. Част от човечеството наистина обедня, но много по-голяма част забогатя. Тази космополитска гледна точка обаче не е особено популярна, признава Миланович. В едно интервю за германския седмичник „Ди Цайт” той развива още няколко много интересни тези:

Въпрос: Твърдите, че Америка, първата демокрация в света, вече не е демокрация.

Отговор: Това още не е факт, но страната се е отправила към плутокрация.

Въпрос: Какво може да се направи срещу това?

Отговор: Аз бих заложил на равните шансове. САЩ имат нужда преди всичко от образователна система, която отчита индивидуалните качества и постижения, а не само парите на родителите.

Въпрос: Говорите за нарастващите доходи в страни като Китай и Индия. Но може би тези две големи страни са изключение?

Отговор: Не, напредък отбелязват и по-малки страни като Виетнам и Индонезия. Факт е обаче, че тази тенденция важи само за Азия. Защото в Африка, например, има държави, където доходите на глава от населението са дори по-ниски, отколкото преди 100 години.

Въпрос: Защото Западът твърде дълго ги е експлоатирал ли?

Отговор: Дълго време това обяснение се смяташе за общовалидно: мизерията в Третия свят била следствие от зависимостта на тези страни от индустриализирания Запад. Но реалността опроверга тази теория, защото тъкмо онези страни, които заложиха на глобализацията, успяха да се измъкнат от бедността.

Въпрос: Защо тогава толкова много африкански страни са тъй бедни?

Отговор: Днес икономистите смятат, че причина за проблемите е най-вече лошото стопанисване в тези страни. Факт е обаче, че категоричен отговор на този въпрос все още няма. Знаем все пак какво може да помогне в борбата срещу бедността: миграцията.

Въпрос: В какъв смисъл?

Отговор: Бедните могат значително да увеличат приходите си, ако намерят работа в Европа или в САЩ. Според моите изчисления, 50% от доходите на всеки човек се предопределят от мястото, където е роден – независимо от неговите лични способности и труд. Като германец Вие по рождение сте по-богат от повечето африканци. Защото образованието в Германия е по-добро, защото в страната се плащат много по-високи възнаграждения. Тази „премия по рождение” привлича хора от други региони, а местното население обикновено оказва съпротива, защото защитава привилегиите си. Ето защо трябва да помислим как да предразположим хората да приемат повече мигранти. Един от вариантите е мигрантите да бъдат поставени в по-неблагоприятни условия спрямо местните хора. Например – да получават само временни визи за 3-4 години или пък да плащат по-високи данъци.

Въпрос: Това прилича на дискриминация…

Отговор: Ако такава е цената, срещу която все повече хора се отървават от бедността – тогава си струва. Ако съм напуснал своето село в Нигерия, за да работя в Лондон, където ще изкарвам много повече пари, на мен все още не ми полагат задължително всички привилегии, с които разполагат тамошните хора.

Източник: Дойче Веле

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...