Начало | Шаржове | Авторски шаржове | Самооценката – колко струвам, какво заслужавам?

Самооценката – колко струвам, какво заслужавам?

самооценка а

Във всеки от нас има нещо невидимо, което определя за кого ще се оженим, какво работно място ще изберем, с кого ще общуваме и доколко ще сме доволни от живота. И то не е някаква мистична или генетична предопределеност, а нашето несъзнавано мнение за себе си – самооценката.

Дори съзнателно да твърдим, че сме страхотни, ако в ранното детство мама и татко редовно са ни обиждали или подценявали, ако сме преживели много житейски провали, самооценката ни ще е ниска.

И обратното – ако в началото на живота си сме се чувствали обичани и подкрепяни, ценени дори когато правим грешки, тогава вярваме, че струваме и заслужаваме животът да ни даде най-доброто от себе си.

Случвало ли ви се е да кажете – „Тя е твърде красива за мен, няма и да ме погледне.“ и въобще да не опитате да заговорите момичето, което ви харесва или „Там е само за хора от голямото добрутро, няма смисъл да опитвам.“? Това са само част от начините, по които ниската самооценка ни спъва по пътя към мечтите.

Самооценката има няколко основни съставки:

• чувството, че сме обичани;
• чувството за собствено достойнство;
• чувството за компетентност.

Ако поради преживяното в детството не сме дълбоко убедени, че заслужаваме да сме обичани такива, каквито сме, самооценката страда, а като резултат страдат и взаимоотношенията.

Ако е подкопана вярата в собственото достойнство, не смеем да защитаваме достатъчно решително своята територия, убеждения и желания.

Ако ни е внушено от малки, че сами не можем да се справим, че сме некомпетентни, трудно реализираме потенциала си.

Разбира се, родителите не правят това нарочно. Трудно е да си родител и няма защо да ги виним. По-важно е да видим какво е състоянието на самооценката ни в момента и какво можем да направим, ако искаме да я променим.

Може би сте казвали за някого „Той се държи като изтривалка.“, „Тя само си вири носа.“, „Той е човек на място.“. Хората, които сте коментирали, вероятно имат занижена, завишена и адекватна самооценка.

Самооценката показва колко сами определяме, че струваме. Когато имаме адекватна самооценка, преценяваме, че струваме приблизително толкова, на колкото ни оценява и обществото и това улеснява взаимоотношенията ни с околните.

Занижена самооценка

При занижената самооценка човек не умее да се заяви пред другите, не вярва, че заслужава признание, пари, любов. Затова не смее да покаже таланта си или да изкаже собствено мнение. Навежда глава, за да не изпъкне сред тълпата.

Обикновено се страхува, че ако сбърка, стойността му още повече ще спадне и затова дори не опитва да направи нещо ново. Той е силно зависим от мнението на околните, трудно понася някой да го изгледа накриво, тревожен и неуверен е.

При ниска самооценка човек постоянно търси комплиментите, похвалите и одобрението на другите, за да се чувства спокоен в кожата си, макар че не умее да ги приема с доверие. Изключително чувствителен е към упреци и критика. Ами ако всички разберат, че не струва?

За да харесва себе си, му е нужна положителната оценка на друг човек. Когато не я получава, се чувства пълна нула – нещастен и непълноценен. И за да компенсира неприемането на себе си такъв, какъвто е, мечтае и витае в облаците – представя си колко невероятен и щастлив ще бъде някога и как ще има всичко, което иска.

Ниската самооценка отстрани се разпознава и по неподдържания външен вид, увисналите рамене, унилото изражение, повърхностното, накъсано дишане, бледата кожа, скованите движения, колебливия, тих и пресекващ говор и подмазваща се интонация.

Адекватна самооценка

Човекът с адекватна самооценка познава силните и слабите си страни. Той знае, че критиката, каквато и да е и от когото и да е, не е смъртоносна, а е просто едно от многото мнения за дадената ситуация.

Той вярва в себе си и знае, че всеки резултат може да се подобри, ако се положат достатъчно усилия.

При адекватна самооценка, човек е достатъчно самоуверен, взима собствени решения и ги отстоява; знае към какво се стреми и какви са ценностите му; умее да проявява гъвкавост в постигането на целите си или ги променя, ако сметне за нужно; гледа на живота оптимистично; възприема другите като равни на себе си и себе си като равен на другите.

Умее да приема както комплименти, така и упреци; може както да бъде лидер, така и да се подчинява; не се страхува от собствените си чувства и умее да ги изразява; умее да изгражда добри взаимоотношения с околните и е доволен от себе си, света и хората.

Неговият външен вид включва ясни очи, розова кожа, уверени движения, излъчващи пластичност, мекота и спонтанност, изправена стойка, отпуснато лице и ръце, уверен глас, дълбоко спокойно дишане и усмивка.

Завишената самооценка

Завишената самооценка дава на човека прекомерна увереност в себе си и като всяко прекалено нещо, го води до крайности в отношенията с околните. Той иска да е център на внимание на всички, всички да го обичат, да му се възхищават, да отстъпват, да се подчиняват, да му дават това, което иска. Има само едно правилно мнение и то е неговото.

Прекомерната самооценка създава трудности в изграждането на взаимоотношенията. Човекът е високомерен, предявява претенции приятелите и близките да се виждат само с него, да се посветят само на него, изисква много.

Разминаването между „искам“ и „мога“ го кара с лъжичка да опитва да изгребе морето и да се захваща с неща, които не са му по силите. Живее в илюзорен свят, в който вижда себе си като гениален, свръхспособен и важен, а всички негови грешки и проблеми се дължат на другите, които никога не го разбират и го провалят.

Често се ядосва. Естествено, не на себе си, а на околните. Хората са лоши, светът е ужасен, а животът е борба.

Човекът със завишена самооценка постига повече от този със занижена, но живее в чести сблъсъци, преживява силни разочарования и не изпитва удовлетворение от живота.

Какво може да се направи, ако вашата самооценка ви изглежда изместена към единия или другия край на спектъра? Тъй като тя е собственото ни мнение за себе си, подлежи на промяна. С постоянство и целенасочени усилия всеки може да я пренапише.

Работата над себе си с помощта на психотерапевт може да донесе дълго търсената радост от живота, спокойствие и усещане за собствена ценност. Необходимо е само да повярвате, че заслужавате всичко това и да предприемете действия по въпроса.

Автор: Елена Енева
High View Art

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...