Начало | Икономика | Експертни мнения | Изнасят се пари от страни с несигурна среда за частната собственост

Изнасят се пари от страни с несигурна среда за частната собственост

долар и евро шах

Не данъците са водещият мотив за прехвърляне на доходи в офшорните зони, твърди икономистът

Който се интересува от „Панамските документи“, нека отдели време и сам помисли за какво става или не става дума в цялата история, пише в анализ по повод скандалните разкрития от последните икономистът Красен Станчев. Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Историята на износа на пари през последните 40 години според него позволява да се види, че:
Изнасяните доходи може би изобщо не биха били произведени, ако не съществуваше възможност те да бъдат скрити на сигурно място;

Ако върху тях бяха платени данъци, правителствата на много несимпатични и далеч не демократични страни, биха имали повече средства за потисничество, войни със съседите и вавилонски държавни проекти;

Износът се случва от страни с несигурна среда за частната собственост и бъдещето изобщо, независимо дали става дума за Германия от 1937 до 1948 г., за Китайската народна република (която е шампион по бягството на капитали), СССР – Руската федерация (на второ място в „първенството“) или България с относителна скромност на постиженията – 29 млрд. щ.д. (8,3 пъти по-малко от Унгария) за периода 1970-2010 г.

Причините за възникване на юрисдикции с ниски данъци нямат много общо с причините да се изнася доход към тях.
Към първите се отнасят най-вече два фактора – високите данъци в развитите страни след Втората световна война и високите равнища на правителствена задлъжнялост и разходи, които пораждат общото усещане за несигурност.

През 50-те години на ХХ век средните доходи в тези страни се облагат с 45-50% данък, през 60-те – с 50-55%, през 70-те и 80-те – с около 45%. За високите доходи данъците например в САЩ за този период са съответно 84, 91 и 70%.
За този период е верен коментарът на Кузман Илиев, че „причината за съществуване на данъчен рай е данъчният ад“.

Но това не обяснява всичко. По-дългата история на държавния дълг на седемте най-големи икономики в света показва, че техните правителства ще трябва рано или късно да фалират, отново да вдигнат данъците или да предприемат някаква друга форма на експроприация.

Естествено и историята на правителствените разходи в тези страни също буди тревога.

По нашата тема данните казват следното:

Днес правителствените разходи са много по-високи дори в сравнение с години, когато някои страни се готвят за война (както добре се вижда по примера на Германия);
Най-вероятната причина за нарастването на правителствените разходи, дългове и, в крайна сметка, данъците е разрастването на „държавата на благоденствието“.

По повод тази държава следва да се има предвид, че показаното в тези таблици е само видимата част на айсберга. Ако се отчетат нефинансираните имплицитни дългове (т. е. обещания към населението) на тези правителства, техният фискален дисбаланс изглежда напълно неуправляем.

Като процент от годишния БВП за 2009 г. за страните членки на ЕС в тази група той изглежда, както следва: Франция – 549,2%, Германия – 418,2%, Италия – 364,1% и Великобритания – 442,1%.

В този обстановка нормалното функциониране на инвестиционния процес предполага управление на капиталите в юрисдикции, които дават сигурност на правата на собственост, безупречно изпълнение на договорите и бързина на сделките.

Всичко това се осигурява от т. нар. офшорни зони, затова и много юрисдикции (и САЩ, и Великобритания, и ЕС) ги осигуряват на собствена територия.

Исторически прецеденти

Неизкушените в стопанската история могат да отворят Библията (Царства, I, 8, 11-18) и да видят какво е предупреждението на Самуил към синовете му, когато те го молят за съвет дали да си изберат цар и управници. Ето неговите думи:

„той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му….
ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си….“.

Датирането на този текст е от 8-7 в. пр. н.е., тогава Юдея е зона със силно самоуправление, в съседство с юрисдикции (Вавилон и Египет) на силна централизация и високи данъци. Прецедентите не свършват до тук. Ето още примери на юрисдикции с ниски данъци, защита на права на собственост и изпълнение на договорите, изброени съвсем накратко:

Градът-държава Атина от т.нар. „златен век“ – т. е. от средата на 5 до средата 3 в. пр. н.е.;
остров Родос – около 220 г. пр. н. е. и след 1 в. до н. е., за около 100 години;

Юдея преди завоюването ѝ от Помпей поради междуособици между Садукеите и Фарисеите (67 г. пр. н. е.) и 70-79 г. от н. е.;

Александрия до царуването на Птолемей (който през 196 г. от н. е. връща ниските данъци в Египет, за овладее масов данъчен бунт);

Крит и още поне 4 гръцки острова по време на Османската империя (макар данъците там винаги да са били доста ниски) – нещо като днешните британски острови;

Сицилия по време мюсюлманското владичество и при Барбароса;

Новгород спрямо Московията и Хазайския съюз спрямо католическия свят;

Швейцария спрямо съседните страни в продължение на 700 години;

Венеция, Рагуза (Дубровник) до завоюването на Венеция от Наполеон Бонапарт;
редица юрисдикции в Китай, на които не им помня имената, но Хонконг и Макао през 19 в. и сега, Харбин до 1945 г.,

Шанхай след 1978 г., Тибет в продължение на векове;
гръцките колонии по сегашното българско и Кримско крайбрежие, с прекъсвания в продължение на поне 10 века;

Свищов в края на 18 в. до разрушаването му от Кутузов (два пъти между 1806 и 1813 г.) и Червен – до Русчук през 18 (края) и началото на 19 век.

Съвременната роля

Както винаги в историята, така и днес офшорните зони имат съществен принос за стопанското развитие. Накъсо то се състои в следното:

Намаляват цените и повишават на качеството на нещата, които хората купуват;

Улесняват достъпа на бедните страни до спестявания на хора и фирми в богатите юрисдикции – става дума за ПЧИ равни на поне 30-35% от глобалния БВП (за страни като България – 45-50% от ПЧИ след 1991 г.);

Спестяват средства на малоимотни, онеправдани и преследвани граждани от всички юрисдикции, включително богатите такива;

Служат за пример в управлението на закона и международните сделки; например на най-добрата защита на преводи от терористи и други забранени дейности дават процедурите на Каймановите острови;

Коригират макроикономически и фискални дисбаланси на юрисдикциите с високи данъци, за които стана дума по-горе;

Възпират ирационални политически и стопански начинания на несимпатични вождове и правителства;

Разкриват неприемливо поведение на борци с тези юрисдикции, които сами държат парите си там – например самият президент на Руската федерация или пък първия министър на финансите на Франсоа Оланд (който му помогна да спечели изборите с обещанието за 75% облагане върху „свръх-богатите“, но се оказа, че сам държи парите си в Швейцария);

Насочват, макар и рядко, инвестиции от криминализирани към некриминални стопански дейности – прането на пари е по-лесно в юрисдикции с по-лошо управление на закона.

Причини на използване

Казаното по-горе позволява да се резюмират икономическите мотиви на използване на офшорните зони.

Независимо от произхода, когато ресурси от тези зони биват инвестирани в другите юрисдикции, инвеститорите общо взето се подчиняват на правилата на играта – плащат данъци, отчитат се и пр., дори правят дарения.

Причината е проста: иначе не могат да оперират, да вземат кредит, да сключват договори, да наемат хора и да печелят, поемайки риск за своя сметка.

Зоните, предлагайки като Панамската комфорт на арогантни политически несимпатяги, нямат това за преобладаващо занимание. Панамската зона възниква като такава през 1903 г. като нормална реакция на въведените в САЩ и Мексико скъпи разрешителни и високи данъци върху морските превози и собствеността на кораби (по идея на самите собственици, за бъдат защитени от конкуренцията).

По време на управлението на генерал Нуриега от 1983 до 1989 г. (между другото след преврат, приветстван у нас като нова социалистическа революция в Латинска Америка), Панама става център на трафик на оръжие и наркотици, и съответно на обслужване на сделки по тези поводи.

Това мотивира десант на САЩ в Панама Сити, арест и осъждане на генерала първо в САЩ и сетне във Франция. След 1989 г. Панама се завръща в глобалната икономика, като предоставя онова, което правят и много други юрисдикции: сигурност и ускорение на оборота на капитали, поевтинявайки производство и предоставяйки – чрез своите клиенти на потребителите – по-качествени стоки и услуги на по-поносими, изчистени от данъчни тежести цени. (Иначе данъците биха били пренесени върху цените или биха ограничили производството.)

Вероятно това се случва в мащаб 8-12 трлн. щ.д., равни на глобалния оборот на зоните, т.е. 10 – 15% от БВП на Земята. (Има и други, по-ниски или по-високи оценки на оборота.)

Парите на несимпатягите и знаменитостите в тези зони са незначителна част от оборота, не повече от 100-120 млрд. Може с увереност да се смята, че поевтиняването е равно на сумата, необложена с данъци – т.е. 1,8 – 3 трлн. щ. д. на година. Това е паричният израз на благосъстояние, което никаква социална държава не може да осигури в такъв обем, особено в страните от т. нар. трети свят.

Защо несимпатягите ги харесват

Разкриването на Панамските документи показва, че не данъците са основен мотив на използването на офшорните зони от несимпатични властници. Очевидно Панама е предпочитана от тях поради високата степен за секретност на клиентите: законът предвижда сериозни наказания (затвор и глоби) при разкриване на тайните.

Но също така се вижда, че не просто данъците са водещият мотив за прехвърляне на доходи.
Интересен пример в това отношение са Русия и Саудитска Арабия. Нито президентът на Русия, нито кралят имат проблем с плащането или неплащането на данъци. А и данъчните ставки са съответно 13 и 0% върху облагаемия личен доход.

Сравнете тези ставки с 62,3 и 53,7% в Дания или Швеция за 2009 г. Оттам практически няма бягство на капитали, докато на другите две страни принадлежи шампионското място в това начинание. Защо?

Защото водеща мотивация е общата атмосфера на несигурност. Дори при държавните глави на тези страни.  За тях мотивът е някаква комбинация от срам, лакомия и страх от несигурността, създадена и поддържана от самите тях.

Може би има известно влияние и фактът, че тези страни са с икономики, вкоренени в използването на природни ресурси (които са държавна собственост). Но основното е, че в тези страни собствеността и бизнеса са тежка зависимост от политическите обстоятелства и усмотрението на властниците. Разумно е да не разчиташ на добрата воля на онези, които ще дойдат след теб.

България

България има дълъг опит в използването на офшорни зони за замитане на следите от срамни и криминални сделки. Той се разгръща от края на 50-те – началото на 60-те години на ХХ век, започвайки с въоръжаването на алжирските националисти в борбата им срещу Франция.

Кога точно свършва е трудно да се каже. Известно е, че например Мултигруп тръгна от една регистрирана фондация в Цуг, Швейцария. Подобни започват да създават доход в страната, ако правилата на играта ги принуждават да правят това. Мултигруп и други не успяха.

Интересно е, че у нас основните коментатори на „Панамските документи“ са експерти по сигурността, които познават само този опит.

Тъй или инак, днес е очевидно, че разходът по прехвърляне на капитали от България е приблизително равен на данъците върху доходите.

Ако сега някой изнася капитали от България, то е поради мотиви, близки до описаните по-горе.
Става дума за осъзнаване, че бизнесът и доходите могат да ти бъдат отнети, включително от приятелите, които са ти помогнали да се сдобиеш с тях.

В тази ситуация българските законодатели вероятно ще приемат нов закон. Той с нищо няма да промени мотивите за използване на офшорните зони. Но ще разчисти терена за онези, които вече са навлезли в пазара на обществени поръчки и политически привилегии.

Аналогичните инициативи няма да успеят в глобален мащаб.

Ако предположим, че от определени страни се изнася цялата сума на данък печалба и че новите ограничения могат да бъдат приложени успешно, положителният ефект върху бюджетите не може да бъде значителен.

Впрочем приходите в държавния бюджет на България от този данък за последните пет години са практически равни на тези на Словения, Исландия и Германия.

Проблемът е другаде. И той е в лошите идеи, с които се тълкува ролята на офшорните зони в икономиката на отделните страни и в глобален мащаб.

 Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...