Начало | Шаржове | От мрежата | Триумфът на Алфред Слоун като президент на General Motors

Триумфът на Алфред Слоун като президент на General Motors

Алфред Слоун

Алфред Слоун работи за автомобилния гигант General Motors от 1918г. В продължение на 25 години заема най-важната длъжност – президент на корпорацията. Известен е със смели и интелигентни решения за управление, които са актуални дори и днес.

Кой е Алфред Слоун?

Алфред Слоун е роден на 23 май 1875г. в Ню Хейвън, Кънектикът, в семейството на търговец на чай, кафе и тютюн. Малко по-късно семейството му се премества в нюйоркския квартал Бруклин.

През 1895г. Алфред Слоън се дипломира в Масачузетския технологичен институт като електроинженер. Започва работа в компанията Hyatt Rolle Bearing Company – компания за производство на съчмени лагери. На 26-годишна възраст става неин президент.

През 1918г. тази компания е включена в състава на General Motors Corp. Назначават Слоун за вицепрезидент по операциите и член на изпълнителния комитет на General Motors Corp. Само няколко години след това години Слоун става президент и главен изпълнителен директор.

Една от вероятните причини за неговия кариерен ръст е реорганизацията на компанията, проведена изцяло по идея на Алфред Слоун. От аморфна група с предизвестена съдба да загине, General Motors Corp. се превръща в компания с рационална организационна структура на управление.

Алфред Слоун подава оставка като президент на General Motors Corp. през 1946г., но остава на поста председател на Съвета на директорите до 1956г. Създател е на център за прогресивни технологически изследвания и разработки, както и на известното училище по мениджмънт при Масачузетския технологически институт.

През 1941г. в съавторство издава книгата „Adventures of White Collars Men“ („Приключенията на белите якички“), а през 1964г. – две години преди да почине, излага подробно основите на своята управленска философия в „My Years in GM“ („Моите години в GM“).

Кратка история на General Motors

Компанията General Motors (GM) е основана от Уилям Дюран през 1908г. По-късно е преименувана в General Motors Corp.

В началото Уилям Дюран е имал виждане за огромна вертикална интегрирана компания с блестяща перспектива, която да произвежда разнообразни модели на автомобили и да се конкурира с фирмата на Хенри Форд. При основаването на GM в нейния състав влизат фирмите „Buick“, „Cadillac“, „Oakland“. „Pontiac“ „Oldsmobile“. През 1918г. в състава на GM се присъединява и Hyatt Rolle Bearing Company, чийто президент е бил Алфред Слоун.

До 1921г. съществуващите производствени предприятия са били обединени в около 30 подразделения. Някои от тях са били много големи, каквато е била групата, произвеждаща автомобили под марката „Chevrolet“, а други се състояли само от един завод с численост на персонала до 1000 души.

Всяко подразделение е имало своя организационна структура като самостоятелна стопанска единица. На три от най-големите подразделения ръководителите са били включени във висшето ръководство на корпорацията. Те заедно с вицепрезидентите на GM по производството, техническото осигуряване, пласмента, научните изследвания, персонала, финансите, връзките с обществеността, правното осигуряване и др., са консултирали мениджърите на подразделенията и са формирали насоките на корпоративната политика.

General Motors едва оцелява след Първата световна война. Голямата депресия засяга сериозно автомобилната индустрия. Компанията е продавала едва два от произвежданите преди това пет модела „Buick“ и „Cadilac“.

Алфред Слоун предлага на Уилям Дюран план за оцеляване на компанията чрез реорганизация. Уилям Дюран го одобрява, но не предприема нищо за неговото осъществяване.

Като резултат компанията изпада в административен хаос, породен от стила на ръководство на нейния президент. General Motors затъва в големи дългове.

За да не допусне неизбежния банкрут на една от знаковите и най-големи компании на американската автомобилна индустрия, компанията Du Pont закупува всички акции, които Дюран притежава в GM и му заплаща неустойка, за да подаде оставка и да напусне корпорацията. За президент е назначен Пиер Дюпон, а Алфред Слоун става вицепрезидент.

Така с подкрепата на Пиер Дюпон, Алфред Слоун започва реорганизация на управлението на корпорацията.

Управлението на General Motors след реорганизацията на Алфред Слоун

Алфред Слоун стигнал до извода, че при съществуващото функционално структуриране нито един, дори и най-талантливият мениджър, не би могъл да управлява ефективно корпорация с мащабите на General Motors.

Слоун приложил принцип на структуриране, който е използван за първи път от Пиер Дюпон, когато е оглавявал семейната компания “Е. М. Дюпон дьо Немур”. По-късно Питър Дракър нарекъл този принцип “принцип на федералната децентрализация”.

Слоун провел реорганизацията като започнал с департаментализация на фирмата на пет самостоятелни подразделения, всяко едно от които получило самостоятелност и произвеждало автомобили в определено ценово равнище. Всяко едно от производствените подразделения било оглавявано от мениджър, който носел пълна отговорност за резултатите на подразделението. Всяко подразделение получило възможност да се конкурира с останалитев рамките на формираната обща политика.

Или, Алфред Слоун въвел идеята за управление чрез центрове за печалба.

Като доминиращ структурен принцип в реорганизацията на GM, по-късно принципът на федералната децентрализация се прилагал от всички големи и много големи компании, не само в автомобилната промишленост, но и в други отрасли и големи компании извън САЩ. Както отбелязва Питър Дракър в “Практика на мениджмънта”, това е така, защото:

  • “Фокусира вижданията и усилията на мениджърите пряко върху бизнес дейността и бизнес резултатите.;
  • Намалява опасността от самозаблуда, от съсредоточаване върху старото и лесното, вместо върху новото и предстоящото или отстранява опасността губещи линии или продукти да се носят от печелившите.
  • Управлението чрез цели става напълно ефективно, броят на хората или звената, подчинени на един мениджър вече не се ограничава от обхвата на контрол, а се ограничава от по-широкия обхват на управленска отговорност.”

Департаментализацията на производството била съпроводена от централизация на общото ръководство на компанията. В съответствие с плана за реорганизация на Слоун, централните органи за планиране и формиране на политиката на GM са били отделени от нейните производствени подразделения.

Начело на GM е стоял нейният президент, който имал двама заместника, а организационната структура за управление се оглавява от председателя на Съвета на директорите и неговия заместник председател.

Тези пет души – президент, двама вицепрезиденти, председател на съвета на директорите и неговият заместник – формират група, която осъществява своята дейност с помощта на два комитета. Това са комитет по управлението и по изработването на политика.

Двата комитета по думите на Питър Дракър, са представлявали правителството на GM. То е било централен орган за координация, вземане на решения и контрол. Там са се изпълнявали също и функциите на съд, в който са се разглеждали жалби за несъгласие с политиката на GM.

В състава на тези комитети са влизали всички висши ръководители на компанията и представители на основните акционери. Заедно те са използвали своите знания и опит за изготвяне на единна политика. За целта са получавали пълна информация по всички общи и частни въпроси за решенията, които е трябвало да бъдат вземани.

В същото време многобройни по-малки комитети са се занимавали с разглеждането главно на функционални проблеми, предавайки информацията и своите предложения нагоре в двата основни комитета. В този период броят на ръководителите с висок ранг е бил около 500 души, а на работниците 250 000 души.

Един от основните методи на координация на дейността на ръководителите на подразделенията, който позволявал да се поддържа техния престиж и не ги е лишавал от реални пълномощия, е бил строгият финансов контрол. На централното ръководство на General Motors не е било необходимо да се занимава с подробности по отношение на управлението на подразделенията, тъй като на ръководителите на подразделенията е била дадена реална власт.

Децентрализацията, която провежда Алфред Слоун е била много повече отколкото простото разделение на труда. Нейните преимуществата са били оперативното вземане на решения. Висшето ръководство на GM се е занимавало с дългосрочното планиране и насоките на бъдещата дейност на подразделенията.

Ръководителите на подразделения носели пълна отговорност за произвеждане на продукцията и за нейния пласмент, за голяма част от кадровите решения, въпросите на инженерното осигуряване, планирането на инвестициите, връзките с обществеността и дилърите.

В крайна сметка около 95% от решенията относно дейността на подразделенията са се вземали непосредствено от ръководителите, които на практика осъществяват пълен контрол върху предприятията.

General Motors след оставката на Алфред Слоун

В периода 1930-1960г. много мениджъри на големи компании в САЩ и по цял свят са виждали в лицето на General Motors модел за ефективно управление на своите компании. Когато през 1946г. Слоун напуска длъжността на президент и остава председател на съвета на директорите, General Motors Corp е произвеждала една трета от всички автомобили в света.

През първите години след Втората световна война – до 60-те години на ХХ век – GM продължава да процъфтява. Но след това започва да изпитва трудности. Това, което е постигнала на основа на умело управление, е било вече недостатъчно за нейния просперитет.

Фокусът на внимание на ръководителите се измества към маркетинга и съкращаване на разходите. Отслабва вниманието към внедряването на технически иновации, за които през 20-те години на ХХ век е било инвестирано 25% от обема на продажбите. За сравнение през 60-те години на ХХ век инвестициите в иновации са били едва 4% от обема на продажбите.

В резултат на тази причина преди всичко в началото на 2007г. General Motors е изпреварена като най-голям производител на автомобили в света от Toyota.

През ноември 2008г. General Motors заявяват пред Сената на САЩ, че са на опасно ниско равнище на доходи, поради което ги делят седмици от изпадане в колапс, ако американското правителство откаже помощ на корпорацията. Сенатът на САЩ отказва отпускането на помощ, но през декември 2008г. администрацията на Джордж Буш одобрява помощ от 17.4 млрд. долара за автомобилната индустрия на САЩ.

Изводи и резултати

Разработените и внедрени от Алфред Слоун принципи на децентрализация са довели до:

  • Стабилизация, реконструкция и успешно функциониране на голяма група от компании във важен отрасъл на индустрията на САЩ.
  • Решение на много проблеми на едромащабното и разнообразно управление на корпорацията, чрез внедряване на обмислена и гъвкава система на децентрализация.
  • Значително усъвършенстване на методите на потребителския маркетинг.
  • Създаване на многобройни методи и структури, осигуряващи висшите ръководители с необходимата им информация за разработване на стратегически и оперативни решения.
  • Разпространяване на опита и челните постижения с помощта на система от учебни програми и семинари.

Основната заслуга на Алфред Слоун се изразява във въвеждането на по-съвършени методи за управление. Алфред Слоун демонстрирал на практика, че управлението може да стане социално отговорна и полезна дейност. И днес много компании по света използват неговия опит.

Нова визия

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...