Начало | Шаржове | Авторски шаржове | Наръчник на малките котета

Наръчник на малките котета

футболистки

Всеки трети човек се казва Георги. Щом си Жорката, трябва да има и прякор, защото е пълен абсурд някой да те запомни. Само Жорката, братче. И хората да питат „ама кой точно“? Не е оферта.

Нашият герой Жорката не мисли по тези въпроси, защото от пети клас му казват Футболистчето. Харесаха го едни терньори и започна да ходи в престижна детско-юношеска школа. За да изтъква статуса си на трениращ активно, още тогава ходеше постоянно с анцуг. С футбола оправдаваше всичките си двойки по другите предмети, докато накрая родителите му не спряха даже да се правят и на строги за училището.

Те вярваха, че Жорката ще стане следващият Бербатов и ще ги издържа с милионите си, пък за какво ти е в тоя живот да знаеш кой е написал „Под игото“? Както казваше баща му, едър и внушителен мъж с шкембе и с прякора Дацо: „Не бе, честно, за чий х*й ти е тва иго? Глей си спорта!“

Гледаше си го Жорката. Доста съвсетно. И ето, че когато беше на 16 дойде моментът на истината. Извикан на проби за школата на Милан. Дацо заколи прасе в чест на сина си, въпреки че още не беше купен и билет за там. В главите на цялото семейство всичко вече беше станало. Те може да искат да става Бербатов, но Жорката винаги се е кефил на Валери Божинов, така че Италия за него си беше чиста проба съдба.

И така, Футболистчето и баща му се мятат на лоу кост полета. Фамилията ги изпраща ревящи. Дацо ще се спука от гордост и казва къде отива на всички хора на летището, въпреки че не са го питали. Жорката е малко ошашавен и не знае къде се намира. Вече си представя низ от голове, екзалтирана публика, трансферни прозорци и просълзен Неймар, който си признава, че Жорката го е надиграл и просто не е имало какво да се направи. Това е футболът, топката се върти, но което си е – си е. Да, точно така. В главата му Неймар каза „Което си е – си е“.

Седмица по-късно. Делегацията от баща и син се връща. Семейството ги чака, но физиономиите на двамата не говорят добре. Дацо вдигал кръвно там, та сега едвам говори, за да не се ядоса пак. Накратко: Жорката се осрал, не се въползвал от златния си шанс, не играл добре и ей на. Пак си е тук. Разочарование.

Разочарованието витае във въздуха и до днес, когато Жорката е вече на 28. След школата не го викнаха в титулярния тим, ама за тва пък той сега си кюта в едно отборче в Б група, харчи си заплатата прилежно и гледа да не се тормози.

Прякора му вече е Миланото, защото като ходи в „Плаза“ всички пичони, охранители, бармани и сервитьорки знаят, че като е бил на 16 е ходил на проби за Милан. Е*е сравнително често. И как иначе – симпатяга е, поддържа се, плочки това-онова, прическа с перчем, татуировки – „Животът е само един“ и „Само Господ може да ме съди“. Много фино веждите са изскубани, ризки цвят сьомга – мода от Милано, баровете, диджеи, Преслава веднъж лично му изпя парчето „На тебе не отказвам“. Мани…

Докато един ден светът на Жорката не се срути. За миг. Знаем, че от дете харесва Валери Божинов. Неведнъж е намирал опора във фактология от живота на Божинката – всички го отписват, той се връща в нов отбор, вече лежал на стари лаври – и вкарва гол. Жените му – Алисия, Николета, пак Алисия. Какво ниво, какъв стандарт!
Но ето сега. Миланото стои и цикли от половин час изтеклата коренспонденция в интернет на неговия идол и 19-годишната Ивето С., където Божинката е написал на латиница:

malko kote
sex ima li
kazvai?

След има-няма няколко реда, Ивето вече е в играта и стяга куфарче за Белград. Божинов е Бог. Ясно,че е богат, известен и изглежда добре, но Жорката се възхити как лежерно и директно си иска човекът. Замисли се за своите постижения. Винаги са ставали в бурни вечери с алкохол, накрая се прибира с някоя. Все са били секси мацки, но никога не е имало нещо да казва, да я уговаря.

Черпи я, танцуват, казват си имената, отърква й се на някоя песен, започват да се целуват и нататък ясно. Не е имал много дълготрайни гаджета, чувства си се млад и си иска свободата.

Продължаваше да изучава тактиките и стратегиите на Божинов. След като в чата малкото коте замрънква нещо уклончиво, Валерката написва:

Molqq
A
S men ne iskash
Taka li??
A s drugi go pravish??
S men ne

Каква позиция и твърдост! А така! Ще я е*а в ку*вата, верно го прави с други, на Валери му се офлянква! А човекът казва, че ще й „направи билети“ и да си доведе и приятелка. Велик! Други силни моменти са, че когато Ивето се чуди как да го измисли, Божинов отсича „Сега казах! После отивам на лагер в Кипър и ме няма 16 дена“. А щом се разбира, че най-добрата приятелка си е в Пловдив и май няма да дойде, осеменителят на плеймейтки се примирява:

Emi aide samo ti.

Има известна доза „моля те, моля те“ в цялата коренспонденция, дойстойна за книгата „Велики любовни писма на велики личности“, но Жорката това не го забеляза. Той реши, че още тази вечер ще се прибере не с една, а с две малки котета, и че и той го може.

Преговори и научи написаното от чата, така както не е преговарял и учил нищо в училище. Звънна няколко телефона, събра компания, барна се и се вля в софийския нощен живот. Изтегли кеш, обля се с парфюма на Пако Рабан и си повтаряше като настолна реплика един ред на Валери „аз не съм някой си“. Дори някое коте да изтърси на Жорката, че не е известен, той трябва да говори и да се държи като „някой“. Точка.

Вече всички са в чалготеката. Лее се уиски, салфетки има, не е като да няма. Плът, дупета-барабанчета, силиконова тяга около врата на всяка ловуваща батка и страшен кОпон. Жорката е в топ форма и целеустремен, както когато ходи на проби в Милан. Но беше сигурен , че това сега няма да завърши с крах.

Търсеше малки котета. 18-19 годишини. Аре 20, максимум. Но как да разбереш кой на колко е? В определена част от нощта е трудно да разбереш и коя коя е? Тия носове и цици на Енчев са ебаси еднаквите.

Но ето. Второ сепаре вдясно. Момичешка компания от секси пи*ета. Вече са ги налазили някакви катили и ги черпят, но има две по-настрани. Денсят си самички и изглеждат като навити за тройка. Пък и май са малки. Не би трябвало да следят футбол. Е*и му майката, ще им каже, че играе в А група. И нищо, че отива на лагер в Банкя, ще каже , че и той към Кипър тръгва. Но да действа директно и с двете е много голяма лъжица. Ще потанцува около тях и ще види коя го харесва повече.

Приближава се с бавна ритмична стъпка. Ейййй, любима песен. Фики и Алисия. Случаенос? Не мисла. Съдбата е с него. Коте 1 е в черна рокля и е руса. Коте 2 в розова и е с червена коса. Жорката хареса повече червенокосата, защото й виждаше зърната, но пък русата флиртува с очи и се усмихва, а онази се прави на неебателна. „С тия зърна не знам на кво се прави, ама карай“ – мисли си Жорката и вече е готов за действие. По пример на Учителя казва на русото коте:

– Уникалнаааа си, чесНо!

В десетката. Котето го обгръща с ръце през врата и продължава да танцува още по- съблазнително.

– На колко си? – в мига, в който я попита съжали, защото й видя изражението. Тя започна да се отдалечава. Греда! Бързо трябва да измисли нещо. Така е, като се цепи от работещия сценарий! Тъпанар! Жорката се псува сам, но русото коте вече отърква дупенце в един, дето гледа лошо.

И тъкмо да се върне към компанията си разочарован, видя че котето с розовата рокля още е наоколо. Не беше отишла след приятелката си и даже му хвърля погледи, докато танцува. Сега или никога. Приближи се към нея, смело допира устни до шията й, повдига ги бавно към ухото. Усети я, че изтръпва. И тогава казва бавно и страстно:

-Малко коте, секс има ли, казвай?

Червенокосата ококрва очи, но не може да спре да се усмихва. Зърната й още повече настръхват и Жорката знае, че работата е станала.

Все така усмихвайки се тя казва:

– Какъв си ти, бе?

Време за задна ножица:

– Аз не съм някой си. Футболист съм.

– О, така ли? В кой отбор?

– В А група.

– Ясно де, ама в кой отбор?

– Ти да не би да ги знаеш кои са?

– Поинтересувала съм се… – намига му тя.

Жорката леко се смущава. Аман от тия бръмчалки, които чак следят статистиката, за да казват после на кой са духали и с кой са спали. Реши да я поукроти малко с въпроса на колко е, но тя не се притесни. Била на 19. Ох, перфектно.Тя видно го желае. Постоянно прехапва устните си, гледа го интензивно и зърната й направо изискват да бъдат наблюдавани. На свой ред тя се доближава до ухото му и измърква:

– Не съм толкова малка, повярвай ми…- захапва му ухото и Жорката се надървя на кокил.

Няма време за губене. По-уверен не се е чувствал.

– Хайде, малко коте, прибираш се с мене…

-Чакай, не мога да си тръгна така…

– Защо не вземеш и твоята приятелка?- вече нищо не може да го спре. Уверен и с ерекция, изглежда като известна личност или поне се дръжи като такава.

Розовото коте явно харесва всичко това, въодушеви се, отива при русата, започва да й говори нещо. Тя гледа Жорката. Първо скептично, после с усмивка. Какво ли й говори? Не е важно. Те двете вече са в колата му, а сега и в гъзарска хотелска стая. Котетата попиват всеки детайл от вечерта, за да разказват ентусиазирано историята в понедлник на всички свои познати и задръстеняците да хейтват.

Миланото се чувстваше баш като Божинката. Двечките започнаха да се целуват и да се пипат, нашият човек залъска. Явно на тези не им беше за първи път. Жорката и той май имаше некви тройки, ама беше пиян и е позабравил. Сега е в пълно съзнание и си го е изработил, както се казва.

Котетата вече са голи и са го обвили от всички страни. Русата му прави свирка, а червенокосата е зад него облизва го по врата и го пита в кой отбор играе. На Жорката му е толкова кеф, че едва говори. Русото коте го възсяда, но червенокосата не се отказва и продължава да води разпита си. Жорката обаче държи фронта. В един момент вече никой нищо не пита, тримата минават през различни конфигурации, Миланото свършва напълно целенасочено на лицето на червенокосата, защото го е издразнила с това непрестанно питане.

Лежи и разпуска усмихнат. Котетата пак искат да знаят все пак с кого са спали. Той им казва името на истинския си отбор. Те са възмутени. Компетентно заявяват, че това не е и Б група, този сезон е изпаднал във В. Жорката отговаря, че знае и влиза да се къпе. Чува заглъхнало възмущенията им и тряскането на вратата.

Те със сигурност няма да се похвалят за тройката им. Дреме му. Важното е, че за първи път от много време осъществи точно това, което искаше. И нямаше да е за последно. Целият наръчник за е*ане на малки котета му беше ясен:

1. Ако не си известен, лъжи, че си;

2. Ако не мине тва с известността, добре е да си богат;

3. Ако не си богат, лъжи, че си;

4. „Ти си уникална“ е единственият комплимент, който трябва да знаеш;

5. Следвай Божинката и няма да сбъркаш.

На малките котета винаги им се иска. И после говорят. Ето и Валери не можа да се справи с това. Но има ли значение? Кой е*ал-е*ал. Другите – да завиждат.

Автор: Йоана Мирчевa
High View Art

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...