Начало | Икономика | Експертни мнения | Два пъти се е увеличил обемът на несъбираемите вземания

Два пъти се е увеличил обемът на несъбираемите вземания

колектор

Най-малко два пъти се е увеличил обемът на несъбираемите вземания, които банки са продали на колекторски фирми през второто полугодие на миналата година спрямо първото. Това съобщават пред списание „Икономист“ членове на Асоциацията на колекторските агенции в България преди официалната статистика да бъде публикувана.

В първото тримесечие продадените вземания са били в размер на 149 млн. лв., което при двойно увеличение в края на годината вещае обща сума от близо половин милиард лева. Макар явлението да доби популярност като изчистване на банковите портфейли, преди стрес тестове в системата, списанието проучва дали не се създава нов проблем, свързан със свръхзадлъжнялостта на българските домакинства.

„Икономист“ обръща внимание на агресивното рекламиране на кредитни продукти, включително на такива за непроизводствено потребление, а проучването му показва, че това е друг начин за полиране на кредитните портфейли в банките. Тъй като новоотпуснатите кредити най-често са изрядни и затруднения възникват след първата година, те ще намалят теглото на проблемните заеми.

Надува ли се нов кредитен балон?

Дали обаче така не се надува нов кредитен балон, движен от ниските лихви, които на по-късен етап е напълно възможно да се повишат и да затруднят длъжниците в тяхното обслужване. За този риск предупреждава макроикономистът Калоян Ганев, според когото днес проблемът с проблемните кредити се замита, но заплашва да се върне с по-голяма сила след няколко години. Изданието цитира изследване на Европейската мрежа за финансово включване, според което коефициентът на българските домакинства с просрочени задължения е близо тройно по-висок от средния за Европейския съюз.

Просрочените задължения пък са най-точният симптом за разпознаване на свръхзадлъжнялостта на домакинствата, а тя освен риск за самите кредитори е проблем и на обществото, защото преодоляването й минава през свиване на потреблението и инвестициите, а това пречи на икономическия растеж. Списанието обръща внимание и на агресивните реклами на потребителски заеми, в някои от които те са представени като фактор, предопределящ щастието на човек. Нещо, което не е позволено в етичния кодекс на рекламните агенции и би следвало да се забрани от Националния съвет за саморегулация (НСС). Справка със становищата на съвета по жалби срещу реклами на банкови кредити обаче показва, че НСС е отхвърлило всички жалби, подавани през 2014 и 2015 година. /БГНЕС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...