Начало | Икономика | Експертни мнения | 19 години от създаването на валутния борд. А сега накъде?

19 години от създаването на валутния борд. А сега накъде?

любомир дацов

„Валутният борд (ВБ) не може да съществува, ако я няма подкрепата за реформи и вървенето с по-бързи крачки от останалите“ Любомир Дацов, финансист и заместник-министър на финансите в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев.Точно преди 19 години на тази дата служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на ВБ в България.

Кое наложи въвеждането на Валутния борд в България?

През 1996-1997 годината, която от икономическа стана финансова, наложи въвеждането на Валутния борд като начин икономиката и социалният живот да имат поне една котва. Обикновено, когато се намираме в много остра криза, както в живота, трябва да намерим някаква почва под краката си, за да може да синтезираш нещата и да вършиш напред. ВБ тогава се оказа много подходящо решение за всички тези процеси, които течаха в страната, смята Дацов.

Той припомня, че много българи все още помнят острата банкова криза в края на 1996 – началото на 1997 г. и преди всичко валутната криза, поради обезценката на лева, когато една пенсия достигна 5 долара. Според финансиста в основата на банковата и валутната криза е била кризата в реалния сектор и популистките призиви на тогавашния бивш министър на икономиката, който казваше на държавните предприятия: „Не си връщайте кредитите“. Към това трябва да се прибави и отказът на правителството да прави достатъчно амбициозна и бърза приватизация.

„Тогава имаше един период, в който правителството взимаше решения напук на това, което финансовият министър искаше и внасяше в Министерски съвет. Сборът от ненаправени реформи, страх от такива реформи, много неефективни действия, особено в социалната сфера, доведоха до кризата в реалния и публичния сектор, която бе съпътствана от банкова и финансова криза”, категоричен е Дацов.

Обществените реакции след решението за Валутен борд на родна почва

След влизането на ВБ в сила нещата бяха свързани с надежда, спомня си Любомир Дацов. „Имаше огромна подкрепа, защото, когато в рамките на едни 24 часа заплатата, която си взел за изхранването на семейството си се стопяват, е съвсем естествено хората да търсят някакво чудо. Добре, че това чудо дойде под формата на ВБ, а не под формата на нещо друго”, каза той. Бившият зам.-министър на финансите припомни, че чисто политическото решение за работа по ВБ се взима още през 1996 г. Тогава ситуацията беше такава, че реално нямаше накъде да се мърда и на 15 февруари дойде решението на служебното правителство на Стефан Софиянски за въвеждането на ВБ, допълни той.

19 години по-късно кои се оказаха най-големите предимства и недостатъци на Валутния борд

Още от самото началото всички се притесняваха от това, че Бордът е система, която има фиксиран валутен курс. Системите, които са базирани на фиксиран валутен курс имат един недостатък, че рано или късно трябва да девалвират. ВБ е нещо много по-различно от просто фиксиране на валутен курс. Той отнема и правото на Централната банка да има активна парична политика, коментира Любомир Дацов. Той е убеден, че най-голямото предимство и предизвикателство на ВБ и тогава и сега си остава едно и също – ВБ като система създава огромен проблем, когато правителството и хората в една държава отказват да вървят в крак с времето, да правят реформи и да се променят.

„От 1997 г. до 2007 г. това не беше никакъв проблем, защото настроенията в обществото бяха към динамични промени. Подкрепата на реформите беше много висока. ВБ не може да съществува, ако я няма подкрепата за реформи и да вървиш с по-бързи крачки от останалите. ВБ е естествена пречка пред популистите, той им пречи да раздуват публичните финанси безкрай. Ако някой може да свали едно правителство това ще е ВБ, защото падането на един ВБ може да бъде само политическо, то не може да бъде икономическо решение. Обикновено това политическо решение е много тежко и всички тези, които са го предизвикали ще бъдат изметени от политическата система по един или друг начин”, смята финансовият експерт.

Според него всички виждаме какво направи ВБ с икономиката. Сам по себе си, смята Дацов, Бордът не е могъл да бъде толкова успешен, колкото се оказа в момента, ако не е бил придружен с всичките реформи и промени, които са настъпили в системата на публичните финанси, както и направеното с икономиката през 2007 г. ВБ има капацитета и продължава да бъде една много стабилна система, подпомагаща икономиката, добави той.

Трябва ли България да си каже сбогом с Валутния борд

Стратегия по излизане от ВБ трябва да бъде приложена, но зависи как виждаш стратегията след излизането от Борда. ВБ има компоненти, които трябва да бъдат модифицирани във времето. За България още 2003-2005 г. беше ясна стратегията. Документ на правителството на Симеон Сакскобургготски декларира, че изходът от ВБ може да бъде само и единствено присъединяването на страната ни към ЕС и еврозоната, поясни Дацов.

Той е на мнение, че това нещо с времето остана непроменено и се вижда, че е било правилно чисто стратегически. Тази цел за България си остава действаща и приоритет – изход от ВБ може да бъде единствено присъединяване към еврозоната, категоричен е Дацов.

България и еврозоната

Проф. Стив Ханке казва, че еврозоната дава повече свобода на политиците. Понеже не вярва на българските политици, че са разумни, затова предпочита ВБ да продължи да действа в България, понеже е по-консервативен като система. Това, според Любомир Дацов, обаче не е изказване на проф. Стив Ханке против присъединяването на България към еврозоната. Това не е изказване срещу икономическата, а срещу политическата система в България, смята той.

„В момента българският лев е вързан към еврото и изпитваме всички негативи от това, че не сме член на еврозоната. Продължава да съществува понятието валутен риск. Това, че не сме в еврозоната не позволява на Европейската централна банка да стои с цялата си мощ зад банковата ни система”, заяви Дацов.

Той е категоричен, че има един-единствен път и той е максимално бързо присъединяване към еврозоната. ”Все някой в България все се опитва да намери най-подходящия момент. Никога няма най-подходящ момент. Трябва да имаш ясна политическа цел и да я гониш. Какво означава най-подходящ момент–това е като да кажеш – кой е най-подходящият момент да бъдеш щастлив. Един човек казваше, че щастието е самият път към щастието.

Кандидатстването на България, реализирането на целта – влизането в еврозоната е процес. Колкото по-бързо се влезе в еврозоната, толкова по-добре ще бъде”, убеден в бившият финансов зам.-министър. Според него непрекъснато закъсняваме в последните години в това да инициираме и да направим стъпките, които са необходими за влизане в чакалнята на еврозоната и оттам и в самата еврозона. „Дори и сега да се водят преговори за влизане в еврозоната, те са конфиденциални и се знаят от тесен кръг от хора. Надявам се, че на фона на резултатите, които има България, Финансовото министерство ще ускори тези стъпки, ако не ги е предприело вече. Това е в капацитета не само на министерството, но и на държавата“, категоричен бе още Любомир Дацов. /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/biznes/ikonomika/4408669/

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...