Начало | Политика | Актуално | Форин полиси: От политиката на Ердоган останаха само руини

Форин полиси: От политиката на Ердоган останаха само руини

вестник

До съвсем неотдавна външната политика на Турция бе предмет на всеобщи разговори, а сега от нея останаха единствено руини, пише американското издание „Форин полиси“, цитирано от fbr.bg.

Преди няколко години Анкара стремително подобряваше отношенията със съседите си и постепенно придобиваше доминираща роля в региона.

Според автора на статията Хенри Джей Барки, специалист по Близък Изток, в страната това бе класически пример на употреба на мека сила чрез демократизация и икономически реформи, заедно с проницателна дипломация, която позволяваше на Анкара да играе ролята на посредник в регионалните конфликти.

„Сега тази политика е срината. Тя стана жертва на неочаквания обрат в Арабската пролет, особено в Сирия, както и на високомерието и грешките във вътрешната и външната политика“, констатира Барки. Той отбелязва, че Анкара е развалила отношенията си с почти всички свои съседи, а същи така и със САЩ, ЕС и Русия.

Барки изброява редицата събития, след които Турция започна да губи позициите си, както и причините, довели до това.

Когато през 2010 г. започна Арабската пролет и в редица страни в региона се вдигнаха въстания, турските власти решиха, че Анкара може да се превърне в главната сила в региона. Турция „ще управлява вятъра на промяната в Близкия Изток“, заявяваше Ахмет Давутоглу, който по това време оглавяваше Министерството на външните работи, а в момента е министър-председател.

Но триумфът бе кратък. Първо „новият ред“, към който се стремеше Давутоглу, понесе удар след събитията в Египет, където правителството, оглавявано от партията „Мюсюлманско братство“ (която Турция подкрепяше) бе свалено. Турците не успяха да установят добри отношения с новата власт.

„Но именно в Сирия, където режимът на Башар Асад упорито се съпротивляваше пред лицето на метежа, активно подкрепян от Анкара, дойде и краят на амбициите на Турция“, пише Барки. По думите му „Сирия е променила нещата“.

Експертът подчертава, че преди Арабската пролет президентите на Сирия и Турция са поддържали близки делови и дори лични отношения. Но след масовите безредици от 2011 г., които в крайна сметка прераснаха в гражданска война в Сирия, турският лидер обърна гръб на бившия си съюзник и приятел.

Той публично нарече Асад диктатор, който ще се задържи на власт само още няколко месеца и призова за свалянето му.

Сирийският лидер обаче не се предаде току-така. Несъответствието между желанието Асад да бъде сменен с приятелски на Анкара алианс, който подкрепя сунитските възгледи, и реалността, в която сирийският президент упорито не пуска властта, извади Ердоган от равновесие, констатира Барки.

Турският президент взе да критикува САЩ по повод отказа им да се намесят в сирийския конфликт, Анкара започна да пропуска през границата си радикални бойци ислямисти на територията на Сирия, което усили напрежението в отношенията ѝ с Вашингтон. Правителството на Турция прекрасно разбираше, че много от тези джихадисти ще се присъединят към екстремисти като „Джебхат ан Нусра“, но продължи да ги подкрепя, се отбелязва в статията.

„Неочакваните последици от пристигането на хиляди чуждестранни бойци в Сирия скоро станаха очевидни за всички. Много от тези бойци се включиха в „Ислямска държава“ и им помогнаха да се превърнат в силата, която са днес“, обяснява експертът.

Освен това събитията в Сирия нанесоха „смъртоносен удар“ по мирния процес между турските власти и кюрдите.

В хода на конфликта в Сирия значително се разшири влиянието на сирийските кюрди (Демократичният съюз в Сирия), които подкрепят Работническата партия на Кюрдистан. Освен това Демократичният съюз подкрепя САЩ. Ердоган определи партията като по-голямо бедствие дори от „Даеш“.

В крайна сметка през февруари 2015 г. той се отказа от споразуменията, постигнати с Работническата партия на Кюрдистан, опасявайки се, че сирийските кюрди ще се опитат да повторят „иракския експеримент“ за създаване на автономна област на южната граница с Турция. През лятото войната между Анкара и кюрдите се възобнови с двойна сила.

Барки обръща внимание на това каква роля е изиграла Русия за понижаването на влиянието на Ердоган.

„Макар и кюрдите да подкопаха вътрешните и външни позиции на Ердоган, турският президент се оказа в още по-задънена ситуация, когато Русия се намеси в сирийския конфликт на страната на Асад“, пише авторът.

През ноември турците свалиха руски самолет и това бе един доста невнимателен ход, който доведе до редица ответни действия от страна на Москва – в икономически, политически и военен аспект. „Ердоган подцени Путин, решението да се атакува самолетът е произлязло от недоволството му от провалите в Сирия и наблюдаването на това как Русия и Ирак успешно поддържат отслабналата сирийска армия в борбата ѝ с турските съюзници в Сирия“, смята експертът.

Барки прави следния извод: турската политика вече няма никакво отношение към Турция, тя е свързана лично с Ердоган. Неговата вездесъщност, неговата позиция, която не бива да се подлага на съмнение, говорят за това, че външната политика е продукт на неговия светоглед, неговите желания и предпочитания.

В най-скоро време ще му се наложи да се изправи пред три сериозни предизвикателства. Става въпрос първо за стремежа му да превърне Турция в президентска република, второ, за конфликта с кюрдите и трето – за евентуалната ескалация на конфликта в Сирия. В някои от тези направления той дори може да успее – най-малкото за създаването на президентска република, но това ще доведе до още по-голямо разминаване във възгледите както вътре в Турция, така и между Анкара и традиционните ѝ съюзници./ КРОСС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...