Начало | Общество | Култура | Батак – свободата не се дарява

Батак – свободата не се дарява

б 1

Днес ние знаем – свободата не се подарява, тя е наше право по рождение, но децата ни трябва да знаят и поколенията са длъжни да помнят, че в миналото ни е имало време, в което хора са умирали за свобода. Децата и младите хора трябва да ценят уроците на историята, да помнят всички уроци на историята и да не повтарят лошите. Това каза пред БГНЕС директорът на Историческия музей в Батак Теодора Пейчинова. Тя е категорична, че историята трябва да се разказва с факти – не може да се пренаписва или да се натоварва с емоционални или конюнктурни определения. Независимо какво се случва на жълтите павета институцията, която оглавява, е изцяло посветена на това децата и младите да обичат историята на своя народ и да се учат от нейните грешки. Дори са привлекли музеен педагог, за да представя по-живо фактите. Използвани са и мултимедийни възможности, за да бъде достъпна информацията за съвременното поколение на интернет.

За да не бъде голословна Пейчинова показва речника на Найден Геров от 1897 г., където „иго” е обяснено като „робство”, „чужда власт”. А в изследването на Вера Мутафчиева в „Османска социално-икономическа история“ е записано : ”Данни от неизвестен феодален регистър, датиран от средата на 15 век между останалата турска рая фигурират имената на 30 християни. Регистрираните от тук нататък са неверници. Те са от робите на Мустафа Бей. От това, което засеят и добият плащат десятък”. Тук в музея съхраняват и дългия списък от данъци, които са плащали „друговерците, които не са мюсюлмани” – в списъка е данъкът девширме, известен като кръвен данък, който се изразява в периодични събиране на деца от мъжки пол. Но сред данъците е описан и диш-хакъ – зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният” си е хабил зъбите с неговата „гяурска” /друговерска/ храна. Така историците се придържат към фактите, а политиците нямат работа в пренаписване на историята.

б 2

На видно място в музея е изложен и портретът на Иван Тодоров Ганев – момчето, по разказа на което Иван Вазов пише стихотворението „Възпоменание от Батак”.

Традицията

В Батак е традиция всеки набор, когато навършва 50 години, да се събира в историческия град и да прави дарение. Българите се събират от цял свят. И правят дарение – така е издигнат кръстът над града, много от параклисите опасали целия град са изградени със средства, набрани от дарения на 50-годишни, изградени са чешми, паметници, детски площадки. Единственото, което ги обединява, е родовата памет, изтъкана не от омраза, а от страдание – страданието на дедите. Нещо позабравено днес и събуждащо въпроса след толкова натрупани страдания ще успеем ли да се обединим, или ще заложим на омразата, за да прикриваме собствените си грешки. Пред църквата „Света Неделя”, Историческия музей и паметника на Трендафил Керелов – в средата на площада щъркели са си извили високо гнездо, за да възвестяват всяка пролет събуждането на природата, събуждането на паметта, да напомнят колко сме далеко от онази баташка кървава пролет на 1876 г.

Стената

Батак е свято място за всеки българин. В паметта на всеки, който поне веднъж е бил тук остава малката църква „Света Неделя” на града и паметната стена в музея. На нея са изписани имената на около една трета от всички загинали в Априлското въстание 1876 г. Има имена на бебета, на малки деца и на 100-годишни старци, разказа Теодора Пейчинова. В църквата „Света Неделя” и до днес се пазят доказателствата за трагичната развръзка на онази баташка кървава пролет 1876 г. Изминаха 140 години от онази бунтовна пролет на 1876 г., когато цял един народ дръзна да се изправи срещу Османската империя и да поиска свободата си. И до днес тук в Батак помним думите на Трендафил Керелов, член на революционния комитет, кълцан, пробождан, опечен на ръжен от башибозука, но още жив, който казва: „Чеда мои, свободата и правдата се раждат чрез мъки и страдания. Смъртта за свободата на отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството”. През онази кървава пролет Батак от население 6-7000 души в селото остават живи около 1000 – 1200 човека. А трагедията на Батак разтърсва съвестта на цяла Европа и света. В защита на българския народ и на 5-вековния гнет, игото, в което живее 500 години българският народ застават известни личности като Виктор Юго, Гарибалди, Аксаков, Юджийн Скайлър, Макгахан, разказа Пейчинова и подчерта, че в тази връзка 140 години по-късно Историческият музей Батак като професионално и морално отговорна организация да запази националната памет, почти всички наши събития посвещаваме на загиналите за свободата на България от Батак, Стрелча, Перущица, Стара Загора, Брацигово и още знайни и незнайни населени места. Вече е направена фотодокументална изложба, посветена на Макгахан, която е съпътствана с филм и презентация. Вече тече национален конкурс „От Батак съм, чичо” за есе. Искаме да провокираме младите хора да говорят с нас за онези тъмни времена и заедно да покажем, че българчетата не само в пределите на България, а и от училища извън пределите на страната, че те знаят, че са родолюбци и че обичат България. През март сме подготвили много образователни игри, изложба, посветена на патриарха на българската литература Иван Вазов, чието стихотворението „Възпоменание от Батак” знае всеки българин, а през април ще покажем изложбата „Батак – олтар на светлината” с художествени творби, посветени на Батак. Музеят има и педагог, който да създава преки контакти с децата. Освен това ще издадем книгата на Йордан Венедиков „История на въстанието в Батак 1876 г.”

б 4

В тази малка книжица, „История на въстанието в Батак 1876 г.” , издадена един-единствен път през 1929 г., още на първа страница авторът описва времето така: „В мрачното робство, когато България се беше озовала в Европейска Турция, едничкият въоръжен протест срещу тиранията беше хайдутството”. В нея Венедиков пръв е описал имената на всички жертви по данни на техни оцелели роднини. През април и май музеят е подготвил още множество прояви за отбелязване на 140-годишнината от онези кървави събития. „Българската история е страшна – много страшна. Но тя не бива да се украсява, не бива да се променя и трябва да се разказва такава каквато е била. Смятам, че официалната версия, която трябва да учат децата ни е истинската история. Аз каня всички родолюбиви българи да дойдат в Батак да почувстват историята си.”, призова Пейчинова. Тя подчерта, че всъщност те са институцията, която всячески – чрез експозиция, чрез сайта и чрез медиите показват фактите от историята. Историците по презумпция нямат право да натоварват своите изказвания емоционално. Необходимо е просто да се покажат фактите и всеки сам според своя морал и съвест да определи себе си”, заяви тя.

Историята

На 21 срещу 22 април водачът на въстанието Петър Горанов обявява Батак за независим и свободен от османското иго. Следващите 9 дни са наречени дните на Баташката република – тогава батачани празнуват свободата си и се готвят да я защитават. На 30 април 1876 г. Батак осъмва обграден от 8-хилядна башибозушка армия с водена от Ахмед Ага Барутанлията като по всички височини на селото пищят зурли, тягостно думкат тъпани. Виждайки неравнопоставеността – 8000 башибозук срещу 1000-1200 мъже годни да носят оръжие, Петър Горанов решава, че трябва прекъснат този обръч и да изведе хората високо в планината, където да се спасят. За жалост около 800 души само го последват. Останалите решават да останат в Батак, да пазят домовете си. Обръчът постепенно се стеснява башибозукът пали всичко по пътя си докато стигне до центъра на селото. В училището се укриват около 200 млади момичета заедно с учителя им, за които по-късно Вазов ще каже „И школото наше, чичо, изгоря, и девойки двеста станаха на въглен”. А около 2000 човека отиват в двора и в сградата на църквата „Света Неделя” – предимно майки, деца и старци. Надявали са се на божия милост и са разчитали, че башибозук няма посмее да влезе в християнски храм. Хората са били толкова много, че майките са слагали децата си на раменете си, само и само да направят място за още някого вътре. Те са били затворени три дни без храна, без вода. Понеже децата плачели, майките започнали да им дават олиото от кандилата. А когато и то свършва – понеже навън постоянно се е стреляло, започват да квасят устните на децата си с кръвта на ранените край тях. На третия ден башибозукът докарва тук волски коли със слама, газ и кошери, пълни с пчели. Палят сламата и пускат кошерите с пчелите на прозорците. Тези пламъци и пушеци карат хората да отворят трите врати за въздух, башибозукът влиза и почва масово клане. Историята затова казва, че всяка педя земя в Батак е напоена с човешка кръв.

Църквата „Света Неделя“

Малката църква в центъра на Батак е изградена през 1813 година. „Света Неделя” е малката църква на Батак, в която влизаш, без да искаш с приведена глава и голямата църква на България, от която излизаш с високо вдигната глава.

б 5

Църквата е построена с разрешение на пазарджишкия паша. Две са били условията – едното е било тя да бъде построена за не повече от три месеца, другото – църквата да не бъде по-висока от турчин на кон. Църквата е построена само за 75 денонощия. Батачани се изхитрят – вкопават я няколко стъпала надолу в земята, опасват двора с триметрова ограда, наречена калето и по този начин църквата изобщо не се е виждала от пътя. До 1835 г. църквата е използвана и за училище. А богослуженията в тази църква са се изпълнявали само на български език и само от български попове. Именно „Света Неделя” става последна крепост на батачани при потушаването на Априлското въстание. Тук в двора и в църквата идват около 2000 души. В църквата и до днес е запазен кладенецът, изкопан с голи ръце от майките с надежда да достигнат до вода за децата си. В църквата се пазят и дръвниците, на които хората са били посичани. Пазят се и костите на загиналите. През 2011 г. Българската православна църква канонизира за светци загиналите във въстанието и тези кости вече са със статут на мощи. Денят, в който честваме тяхното мъченичество и тяхната жажда за духовна и физическа свобода е 17 май.

Паметниците

В Батак тачат паметниците – всеки от тях носи информация от времето, и хората за които е издигнат. Батачани пазят и се грижат за паметта от онези времена. Паметникът на виконтеса лейди Емили Страндфорд. Тя е протестантка от Англия, която пристига в Батак през есента на 1876 г. и, виждайки положението на цялото останало живо население, тя раздава храна на хората, построява болница. Наречена е благодетелката на Батак. В оформилата се като алея на благодарността на поколенията е и паметникът на Макгахан – американският военен кореспондент на „Дейли нюз” в България. Паметник на Виктор Юго, който произнася пламенна реч пред френския парламент. Паметник на Свети новомъченик Трендафил Керелов – ръководител на въстанието в Батак от 1876 г.

Хората

В Батак винаги е оживено – по всяко време на годината прииждат хора, за да се докоснат до историята. Сега по време на ученическата ваканция учудващо много млади семейства водят децата си тук. Идваме тук за втори път, разказва бащата на две деца, по-голямото от които е на 7 години и половина. Предният път той не запомни много от това, което му разказах, сега научава много повече, казва бащата. Не пропуска да каже, че пак ще дойдат когато и малкият порасне. Децата трябва да се гордеят с народа си, да знаят трагичните моменти от историята си, затова ги водим тук, твърди той.

б 6

Пред църквата „Света Неделя” група от няколко млади семейства не искат да застават пред камерата, защото няма нищо по-нормално от това да доведат тук децата си. Не искат да афишират подбудите си – те са ясни. А едно от децата разказва за най-впечатляващите неща, които е видял. Това, което разказва има много малко общо с учебниците, които в училище е чел. Но те не са му интересни, интересното е тук в Батак, където всяко място е история – на българския дух, надежда и копнеж. /БГНЕС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...