Начало | Политика | Позиция | Ердоган е събирателна фигура на Рияд и Вашингтон

Ердоган е събирателна фигура на Рияд и Вашингтон

Проф. Дюлгерова

Професорът по международни отношения и преподавател във Варненския свободен университет Нина Дюлгерова в интервю за Епицентър.бг

– Проф. Дюлгерова, в четвъртък Институтът за стратегии и анализи организира кръгла маса под надслов „България – заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности“. Заплашена ли е България от неоосманизъм и има ли почва българинът да се страхува?
– Българинът трябва да се страхува от много неща, защото светът се изменя с голяма бързина. Вече се размиват граници, променят се идеологеми, а акцентите на деня са толкова много, че човек не може да се ориентира кои са глобалните, регионалните или националните проблеми. Склонна съм да приема, че българинът трябва да бъде предпазлив и да мисли, когато слуша или гледа, защото живеем в информационен век с висока степен на дезинформация. Така че страх не, но предпазливост – да.

– Какво е неоосманизмът – само идеология ли е или е реалност?
– Неоосманизмът е идеология, термин в който се концентрира както миналото, така и настоящето и желанието за промяна в бъдещето ситуиране на Турция в широкия Черноморския регион. Неоосманизмът е повече желание, не бих казала, че е стратегия, която може да бъде осъществена в това динамично време. Идеологията винаги концентрира в себе си политическа енергия, обществена ангажираност и най-важното – финансов ресурс.

До ноември 2015 г., когато цените на петрола бяха достатъчно усточйиви и фирмираха един предсказуем пазар на петрола, в който Саудитска Арабия имаше своето водещо място, неоосманизмът имаше своите конкретни резултати в идеологически, политически и икономически план. Рияд беше устойчив фактор за ислямизирането не само на светска Турция, но и на големи пространства от Азия, Африка и Европа. С понижаване цените на петрола, както и с със свалянето на ядреното ембарго върху Иран, ситуацията коренно се промени. Летящият старт на Техеран във възстановяването на позициите си в Европа и Азия са впечатляващи. Това постави в много неизгодна позиция Саудитска Арабия и други държави в Близкия Изток.

– Но Саудитска Арабия през последните години е незаобиколим фактор в Близкия Изток.
– Точно така и тя през последните години беше концентрирала в себе си не само финансова мощ, но и политическо самочувствие за фактор в Близкия Изток, който решаваше и решава много проблеми. Това беше и държавата, която въздействаше върху политическите ходове на САЩ, но най-вече беше и финансовият донор на Турция. В резултат на това през януари трудно можем да коментираме, че финансовият ресурс е неограничен и има възможност да продължи този силен натиск върху отделни етнически и религиозни групи в България и други региони на Балканите. Но неоосманизмът има сили и възможности в целия Черноморски регион.

– Провали ли се неоосманизмът като политика и идеология или не? Тезата за провала му застъпва посланик Любен Петров.
– Идеологията е постоянен процес и неоосманизмът може да бъде приет като такъв. Затова смятам, че това е част от външнополитическия инструментариум на турската държава. Не трябва да се забравя, че неосманизмът е съществена част от настолната книга на турската външна политика „Стратегическата дълбочина“ на премиера Ахмед Давутоглу. И е естествено да е част от официалната доктрина на турската държава, на която той беше дълги години и външен министър.

– Някои анализатори не изключват възможността Давутоглу да е вероятният бъдещ наследник на Ердоган, който пък набра доста черни точки сред великите сили – най-вече САЩ. Дали премиерът няма да заеме мястото на президента?
– Ситуацията в региона и света е такава, е никой няма да прави резки движения. Статуквото ще се запази, както в Турция, така и в Черноморския регион – имам предвид както на север Украйна, така и на юг – Близкият Изток.

– Значи вие не вярвате Ердоган да бъде постепенно изтласкан от политическата сцена?
– Ердоган е събирателната фигура на Рияд и Вашингтон. По-склонна съм да приема, че Ердоган ще си остане, а Давутоглу ще е нещо като коректив, ако въобще може да се говори за такова нещо. Давутоглу не е поставен там, за да бъде начело, той винаги е втората фигура. Имам предвид това, че Ердоган спря да говори за президентска република. На последните избори му дадоха да има мнозинство и да състави правителство, но не получи мнозинство, за да направи президентска република.

Давутоглу е поставен, създаден, формиран и подготвен не за да бъде начело на държавата. Той винаги ще бъде втората фигура, защото идеологът никога не застава начело. Ако го направи, той винаги се проваля, затова трябва да е встрани.

Освен това 2016-а година е благословена с това, че в САЩ има избори. Когато има президентски избори, тя прави войни, както през 2008-а в Грузия, но това като цяло не промени международната ситуация. А сега имаме една „арабска пролет“ със сирийска криза, както и украински казус. Резултатът е, че САЩ са по-слаби, отколкото бяха преди 8 години. Така че статуквото през 2016-а ще се запази.

– Ако се абстрахираме от информационната пропаганда, която ни залива отвсякъде, какво конкретно според вас се промени в региона?
– Като действия и резултати може да се отчете свалянето на ембаргото на Иран, противоречиви успехи – дали от страна на Русия или на съюзниците на САЩ спрямо ИДИЛ. Последно, което се промени и чу след срещата на Давутоглу с Меркел в Берлин, е, че вероятно в скоро време ще се осъществи превеждането на сумата от 3 милиарда евро, обещана на Труция за справяне с мигрантския поток. Всичко останало върви само като решения, но не и като реализация. Друг пример е заплахата за изваждането на Гърция от Шенгенското пространство. Това е част от политическата риторика, но не и от конкретни решения.

– Какво ще се случи в проблемните точки на Европа?
– На места ще има засилване, на други намаляване на близкоизточната криза, а Украйна се превръща в замразен конфликт. По-скоро мисля, че ще си говорим за мостове, за доктрини, но статуквото ще се запази. Предстои да видим какво ще правят в Германия и Швеция с мигрантите.

– Турция се оказа в доста заплетена ситуация. Войната срещу Башар Асад започна заради подялбата на тръбопроводните пътища, минаващи през Сирия към Европа. И в един момент Турция от допустим привърженик на опозицията срещу Асад се превърна в недопустим съучастник на т.нар. Ислямска държава, въпреки че официално отрича това. Това не я ли забърква в много сложна ситуация, от която трудно може да излезе?
– Турция в момента е изправена пред много сложен избор и той е свързан със съществуването й в бъдеще – проблемът най-вече е свързан с кюрдите и създаване на самостоятелна кюрдска държава. Това поставя Турция пред невъзможността за самостоятелно съществуване в контекста на възможностите й сега като регионална сила. Всичко, което се случва с Труция и политиката й днес преминава през призмата на кюрдския въпрос.

– Тя не използва ли ИДИЛ като инструмент за борба с кюрдите?
– Точно така. Но има още един немаловажен факт. В решението на кюрдския въпрос стоят първо Вашингтон и после Москва. Затова се стигна до тази ескалация на руско-турските отношения и кулминацията със свалянето на руския самолет, което автоматично раздвижи процеси на замразяване на водещи отрасли – туризъм, икономика и селско стопанство. Въпросът е, че Турция използва много добре и активно ИДИЛ като мотив за отстояване на своите интереси, но много трудно ще може да реши проблема с кюрдската опасност в своя полза.

– Къде е България в цялата тази ситуация и може ли ние да се превърнем в нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности?
– С оглед сложната ситуация в Турция и процесите, които се развиват в Гърция, както и сътресенията в Шенгенското пространство, всичко това поставя предизвикателства пред България. Но не съм убедена, че тя е готова да ги посрещне и решава. Историята е доказала, че България никога не е била готова за предизвикателствата, но по редица причини съумява да се превърне в съществен елемент за решаване на регионални процеси, а понякога и на глобални.

На какво основавате извода си?
– Изводът ми е основан на историята от 18-и и най-вече 19-и век, когато руско-турските войни почи винаги се водят на българските земи. България е последната, която получава освобождението си. Ако се върнем в началото на 21-ви век, България по редица причини ще бъде принудена да е мост или точка на пресичане между Изтока и Запада.

– Кои са тези причини, проф. Дюлгерова, какво имате предвид?
– Най-напред в края на първото десетилетие имаше много добра възможност да се превърнем в енергийна трансмисия „Изток-Запад“ по отношение на енергийните проекти. В тях тя заемаше водещо място, но по редица причини в контекста на енергийните войни, които се водят повече от 10 години. Ако приемем, че първата енергийна война за 21-ви век беше в Ирак през 2003 г., този шанс беше изпуснат.

Всички решения, които са свързани с политика, винаги са предпоследни и затова съм оптимист. И самият факт, че от няколко дни българо-руските отношения отново се раздвижиха и се заговори за енергийната област „Брюксел-Москва“, дава възможност за перспективи, в които България може да възвърне ако не изцяло, поне частично своето място в диверсификационните проекти в енергийната сфера. И това е един от елементите, в които може да се говори, че България може да е мост между Изтока и Запада.

Втората област, в която ние можем да присъстваме, е образователната, която в контекста на скандалите у нас днес, звучи малко комично. Но съм убедена, че има възможности България да се превърне в една образователно-академична трансмисия, която да даде възможност да се търси взаимообвързаността на Изтока със Запада в тази сфера.

Третата област е транспортната, която премиерът Борисов е прегърнал отдавна. Ако тази политика продължи, но прозрачно, с динамика и качество, България може да е съществен елемент за морски и сухопътен транспорт.

И четвърто, мостът между Изтока и Запада е предопределен, защото в първата половина на 2018-а България ще поеме на ротационен принцип председателството на ЕС. И за половин година ще се провеждат огромно количество срещи в различен формат и области в България, което е възможност да се използва тази ситуация и да се намират общите точки, които да използваме.

– Посочихте четири причини, заради които България има възможност да бъде мост между Изтока и Запада. Но ще изиграем ли правилно всичките шансове, които имаме, защото ние точно в такива ситуации обикновено се проваляме – или заради вътрешни скандали, или партийни боричкания?
– Къде на шега, къде наистина, но си мечтая за 19 май 1934 г., когато се извършва политически преврат и се забраняват всички партии. Многопартийността е минус, който не е добър за България. И второто, което е и печално, че политиката се превърна в основна професия, а това постави на сериозно изпитание държавността и обществото. Не може всички да се стремят да стават политици. И ставайки политици, те търсят облаги, собствено развитие, без идея за защита на националните интереси. Когато това се промени, тогава България не само ще оцелее, но и ще просперира. Все пак аз съм оптимист, защото България е имала и по-тежки моменти, след които е оцелявала..

– Искате да кажете една крилата фраза, че Господ ни пази?
– Както казват, Господ е българин. И има още един съществен елемент, койно не трябва да бъде елиминиран. България е стратегическа зона, тази фраза се е превърнала в мантра, но е факт. И за нея се борят няколко велики сили – за присъствие, сфери на влияние и въможности за контрол. Това са Вашингтон, Анкара, Москва а защо не и Тел Авив.

– А Берлин, Брюксел не са ли сред тези няколко геополитически центрове?
– Не, Берлин трябва да решава собствените проблеми. Оспорвам и Брюксел – той е трансмисията на чужди интереси, които се налагат чрез Вашингтон. Ако беше самостоятелен център за контрол, за управление и за съзидателна дейност, която да е в защита на страните членки, нямаше да се стигне до миграционната вълна, нямаше да се стигне до икономическите санкции и нямаше да коментираме, че най-силната държава в ЕС Германия, сега е поставена в ситуация, в която става дума за оцеляване не само на нея, но и на целия ЕС.

– Проф. Дюлгерова, в последните дни се случи нещо доста интересно – Великобритания остро нападна руския президент Путин като го обвини в корупция, защо?
– Великобритания не работи самостоятелно, тя е трансмисия на САЩ. Тя е тази, която разбърква картите и то не добре за Европа като съюз. Англия срещу Путин – всъщност това е играта на лошото и доброто ченге, т.е. Англия и САЩ срещу Русия. САЩ постигна споразумение с Русия, а Англия в момента изважда доста стари карти за антируска кампания като например – убийството на Литвиненко преди 10 години.

– Но обвиненията към Путин са буквално в сибирски размери – огромна корупция, замък за 1 милиард долара?
– Той сигурно има такъв замък, но въпросът е друг – защо точно сега и защо срещу Путин? Това означава, че Русия и Путин са в много добра за тях позиция, и тя трябва да бъде разклатена. За да може Русия да се върне в позиция на нестабилност и да бъде в подчинено състояние.

Всичко, което започна в Украйна, беше свързано с две неща – в Сочи имаше зимна олимпиада, която премина много добре. А второто, което беше много важно, в началото на 2014-а излязоха икономическите резултати за развитието на страните от Г8 през 2013 г., по които Русия беше водеща. Подозирам, че в контекста на тази логика, има нещо подобно и сега – държавите от ОПЕК и Русия търсят активно сътрудничество с дългосрочни цели.

В същия ден, в който англичаните заговориха за корумпирания Путин, Саудитска Арабия излезе с директна молба всички петролни държави да седнат на масата на преговорите и да се разберат за цените на петрола и свръхпроизводството му, което ако продължи със същите темпове, може да доведе до сериозна криза в доставките на петрол и до много сериозни сътресения в икономическата сфера в световен мащаб. Това е според мен причината. Англия и САЩ нямат такива позиции. И ако се постигне колаборация – а нещата вървят натам, Саудитска Арабия и Русия би било много страшно за САЩ.

– Интересно звучи, но Саудитска Арабия не са ли по-близки с Щатите, отколкото с Русия?
– Там има една такава ситуация, която е от 2014-а. Процесите в Близкия Изток и феноменът ИДИЛ започна като американски сценарий, обаче много скоро Саудитска Арабия превърна ИДИЛ в свой сценарий, и то много по-силен. Докато САЩ зае изчаквателна позиция. Да, впечатляваща политиеска активност – създаваше коалиции, водеха се преговори за Ирак и с опозиционните сили в Сирия. Но като цяло Вашингтон отстъпи водещата роля на Саудитка Арабия.

Затова тя в последните години тя е водещ фактор в Близкия Изток. Не бива да се забравя, че това конкретно е свързано с два фактора. Първият е – тя е водеща в петролната сфера, а второ, с много сериозен финансов ресурс.

– Една от целите на тази кръгла маса, е да се даде начало на създаване на национална доктрина. Възможно ли е политическите сили да се обединят и наистина да се създаде такава доктрина и какво трябва да е водещото в нея?
– Когато говорим за национална доктрина, трябва да имаме предвид, че това е документ, който може да се напише от група експерти, може да се приеме от политическите лидери и всички да кажем, че имаме национална доктрина. Проблемът обаче е, че тази доктрина е свързан с идея, с обединителна идея, но и с политически консенсус и иконимически и финансов ресурс.

От близо 20 години се работи по идеята за доктрината – първият беше през 1997, а вторият – 2002 г. Първият беше речник на чуждите думи, а другият събра 20 или 30 доктрини в различните области на обществения живот. Ако търсим някакъв пример ние винаги се опитваме да го намерим извън нас. Доктрина винаги имат великите държави. Имат и силните нации. Доктрина на Балканите продължават да имат Гърция, Сърбия, Румъния, за Турция вече коментирахме.

Това са нации, които имат силен политически елит и смелостта да излязат и независимо от задкулисните зависимости и схемите, в които те са включени, имат последователност, която през последните два века доказаха, че води до много добри и печеливши за държавата резултати.

– Споменахте за вашия оптимизъм, но кое е това, което най-много ни пречи да бъдем и ние силна нация като съседите ни?
– Ако постигнем една малка част от това, което са нашите съседи, можем да стигнем далече. За разлика от тях ние сме силни като личности, но още не сме се събудили като гражданско общество. Нямам предвид количествено като НПО-та или проводници на чужди интереси. А като общество, което да отстоява своите интереси. Нас съзнателно ни дезорганизират, защото многобройните партии и обществени организации разпиляват обществената енергия и не дават възможност обществото да се събуди и да се концентрира в най-важното – да защити своите интереси. Събуди ли се едно общество, то много бързо ще намери обединителната цел, която е в основата на всяка национална доктрина./ КРОСС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...