Начало | Новини | Национални | Докладът на ЕК: В България още няма истинско правосъдие

Докладът на ЕК: В България още няма истинско правосъдие

документи 3
ЕК представи новия си доклад за България, в който пак отчита бавен напредък в делата за корупция и организирана престъпност. Остро е критикувана прокуратурата.

Докладите досега са общо 14, като годишните, в които се дават оценки по механизма за сътрудничество, са 9.

Фактът, че по много от препоръките в доклада от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление, заявява ЕК в днешния доклад.

Бавният напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да осигурят правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали, като този, свързан със Софийски градски съд през 2014 г., пише още в документа.

От Брюксел описват конкретно и скандала „Яневагейт“, като изразяват разочарование от реакцията на Висшия съдебен съвет и призовават да се предприемат всички стъпки да се гарантира, че разследването е прозрачно и безпристрастно.

ЕК отбелязва също, че степента на политическата подкрепа за нов подход е поставена под въпрос с отхвърлянето в парламента на предложения от правителството нов Закон с борба с корупцията. Кабинетът обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето му подчерта липсата на политически консенсус по процеса на реформи, отбелязва ЕК.

За първи път в доклада има остри критики към прокуратурата. Препоръчва се да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа.

Цитиран е Европейският съд по правата на човека, който преди време отбеляза, че „вече в над 45 свои решения срещу България е установил, че властите не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем.

Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система, отбелязват от ЕК.

И подчертават, че необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта.

Проблемите в медийната среда

Освен ясния фокус върху неефективността на прокуратурата, друг нов момент в оценката на Европейската комисия (ЕК) за България са проблемите в медийната среда.

„Агресивните и провокационни кампании на някои медии“ могат да се окажат допълнителен проблем пред провеждането на прозрачно и безпристрастно разследване на аферата „Яневагейт“, свързана с огласяването на записите от скандални разговори между бившите съдии Владимира Янева и Румяна Ченалова.

Това констатира докладът на Еврокомисията за напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка в областта на правосъдието и вътрешния ред, оповестен в сряда. Авторите му не конкретизират кои медии визират, уточнявайки единствено, че въпросните атаки често са насочени „срещу отделни лица в съдебната власт“.

Очевидно става въпрос за дирижираната кампания в медиите, притежавани или контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски, срещу независими магистрати, които открито се противопоставят на статуквото и подкрепят реална съдебна реформа. В последните седмици въпросните медии изписаха тонове помия срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който призова магистратската общност да каже „Не на страха“, настоя за независимо от главния прокурор разследване на „Яневагейт“ и разкритикува остро окастрените с голямо мнозинство в парламента конституционни промени.

„Пристрастните отзиви в медиите в хода на дисциплинарни или наказателни разследвания представляват допълнително предизвикателство за органите на съдебната власт“, се казва в доклада, който за пръв път посочва медийната среда в България като част от основните пречки пред провеждането на реална съдебна реформа.

„Яневагейт“ присъства още в първата част от констатациите в документа, където е подчертано, че ВСС и прокуратурата са обявили, че ще се занимаят с аферата едва „след многократни призиви за независимо разследване (Съюзът на съдиите, министърът на правосъдието и председателят на Върховния касационен съд, наред с други, призоваха да се започне независимо разследване)“.

„Яневагейт“ допълва съмненията за корупционни практики в СГС

Препоръки

– Да се създаде единен орган със солиден независим мандат за борба с корупцията по високите етажи на властта и да се предоставят необходимите за дейността му ресурси. Да се наблюдава напредъкът по наказателни дела за корупция и да се прилагат мерки за справяне с установените проблеми.

– Да се осигурят условия за безпристрастно разследване на различните твърдения за корупция в Софийски градски съд, както и на евентуални сходни практики в други съдилища.

– Да продължат действията за справяне с корупцията по ниските етажи на властта в МВР. Да стартират подобни действия в други рискови сектори в публичната администрация.

– Да се проведе реформа във ВСС, включително за мониторинг на това как се прилага и доколко е сигурна системата за случайно разпределяне на делата в съдилищата.

– Да се предоставят на Агенцията по обществени поръчки правомощия и организационен капацитет за извършване на задълбочени и основани на оценка на риска проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

– Бързо да се отстраняват установените проблеми от правно естество, отнасящи се до компетентността и функционирането на ГДБОП, и да се осигури организационна стабилност на дирекцията, за да може тя да върши работата си.

– Да се измени Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за да се позволи Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да работи ефективно.

Похвали

В доклада се посочва и в кои области е отбелязан напредък по отношение на установените показатели през последните 12 месеца и къде са необходими допълнителни стъпки.

Цитиран е зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, според когото през изминалата година България е предприела някои важни стъпки, за да върне реформите на дневен ред.

Сега е време да се премине към следващия етап, като стратегиите за съдебна реформа и за борба с корупцията бъдат последвани от действия и доведат до конкретни резултати“, посочва той.

По повод измененията в Конституцията, определени като важна стъпка към реформа на ВСС, в доклада се подчертава, че трябва да бъдат предприети последващи действия в законодателството.

Комисията приветства желанието на България да разчита и занапред на техническа помощ и експертен опит в подкрепа на процеса на реформи, като ЕК е предоставила необходимите за това средства.

Настоящата година трябва да бъде годината, през която българите ще усетят действителен напредък, коментира още Тимерманс.

Докладите ще продължат

Тимерманс заяви пред БНР, че правителството на Бойко Борисов не може да избяга от прилагането на правосъдната реформа, след като само е поискало помощ от експерти от Брюксел.

„Премиерът Борисов сам поиска конкретна подкрепа на терен от нас. Това доказва, че той е ангажиран с процеса. Щом иска външна помощ, това означава, че хора отвън ще дойдат в България, за да помагат на българските власти и тогава няма как да се избегне необходимостта от реално изпълнение“, каза зам.-председателят на ЕК.

„Наистина вярвам, че той (Борисов) е обвързан с този процес. Ще го следим отблизо, ще продължим да пишем доклади. Искам доказателства на място, вместо да се говори за крайни срокове и цели. Уверен съм, че с новия подход и с експертите на терен ще се постигне очаквания напредък, който българският народ заслужава“, заключи Тимерманс./ Дир и Mediapool

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...