Начало | Бизнес | Анализ | Българските фермери стават все по-зависими от субсидиите

Българските фермери стават все по-зависими от субсидиите

фермер 2

Нетният доход на предприемачите се е понижил с над 20% на годишна база

Българските фермери стават все по-зависими от субсидиите, смята икономистът Николай Вълканов от ИнтелиАгро. Ето как той оценява развитието на земеделието през изминалата година:

Изминалата 2015 г. определено имаше своите предизвикателства. Началото беше белязано от последствията от неблагоприятните климатични условия в края на предходната година. Успоредно с това фермерите трябваше да се справят с изцяло новата система на заявяване на директни плащания, въведени с промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Сухото лято, потиснатите цени на основните суровини, отпадането на млечните квоти и удължаване на руското ембарго допълваха картината.

Зърнени култури

Групата на зърнените култури бележи спад от 16% във физическия обем спрямо 2014 г. Най-голямо намаление се наблюдава в производството на царевица за зърно – с над една пета под предишната реколта, което се дължи на сухото лято. Около 14-15% е спадът при пшеницата и 10% при ечемика, което може да се обясни с невъзможността да се засеят всички планирани площи с есенници в края на 2014 г.

Трета поредна година все по-добри резултати бележи оризопроизводството – близо 27% ръст във физическия обем, а реализираната продукция доближава 50 млн. лв. Текущата стойност (по цени от 2015 г.) на произведеното от отрасъл „зърнопроизводство“ е 2,26 млрд. лева при 2,6 млрд. лева за 2014 година.

И през 2015 г. много производители се подведоха да надиграват пазара, задържайки продукция в очакване на големия удар. В края на изминалата година лично се сблъскахме неколкократно с явлението в силозите да има зърно освен от настоящата реколта и от предходните две.

Като че ли една част от производителите продължават да търсят дивото, вместо да хванат питомното. А именно, да се концентрират върху увеличаване на добивите от единица площ и подобряване на качеството. Нуждата родните производители да следят световните пазари и перспективите пред цените, вместо сляпо да вярват, че по-слаба реколта у нас означава непременно високи цени, става все по-осезаема. За част от фермерите, особено по-малките, преориентирането към друго производство ще се превърне в необходимост, ако искат да оцелеят.

Технически култури

При техническите култури се наблюдава малко над 20% спад във физическия обем спрямо предходната година. Подобно е намалението и при слънчогледа, и при рапицата.

Единствено ръст бележи производството на протеинови култури, което може да се обясни с допълнителните субсидии (обвързаната подкрепа за протеинови от близо 28 лв. на декар) и изпълнението на „зелените“ изисквания.

И тук акцентът следва да бъде поставен върху подобряване производителността от декар – нещо абсолютно задължително при модерните технологии. Очаквано, соята се оказа разочарование за голяма част от производителите и площите с културата едва ли ще се запазят на равнището от 2015 година.

Спад от над 30% бележи тютюнопроизводството. Все по-очевидно става, че в подотрасъла не тютюнопроизводството е безалтернативно, а необходимостта от ориентиране към друг поминък.

Що се отнася до увеличаващите се площи с памук, те ще намерят естествен таван, когато надминат 33 хил. дка общо за страната и субсидията на декар започне да намалява.

Общата стойност на произведената продукция от технически култури се равнява на 1,75 млрд. лева по текущи цени за 2015 г. при 1,89 млрд. лева година по-рано.

Зеленчуци и плодове

Производството на зеленчуци бележи ръст от близо 13 на сто спрямо предходната година, но заради спада в цените стойността на продукция се запазва на 279 млн. лв. Производството на картофи се увеличава с почти 50%.

С изключение на ябълките при всички останали основни овощни видове се наблюдава растеж на продукцията спрямо 2014 г. При гроздето той е два пъти, като следва да се отбележи, че предходната година бе изключително слаба за бранша.

аради значително по-ниските цени на плодовете през 2015 г. стойността на произведената продукция в сектора се равнява на 163 млн. лева при 172 млн. лева година по-рано.

Удължаването на руското ембарго единствено показа неконкурентоспособността на родното производство, което не успява да намери алтернативни пазари. Ниското качество, липсата на заготовка и разнородността на продукцията снижават до минимум алтернативите за износ за прясна консумация и обричат фермерите на ниски изкупни цени. Постепенната подмяна на морално остарелите насаждения с интензивни градини, сертифицирането по международно признати стандарти и инвестициите в заготовка и маркетинг ще станат основополагащи за развитието на овощарство с висока добавена стойност.

Животновъдство

При всички животновъдни направления НСИ отчита спад между 4-9% за втора поредна година. Намаление има и при животновъдната продукция – най-сериозно при млякото, от близо 12 на сто. Заради понижението в цените произведената продукция общо от отрасъла се равнява на 1,95 млрд. лева по текущи цени за 2015 г. при 2,19 млрд. лева година по-рано.

Секторът на млечното говедовъдство претърпя най-силен трус през изминалата година. За него предупреждавахме отдавна и той не е свързан толкова със забраната за износ за Русия, колкото със дълбоки структурни проблеми, свързани с размера на стадата, ниските добиви, слабата селекция и общата инерция в сектора, породена от плащанията на глава.

Трябва веднъж завинаги да стане ясно, че млечният сектор тепърва ще се превръща в един от най-конкурентните на ниво ЕС, а и в световен план и без необходимите познания и инвестиции много от българските фермери ще бъдат обречени. Увеличеното подпомагане за сектора може да помогне на мнозина да дръпнат напред, но само ако фермерите знаят какво правят и инвестират всичко до стотинка в бизнеса си.

Макро картината

В резултат на неблагоприятните фактори общата стойност на произведените стоки и услуги от селското стопанство спада с близо 10 на сто на годишна база до 7,6 млрд. лева. Поевтиняването на горивата и енергията, които се явяват основен разход, компенсират загубите, но само донякъде.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена от отрасъла, намалява с близо 10 на сто през 2015 г. спрямо 2014 г. Как този спад се разпределя върху факторите за производство? На първо място чрез ограничаване на печалбите на самите производители.

Нетният предприемачески доход се понижава с над 20% на годишна база. На второ място се намаляват арендните плащания – с около 14% средно за селското стопанство.

Що се отнася до заплатения труд, това е последното перо, до което прибягват работодателите в бранша. Компенсацията на наетите се понижава с едва 3,6% – нормално, с оглед глада за квалифицирани и дори за общи работници, който се наблюдава.

Изминалата 2015 г. бе първата от прилагането на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Тя бе и годината, в която след дълго прекъсване и много затруднения и забавяния потекоха средствата за обновяване на стопанствата по линия на Програмата за развитие на селските райони. Твърде е рано да се правят оценки, но на този етап няма да сгрешим, ако кажем, че българските фермери стават все по-зависими от субсидиите.

Една немалка част от оперативните и дългосрочните им решения за развитие на стопанствата се определят от това за какво и при какви правила ще се предоставя подпомагане. Продължава да се наблюдава и тенденцията все по-голям брой хора, къде водени от илюзията за бързи и лесни пари, къде от безперспективност, да се насочват към селското стопанство. В истинска рядкост се превръщат тези производители, които знаят за какво са в бизнеса и ще продължат да развиват успешни стопанства със или без субсидии.

Материалът е базиран на първата оценка на НСИ за крайната продукция в селското стопанство за 2015 година. Тази оценка ще бъде ревизирана още три пъти – при втората оценка на НСИ (февруари, 2016 г.), при обявяването на предварителните данни за годината (октомври, 2016 г.) и при обявяването на окончателните данни за 2015 година (2017 г.), уточнява Николай Вълканов.

Източник: Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...