Начало | Общество | Образование | Реформата във висшето образование – спешна, закъсняла и отново на парче

Реформата във висшето образование – спешна, закъсняла и отново на парче

образование 2

Докато важни мерки събират прах, депутатите кърпят закона със спорни предложения

След като месеци наред събираше прах в Народното събрание реформата във висшето образование най-после е на дневен ред, но вместо цялостна визия се предлагат частични решения. Наред с правилни и дълго чакани промени се пришиват и множество кръпки с меко казано странни приоритети, за някои от които прозират лобистки интереси.

Министерството на образованието предлага няколко ключови и дълго чакани промени във висшето образование, които са първите по-смели стъпки за скъсване с порочната система, изхранваща 37 държавни университета, част от които предлагащи образование с доста съмнително качество и смисъл.

МОН с първи стъпки срещу излишните специалности и университети

Така например се променя кардинално финансирането на държавните висши училища, които вече няма да се субсидират “на калпак“ според броя студенти, а все по-голям процент от държавата субсидия ще отива за качествените специалности, след завършването на които студентите имат добра реализация на пазара на труда. Така през 2017 година 40% от субсидията ще отива за качествените специалности при 25% сега, а през 2020 година ще достигне 60%. Наред с приоритетните професионални направления и защитени специалности по-добро финансиране ще получат и университети, които се занимават с наука.

В същото време ще бъде свит приемът, субсидиран от държавата, в ненужните специалности и висшите училища ще могат да го компенсират с платен прием.

За първи път се предвижда Министерският съвет да откаже да утвърди заявка за прием от дадено висше училище, което бе невъзможно досега и водеше до абсурда местата в университетите да са повече от завършващите училище.

Министерството предлага и друга важна мярка, насочена срещу роенето на университетите и техните звена, а именно – един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, а не както е сега – на две.

Това ще спре “летящите професори“, на чиято мобилност се крепят цели университети. Над 500 университетски преподаватели в момента участват в акредитацията на повече от един университет. В някои висши училища половината от преподавателския състав участва в повече от една акредитация. Разбираемо, срещу тази стъпка вече има съпротива в депутатските среди и приемането й е под въпрос.

Към революционните, доста закъснели, но все пак стъпки в правилната посока, предложени от МОН, депутати от различни групи “прикачиха“ свои предложения, част от които дават още по-голяма власт в ръцете на ректорите, без да бъдат решени съществуващите проблеми, произтичащи от злоупотреба с университетска автономия и липсата на прозрачност при управлението.

Стопанска дейност в условията на феодална автономия

Спомнете си за Величко Адамов – одиозния ректор на Стопанската академия, прославил висшето училище през двата си ректорски мандата с редица скандали, сред които порочно финансово управление. Докато правеше докторантура с научен ръководител Адамов, бизнесменът и лобист в съдебната система Красьо Черния ремонтира чрез свързани фирми общежитията на висшето училище. Блестящ пример за връзката между наука и бизнес, за която толкова много се говори в последните години.

И всичко това пред очите на държавата, наблюдаваща безмълвно с оправданието, че има “академична автономия“. Макар и най-фрапиращо, явлението “Адамов“ съвсем не е изолиран случай. Порочното финансово управление е присъщо в по-малка или по-голяма степен на редица висши училища. Сметната палата откри нередности при финансовото управление дори в Софийския университет, макар и далеч по-невинни.

А сега си представете в ръцете на самозабравили се ректори, протежирани от местни велможи и политици на жълтите павета, да бъдат дадени още повече правомощия, включително развиването на стопанска дейност, ако тя е свързана с основните дейности на университета – образование и научна продукция.

Именно това предлага депутатът от АБВ проф. Борислав Борисов, бивш ректор на УНСС, който през двата си ректорски мандата, преди да се присъедини към партията на Георги Първанов, активно лобираше и за друга поправка в Закона за висшето образование – ректорите да имат неограничен брой мандати, което обаче така и не се случи. Предложението за стопанската дейност на университетите има подкрепа в парламента и се поддържа и от образователното министерство с мотива, че такава практика има и в други държави.

Така например университетите, обучаващи в специалност “Туризъм“, биха могли да разкрият хотел. Освен това висшите училища ще могат да правят изследвания по частна поръчка на фирми или граждани и продукти, произведени от научна дейност също ще могат да се продават свободно. Освен допълнителни приходи за университетите, стопанската дейност би трябвало да спомага и за развитие на практически умения на студентите. В подобна мярка има основания, ако не стояха опасенията какво би излязло от всичко това в университети, управлявани като феодални владения, без държавата да е в състояние да упражни адекватен контрол. А по отношение на това как ще се осъществява контролът над стопанската дейност в закона стои огромна празнота.

В същото време държавата все още не е готова с мерки за случаи на злоупотреба с университетска автономия.

Министерството на образованието обеща следваща порция законови промени, с които да направи по-прозрачно изразходването на държавните субсидии и приходите от стопанска дейност на университетите.

Като се има предвид, че сегашните промени в Закона за висшето образование залежават в парламента от юни 2015 година и едва сега влизат на второ четене в комисия, не е ясно кога това ще се случи с втората порция промени. А дотогава се дава още власт в ръцете на академичните ръководства…

Депутатите са се заели също така и с други “наболели“ въпроси на висшето образование като изнесените звена на български университети в чужбина и  работата на студентските съвети. Народните представители са на път да стеснят кръга на университетите, които имат право да разкриват свои структури зад граница, като предложението на Борислав Борисов е това право да имат само ВУЗ с отлична акредитация, без да е ясно защо навън могат да работят само по-приличните университети, а у нас и некачествените.

Мерките срещу професорите на килограм залежават повече от година

В същото време повече от година в парламента залежават предложени от образователното министерство и депутати  промени в Закона за развитие на академичния състав, целящи да спрат безразборното роене на професори. Сред предложенията е въвеждането на национални критерии за академично израстване, които да не позволяват висшите училища да си произвеждат безконтролно кадри за собствените нужди. След либерализирането на процесите по кариерно израстване в първия мандат на ГЕРБ  процедурите за придобиването на професорско звание са се увеличили двойно и ако преди това на трима доценти се е падал 1 професор, в момента съотношението е почти 1 към 1.

Изглежда обаче депутатите не бързат с промените, които и без друго са безвъзвратно закъснели, тъй като всеки, който е пожелал, се е окичил с мечтаната научна титла и звание.

Все пак не малко депутати и представители на властта също се възползваха от бързата писта за академична кариера. Така например депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов стана доцент в Медицинския факултет на Софийския университет “Климент Охридски“ през миналата година, след като предишния му опит да стане доцент във Факултета по обществено здраве в Медицинския университет в София се провали, тъй като представи чужди публикации за свои. Самият Сергей Игнатов също оглави образователното министерство в първия мандат на ГЕРБ като доцент и след направената от него реформа стана професор. Създаденият от него закон допусна абсурди като 35-годишната професорка в Стопанската академия Теодора Димитрова, протежирана от бившия ректор Адамов, да я оглави.

Бившият шеф на ДАНС Владимир Писанчев и бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев се сдобиха с докторскси степени в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) с ректор Стоян Денчев. Пристан като университетски преподаватели там намериха и бившият социален министър Емилия Масларова и бившият зам.-министър на науката и образованието и бивш депутат от БСП Ваня Добрева, която стана  доктор на науките и професор в УниБИТ . Тенденцията политици и бизнесмени да се стремят към научни степени беше отчетена преди година и от председателя на Съюза на учените акад. Дамян Дамянов при ретроспекцията какви са резултатите от Закона за академичното израстване.

И докато депутатите си затварят очите за недъзите на българското висше образование и не бързат да ги поправят, по неофициални данни от 60 000 завършващи в последните години по около 10 хил. или една шеста заминават да учат висшето си образование в чужбина. Ако процесите продължат със същото темпо, скоро нароилите се университетски преподаватели няма да има на кого да преподават.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България./ Mediapool

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...