Начало | Икономика | Експертни мнения | Какво всъщност е печатането на пари?

Какво всъщност е печатането на пари?

Печатницата на БНБ

Има една популистка идея за печатането на пари и тя е че банки могат да печатат, колкото си искат. Това пише Кийт Уинър, председател на Gold Standard Institute в САЩ и обяснява процеса на т.нар. печатане на пари с няколко примера.

Хенри намира идеалната къща, отива в банката и получава ипотека. Той със сигурност нe печата пари (банката също не печата, за да му отпусне кредит).

Това илюстрира концепцията за счетоводния баланс. Хенри не е забогатял с нито един цент, като е получил кредита за къщата. Вярно е, че сега има къща – актив, който преди не е имал. Но къщата е балансирана от ипотеката – задължение, което Хенри преди също не е имал.

Следващият е Бари, който получава кредит за закупуване на облигация. Сега той има актив, но и задължение. Някой би ли казал, че Бари печата пари? Единственото различно между Хенри и Бари е, че единият е купил облигация, а другият – къща.

Следващият случай е на Франк. Той взима кредит и купува къща, ремонтира я, продава я за печалба и изплаща ипотеката. След това повтаря целия този процес. Това печатане на пари ли е? Различното при Франк е, че той продава актива си, за да изплати краткосрочното си финансиране.

Нека допуснем че братът на Франк – Маркъс – създава с банката по-лесен процес на кредитиране и изплащане. Така изплащането на ипотеката става сякаш с натискане на бутон: когато една къща се продаде, задълженията по ипотеката веднага се изплащат. Процесът има толкова голям оборот, че Маркъс всеки път купува нова къща, когато продава стара и погасява кредита точно навреме, за да получи нов. Печата ли Маркъс пари? Различното при Маркъс е, че добрата му кредитна история убеждава банката да му предостави по-лесно кредити.

Нека погледнем Боб, който е братовчед на Бари. Той получава кредитна линия, за да развива бизнеса с облигации. Когато открие подходяща облигация, той може автоматично да получи заем и да я купи. Може ли да се каже, че печата пари? Също като Маркъс, Боб може да получава какъвто заем иска.

Синът на Боб, Морган, разширява семейния бизнес с облигации, като взима кредити от индивидуални вложители и от корпорации. Морган прекрачва ли границата и започва и да печата пари? Морган е различен от всички останали. Неговият бизнес е банка, която използва пари на вложители.

И за финал, нека погледнем Бил. Неговата компания купува задълженията на Боб и ги продава на Морган. Морган създава пазара и търговията му осигурява ликвидност за задълженията на Боб. Морган е толкова успешен, че търговците на едро започват да приемат дълга на Боб като форма на плащане, защото им е по-удобно от алтернативните начини. Бил превръща ли Морган в лице, което печата пари?

Тези примери могат да се случат в свободен пазар, но за съжаление нямаме такъв, коментира Кийт Уинър. Имаме централни банки. Централната банка е нещо като Хенри, тъй като чрез задълженията си финансира покупката на активи. Като Бари централната банка не действа чрез къщи, а чрез облигации. Като Маркъс и Боб, централната банка може да задлъжнее, когато си поиска, за да купи актив.

Централната банка е доста различна, но не защото печата пари. За разлика от търговците, които приемат задълженията на Боб, кредиторите днес приемат задълженията на централните банки, само защото са принудени.

Централните банки нямат стимул да бъдат примерни както Бил и Морган например. Законът защитава централните банки. Засега търсенето на облигации на централните банки изглежда безкрайно. Една централна банка не печата пари, тя заема. Не взима нищо безплатно, а просто разширява счетоводния си баланс. Има ново задължение, за да балансира нов актив. В нашата банкова система няма такова нещо като печатане. И въпреки популярното грешно схващане дългът на една централна банка не са пари, а кредит.

Както казва Джон Пирпонт Морган в показанията си пред Конгреса през 1912 г.: „Парите са злато и нищо друго“.

По статията работиха: Радина Колева, редактор Виктория Тошкова, Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...