Начало | Общество | Обществен живот | Поляците: Не можем да живеем с мюсюлмани

Поляците: Не можем да живеем с мюсюлмани

полша 3

Полша обяви, че ще приеме едва 1,1% от бежанците, пристигнали през 2015 в Европа – смешно малка цифра за страна със силен икономически растеж, която днес е и политически по-влиятелна, отколкото когато и да било. Всъщност още през октомври, веднага след като бе избрано, правителството на национално-консервативната партия „Право и справедливост“ се обяви срещу приемането на хора, търсещи убежище, и срещу квотите, по които се договори ЕС. Много поляци дори излязоха на улиците, за да участват в шествия срещу бежанците.

Според социолога Гавин Рей, преподавател във варшавския университет „Козмински“, враждебността към пришълците е най-силна сред младите поляци. Той смята, че тя се дължи както на предизвикващите страх медийни публикации, така и на реториката на управляващата партия. „Освен това Полша никога не се е чувствала особено стабилна на международната сцена, тъй че всичко, което заплашва геополитическото статукво, предизвиква страх у хората тук. Границите са важни за поляците. Освен това управляващата партия насърчава слуховете, че бежанците внасяли в Полша опасни болести и че покрай тях в Европа влизали и джихадисти“, казва Рей.

Мюсюлманите са новите „други“

През ноември полският външен министър Витолд Вашиковски дори призова сирийските бежанци да се върнат в родината си и да отидат на фронта „вместо да висят по берлинските кафенета, докато войници от Запада се изправят срещу ИД“.

„Не е изненада, че много млади хора възприемат исляма като заплаха, въпреки липсата на мюсюлмани тук,“ казва Рей и припомня, че в Полша все още съществува силен антисемитизъм, макар че в страната няма евреи. „Обяснението за това се крие в отсъствието на силна демократична традиция. За поляците новите „други“ са мюсюлманите“, казва социологът.

Журналистът Ян Дараш припомня, че днешното правителство дойде на власт с обещанието да бъдат преосмислени отношенията между Полша и ЕС. „Много хора от управляващата партия казват, че не желаят Полша да приема европейските квоти за бежанци под натиска на германската канцлерка Ангела Меркел.“

По време на предизборната кампания лидерите на „Право и справедливост“ повтаряха, че Полша ще затвори вратите си за бежанците, но ще участва финансово в усилията на ЕС за решаване на кризата. После обаче новоизбраната министър-председателка Беата Шидло смекчи позицията: Полша ще спазва ангажиментите, поети от предишното правителство, което се съгласи да приеме около 7000 бежанци.

Дори и част поляците обаче, които не подкрепят сегашната власт, са съгласни с определени нейни възгледи. 74-годишният Витолд, пенсиониран инженер, който е работил в Иран и Ирак, твърди, че поляците по принцип се страхуват от чуждото. Той преразказва популярната версия на полската история, според която толерантна Полша е била разрушена през Втората световна война. „Проблемите започнаха през войната, когато германците и руснаците насъскаха две етнически групи една срещу друга. А пък след войната Полша насила беше отделена от другите народи“, казва той.

Ян Мус от Института за Източна и Централна Европа в Люблин обаче смята, че мнозина просто митологизират полската толерантност в миналото. „В полското общество цари страх, пък ние нямаме и никакъв опит с миграцията от Близкия изток“, признава той.

Трийсетгодишният Камил, финансист в американска фирма във Варшава, е на мнение, че Ангела Меркел не била помислила добре, преди да покани бежанците: „Тя каза, че ще приемем всички, но не знаеше колко ще дойдат. Ние в Полша не сме готови. Няма къде да ги настаним, не можем да им помогнем. Ние самите се лишаваме от много неща – защо да ги даваме на чужденците?“ Той смята още, че поляците не са психически готови да живеят с мюсюлманите. „Ние имаме проблем с хората от други култури. Цветът на кожата, друга религия, различно облекло (дори когато го носят поляци) – всичко това е неприемливо. Ние поляците просто не сме отворени за различните“, казва Камил.

Защо германците искат да им помагаме?

И Витолд, и Камил се фокусират върху историята, когато става въпрос за бежанци. „Германия ни причини големи злини във войната и после ни трябваха много години, за да възстановим Варшава и останалата част от страната. Защо сега тъкмо германците искат от нас да им помагаме? Те гледат да си променят имиджа и отиват от едната крайност в другата“, смята Камил.

Кризата с бежанците накара част от поляците да преосмислят отношението си както към европейския проект, така и към обществото, в което искат да живеят. „Полша все още не може да реши дали иска да бъде малка голяма страна или пък голяма малка страна“, казва в тази връзка Дараш. „Полша се смята за голяма, когато това отговаря на интересите ѝ, а когато не ѝ е изгодно – започва да се представя като малка и бедна“, подчертава той.

„Всичко опира до инфраструктура и пари, но с малко добра воля тези недостатъци могат отчасти да се компенсират. Работата обаче е там, че в днешна Полша и добрата воля явно е дефицитна“, заключава журналистът Ян Дараш.

Материалът е публикуват в „Дойче веле“

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...