Начало | Политика | Актуално | Какво ново през новия политическия сезон?

Какво ново през новия политическия сезон?

танк пред парламента

Ще бъде ли доосакатена съдебна реформа или все пак ще бъде даден шанс за промени, каквито обществото очаква и за които настоява и Брюксел? Ще бъде ли въведено електронното гласуване, след като над 1.7 млн гласоподаватели го подкрепиха на проведения миналата година референдум? Това са два от най-сериозните въпроси, които ще намерят отговор през новата сесия на парламента и ще очертаят ясно какъв политически курс следва мнозинството.

Първият работен ден на депутатите през 2016 г. започва в атмосфера, доста по-различна от тази, с която приключиха 2015 г. Трусът в Реформаторския блок (РБ) и коалицията ГЕРБ-РБ, предизвикана от бламирането на съдебната реформа и излизането на една от партиите в Блока – ДСБ – в опозиция, доведе до невиждана досега конфигурация. В парламентарната група на РБ ще съжителстват 13 депутати, които са част от управлението и 10, които са в опозиция.

Независимо от това управляващото мнозинство, в което влизат ГЕРБ, РБ, Патриотичният фронт (ПФ) и АБВ, ще продължи да има достатъчно гласове, за да си прокарва решенията. Възможността обаче решения на управляващите да бъдат атакувани от по-ясни реформаторски позиции от страна на ДСБ и гражданската квота в РБ, ще поддържа напрежение в мнозинството.

Ако това развитие на събитията при РБ бе очаквано, не така стоят нещата с внезапното отстраняване на лидера на ДПС Лютви Местан и разцеплението на парламентарната група на Движението в последната седмица на 2015 г. Местан, който в продължение на три години назидаваше на „висок наратив“ от позицията на лидер на непоклатимия политически фактор ДПС, вече е независим депутат и сам по себе си вече не е фактор. Заедно с него групата на ДПС напуснаха още петима депутати.

Групата на ДПС се свива до 30 човека, но си остава трета политическа сила в Народното събрание и едва ли ще настъпят някакви промени в отношенията ГЕРБ – ДПС, чийто съюз всъщност е основната причина за оттеглената подкрепа на Радан Кънев и партията му ДСБ.

Допълнителното разрояване на и без това силно фрагментирания парламент, в който има 8 партии и вече 11 независими депутати, развързва ръцете на премиера Бойко Борисов да играе любимата си игра на плаващи мнозинства и тематични коалиции. През изтеклата година Борисов показа, че е способен на комбинации и с ДПС, и с Българския демократичен център (контролиран от бизнесмена Христо Ковачки), и с „Атака“.

В този смисъл само и единствено от политическата воля на Борисов зависи каква ще е съдбата на съдебната реформа, започнала с окончателно гласуваните през декември промени в конституцията. Именно те станаха причина за оставката на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, който след ревизията на квотите във Висшия съдебен съвет заяви, че България все повече прилича на прокурорска република.

Избраната междувременно за нов правосъден министър Екатерина Захариева не се съгласи с тази констатация, но пък потвърди, че са нужни реформи не само в съда, а и в прокуратурата. Засега тя се въздържа да каже дали и как според нея трябва да бъде реформиран централизираният модел на устроената по сталински образец българска прокуратура. Това ще стане ясно от вида на проекта за нов съдебен закон, който ще внесе в парламента. Екипът на Христо Иванов подготви Закон за съдебната власт (ЗСВ), който обаче така и не стигна до НС заради оставката му.

ГЕРБ и ДПС вече показаха, че са готови да бранят позициите на главния прокурор. Ако промените в ЗСВ се сведат до козметични поправки по отношение на прокуратурата и не се гарантира независимост на отделните обвинители, съдебната реформа може да се смята за почти пълен провал.

Предстои да се види какъв курс ще заемат по време на обсъжданията и на самото гласуване 13-те депутати от РБ, останали в управлението и дали предварително ще очертаят „червени линии“, които, ако бъдат преминати, ще се оттеглят в опозиция и ще лишат кабинета „Борисов 2“ от фасадния реформаторски облик, на който разчита.

Вторият политически казус, по който засега сигналите са разнопосчни, е електронното гласуване. На референдума, проведен заедно с местните избори миналия октомври, над 1.7 млн души подкрепиха въвеждането на дистанционен вот. Резултатът от допитването не е задължителен, но до края на януари Народното събрание е длъжно да се произнесе по въпроса.

Веднага след референдума партиите от мнозинството демонстрираха готовност да се съобразят с желанието на избирателите. След това обаче неофициално се заговори, че няма как да бъде въведено електронно гласуване и може да се мисли евентуално за „експерименталното“ му прилагане, каквото възможност съществува и сега.

При отварянето на Изборния кодекс обаче е твърде вероятно политическата класа да посегне на преференциалното гласуване. В посока отпадането на един от малкото инструменти, с които гражданите бяха овластени за сметка на партиите, вече се изказаха ДПС, БСП, ГЕРБ и Патриотичният фронт.

Друга невралгична тема в парламента ще бъде антикорупционният закон, изготвен от екипа на вицепремиера и лидер на ДБГ Меглена Кунева. Проектът беше бламиран от самото управляващо мнозинство по модел, който се повтори два месеца по-късно с промените в Конституцията. АБВ и ПФ не подкрепиха ключовия проект с аргумента, че не бива шефът на бъдещото Бюро за борба с корупцията да се предлага от премиера. ДБГ определи случилото се като „историческо петно“ върху парламента, имаше и силно критична реакция на европейските посланици. Проектът вече е преработен, така че да отговори на критиките и предстои отново да бъде внесен за гласуване.

Приемането му е и едно от условията, които партиите от РБ, подкрепящи правителството, държат да се запише в подготвяния анекс към коалиционното споразумение с ГЕРБ. Там са залегнали и още няколко приоритета, които не са нови, но РБ настояват за тях да се запишат срокове и да покажат амбициозни реформи, по думите на Кунева.

Нейните призиви ДСБ да осъзнае грешката си и да се върне в управлението, като РБ препотврди единството си чрез анекса на коалиционното споразумение с ГЕРБ, останаха напразни.

В края на месеца ДСБ има Национално съвещание, което е по-скоро консултативен орган, но ще даде насоки по какъв път ще продължи партията и какъв би бил новият десен проект, за който говори Радан Кънев. Дали ДСБ ще напусне и Реформаторския блок, освен управляващата коалиция, обаче ще стане ясно в края на месец март, за когато е насрочена конференцията на партията.

Дотогава парламентарната група на РБ ще бъде с двама съпредседатели – един в управлението – Найден Зеленогорски (ДБГ) и един в опозиция – Радан Кънев.

Кризата, която преживява РБ, може да застигне е ПФ, чийто двама съпредседатели Валери Симеонов (лидер на НФСБ) и Красимир Каракачанов (лидер на ВМРО), все по-често са във вътрешни разногласия.

Измамното затишие на повърхността в БСП е заредено с вътрешни конфликти, задълбочаващи се заради продължаващите изборни провали на партията, последният от които бе на местните избори през октомври. Кризата в БСП я прави крайно удобна за Борисов опозиция, която никога не повдига въпроси, които могат истински да го притеснят, като например защо ГЕРБ фаворизира икономически структури, свързани с ДПС и Делян Пеевски. Социалистите си знаят, че са правили същото по време на кабинета „Орешарски“, а и в момента техни народни избраници и известни активисти продължават да са на „хранилка“ при Пеевски./ Mediapool

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...