Начало | Политика | Опозиция | Кръглата маса от 1990 г. даде истинското начало на задкулисието

Кръглата маса от 1990 г. даде истинското начало на задкулисието

Кръглата маса

Прочетох написаното от г-н Петко Симеонов като отговор към г-н Асен Генов около една дискусия, свързана с Българската кръгла маса от 1990 година.

Позволявам си като съвременик и участник в политическите процеси от онова време да кажа няколко думи. Още тогава съм изразил своите резерви към начина, по който тя протече.

Първото ми усещане, четейки отговора, е на едно недостатъчно достойно поведение на г-н Симеонов към по-младото поколение българи. Ние, по-старите, дължим отговори и то честни, както за успехите си, така и за неуспехите си. Особено тези от нас, които съвсем съзнателно и доброволно са решили да поемат и носят някакви отговорности.

Искам да спомена, че с г-н Симеонов се познавам още от май 1989 година, когато го докара в Париж Петър Младенов с правителствения самолет. Тогава те ни направиха за смях пред френските журналисти, защото ние ги представяхме за дисиденти, а журналистите казаха, че за пръв път в тяхната практика виждат дисиденти, транспортирани от комунистически външен министър. Но това в кръга на шегата.

Сега по същество. Петко хитрува, за да избяга от важните въпроси. Не, тогава, пролетта на 1990 година не е имало нито възможност, а и нито нужда да се забранява БКП. И не там е проблемът.

Първият проблеме е, че точно с кръглата маса се поставя истинското начало на фамозното задкулисие, което днес по-младите наричат КОЙ. Вторият проблем е, че българската кръгла маса нямаше нищо общо с полската кръгла маса, освен името кръгла. В Полша имаше два субекта – Правителството и Солидарност. Самата кръгла маса по този начин легитимира в обществото Солидарност на нивото на юридическият субект Правителство. В България няма такова нещо.

Кръглата маса в България беше между БКП и СДС, а не между правителството и СДС. По този начин СДС, което беше политическият субект на бъдещето, легитимира БКП. Освен това тя прие да се включват какви ли не прокомунистически формални организации от кол и въже. По тази начин тя се превърна в един театрален спектакъл, който имаше за цел да изпуска парата през свирката, вместо да решава въпроси. А в онзи момент ръководството на БКП беше в изключително трудно положение и имаше голяма нужда от този театър. Последствията са известни.

Г-н Симеонов говори просторно за изолираните актове на съпротива от страна на някои комунисти, като деформира всичко. Той напълно игнорира международното положение, което изцяло беше в полза на СДС и във вреда на БКП. Ръководството на БКП, което беше изцяло под контрола на съветското Политбюро, знаеше много добре, че предвид ангажиментите на СССР пред САЩ и другите западни страни, полето му за мневриране е изключително стеснено. То не можеше в никакъв случай да си позволи да използва груба сила. Това г-н Симеонов или не го е знаел, или сега не иска да го признае, защото вече е добре известен факт.

Румънският сценарий е приложен след изричното съгласие на САЩ. В България единствен Тодор Живков би бил фактор за предизвикване на подобен сценарий. Да, но самият Живков в личен разговор ми е заявил дословно.

– Как се случи че така лесно сдадете властта?

– Каква власт бе, съветите ми я дадоха, и те си я поискаха, и си я вземаха. АЗ ДА НЕ СЪМ КАТО ОНЗИ ЛУДИЯ – ДА МЕ СТРЕЛЯТ.

– Кой лудия бе ?

– КАК КОЙ, ЧАУШЕСКО!

Г-н Симеонов игнорира процесите на срив в СССР и другите комунистически страни. Игнорира това, че редовият състав на БКП беше напълно парализиран и объркан. Огромната част от този състав бяха хора, които не са посветени в голямата политика и преживяваха психологически срив. Ръководството на БКП беше в едно много объркано положение и имаше нужда да увери редовия си състав, че владее положението, за да не го изгуби. Така че случаите, които г-н Симеонов цитира, са евтина демагогия и много голяма рядкост. Е, има и една поговорка. На страха очите са големи.

Каква е истината за задкулисието. Лидерите на БКП, както и част от държавна сигурност сключиха едно просто споразумение с част от комунистическата интелиганция. Ние ще ви помагаме медийно и с всички възможности на държавната машина, а вие ще възпрепятствате влизането на антикомунистически сили в СДС. Или заемате местото, което историческите промени поднасят на тепсия, или ако не успеете и допуснете тези антикомунисти да се изявят, нашите глави падат, но и вашите след нашите.

И жалкото е, че г-н Симеонов знае това, бих казал по-добре и от мен, но няма кураж да го признае публично. Аз съм от хората, които могат да разговарят и с дявола, камо ли да не разговарям с г-н Симеонов.

През 2010 година бях в София и го поканих /Петко Симеонов/, да се срещне с Жан Батист Нуде, главен репортьор във френския Нувел обсерватьор. Там за първи път чух г-н Симеонов да говори за задкулисието, наричайки го ШАРЕНОТО ПОЛИТБЮРО. Жан Нуде го попита какво точно е това. „Ами там се решаваше всичко. Там участвуваха отговорните фактори на БКП и някои избрани от нас“.

Въпрос: Кога разбрахте, че всичко е театър и че всичко, за което говореше СДС, е изгубено?

Отговор: Когато аз като Председател на предизборният щаб на СДС бях подготвил всичко за общинските избори, включително и огромната част от рекламните материали, отпечатани и когато Желю Желев се върна след една лична среща с Андрей Луканов и ми заяви: Няма да има избори. Аз бях вторият човек в СДС, който научаваше че няма да има избори след Желю Желев. Тогава разбрах, че ние не решаваме, а изпълняваме.

Това г-н Симеонов изрече в дома на Алфред Фосколо в присъствието на още трима човека. Ето това трябва да признае г-н Симеонов пред младите българи, на които нашата генерация дължи отговори.

Автор: Петър Бояджиев, Клуб „Z“

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...