Начало | Общество | Обществен живот | Преселението на народите в Европа е режисирано, но от кого и защо

Преселението на народите в Европа е режисирано, но от кого и защо

дете бежанец

Очевидно 2015-та година ще остане в историята на Евросъюза с мигрантската криза. А тази пък криза показа, че общността има тумор. Засега той като че ли е доброкачествен, но за да не стане злокачествен Съюзът ще трябва да си даде отговор на всички причини за кризата.

За ролята на Германия, която търсеше работна ръка в мигрантите, вече е говорено достатъчно.

Кризата обаче навява размисли и за геополитически причини от по-планетарен мащаб. Евросъюзът вече призна, че Арабската пролет, последвалият конфликт в Сирия, както и в Ирак отпреди това са най-видимите причини. Но готов ли е Съюзът да признае, че сам е посеял тези причини – чрез износа на демокрация и собствени ценности в регион, където те просто не могат да виреят? Готов ли е открито да каже, че мигрантската криза е предизвикана и от собствената му политика? А тя в немалка степен е налагана от Вашингтон. В тази връзка ще бъде ли готов ли занапред да спре износа на ценностите си, да се ръководи от прагматични и собствени, а не от идеалистични, но чужди и разрушителни подбуди?

Бившият чешки президент Вацлав Клаус вижда и друга причина, която е доста страховита. Кризата с миграцията е изкуствено предизвикано преселение на народите, с цел да се ускори създаването на единно образувание на базата на Евросъюза, заяви той при представянето на книгата, посветена именно на кризата. „Миграционната криза е управлявана от елита на ЕС, заинтересован от премахването на националността на държавите и създаването на европейска супердържава. За целите на европейския мултикултурен елит е необходимо да се унищожат националните държави. За това пречат чехите, които желаят да останат чехи, французите, които искат да са французи, португалци, които искат да останат такива…Те разбраха, че ако европейското общество се разреди с мигранти, които нямат корени сред европейските народи, те ще получат шанс да осъществят изкуствен и фалшифициран процес на обединение на европейския континент”, убеден е Вацлав Клаус. Брюксел унищожава Европа, ЕС ликвидира националностите – какво ще кажете, страховито, нали! Където отиде идеята, че скелетът, силата на ЕС е в неговото многообразие? Дори и на съветските лидери Хрушчов и Брежнев не им е минавало на ум да претопят сателитите си и да създадат супердържавно образувание.

Вярно е, че Вацлав Краус е евроскептик, който се обявява срещу превръщането на ЕС в политически съюз, но е вярно също, че той е много трезв политик, който не витае в облаците от фактите, които знае. Пък и сходно мнение изрази и приемникът му Милош Земан, който в коледното си обръщение към нацията заяви, че миграционна криза е планирано нахлуване.

По-голямата част от бежанците са от Сирия, които започнаха да бягат от там още от началото на конфликта в страната през 2011 година и се заселиха в съседните Турция, Ливан и Йордания. Те обаче се юрнаха към Европа едва след 4 години-през 2015 година. Но имено пред настоящата година преговорите между САЩ и ЕС за трансатлантическо партньорство и зона за свободна търговия(TTIP)не просто навлязоха в решителна фаза, ами се натъкнаха на силна съпротива сред европейската общественост. Случайно ли е, че тези два процеса се преплетоха през 2015-та? Свидетели на бежанския поток са забелязали, че въоръжените с мобифони мигранти постоянно говорят по тях, не се лутат из страните, знаят къде да стигнат или да продължат? Очевидно те са насочвани – и не само по телефона. Вече се появиха разкрития, че в интернет подобно насочване се е извършвало от неправителствени организации, най-вече от САЩ и Великобритания. А това са държави, чиито политически върхушки искат ТTIP? В този смисъл мисълта, че бежанската криза е организирана, за да бъде притиснат ЕС и да кандиса заTTIP, не изглежда толкова импровизаторска или пък спекулативна.

От едно изявление на мултимилиардера Джордж Сорос може да разширим кръга на възможните глобални причини. В разгара на кризата той каза, че на Европа годишно й трябвали по 1 милион мигранти, които да бъдат настанявани „там, където поискат“. Според него в тази дейност трябва да с включат неправителствени организации, църквата и бизнесмени като спонсори. Да припомним, че самият Сорос финансира неправителствени организации и е бизнесмен спонсор. Друг път той сподели, че предпочитал мигрантите, а не границите. Очевидно той смята, че чрез ловката им пазарната употреба по-лесно ще се трупат по-големи печалби. И не е далеч от ума, че най-вероятно негови структури също подтикват и насочват мигрантите към Европа. Да речем, че това е сметката на един пазарен играч, но не е тайна, че Вашингтон използва Сорос за прокарване на своята политика. В същото време ЕС неведнъж е давал повод за горчивия извод, че е протекторат на американската геополитика. В този смисъл дали чрез Сорос, съответно и чрез мигрантската криза Америка не работи за превръщането на ЕС в онзи разноетнически котел, какъвто е самата тя? И така тя няма ли по-лесно да мениджира Евросъюза, който всъщност е неин проект, както твърдят познавачите на историята? Как да не се запиташ дали разводняването на Европа с мигранти и разноетническия котел на Америка са двете страни на една и съща геополитическа монета? И в случая не е толкова важно дали брюкселските еврократи действат самостоятелно по разводняването или идеята им за котела е подхвърлена от Вашингтон. Важното е друго – че Европа върви към самоубийство.

Престъпните подбуди несъмнено също стоят зад преселническата криза. Според експертни оценки едно мигрантско място в лодка струва 3000-5000 долара, с една дървена лодка за бежанци може да се изкарат 380 000 евро печалби, а годишният доход на мигрантската контрабанда достига 15 млрд. долара. Не случайно зам.-генералният секретар на ООН Юрий Федотов, който ръководи управлението за борба с наркотиците и престъпността, заяви, че зад бежанската вълна „може да стои някакъв организиращ фактор, който трябва да бъде разкрит”.

Експерти например установили, че най-много туитове с лозунга „Добре дошли, бежанци!“ (в Германия) са публикували граждани на споменатите вече две държави – САЩ и Великобритания. Установено е също, че профилите на тези, които са си разменили най-популярните туитове, показват, че това са доста известни персони, пряко и непосредствено свързани с различни западни неправителствени организации. Дали не са свързани и със Сорос? На свой ред организациите спонсори несъмнено са от средите на попечители, учредители, ръководители от бившите спецслужби, големи финансисти и прочие. В свое изследване за бежанската криза, станало достояние у нас благодарение на “Поглед.инфо” руската икономистка, юристка, експертка по информационни технологии и авторка на редица книги Елена Ларина пише следното: „В света за последните десетилетия се създаде могъщ престъпен алианс и напълно легални групи, структури, организации, свързани с разузнавателни общности, финансисти, големи медии. Те имат връзки и с висши политически, включително управляващи, кръгове на Запад. Това е страховита, самодостатъчна, наднационална сила на злото, която може да съществува само в спекулативно-финансовата икономика, където пари се правят буквално от нищото. За нейното съществуване не е нужна наука, техника и реален инженерно-производствен прогрес. Източникът на нейните пари е хаосът. Затова те не просто проникват в истинската политика, икономика, социален живот, но разрушават и създават хаос в целия свят, в отделни негови региони и страни”. Случайна ли е фразата на Сорос, че мигрантите в Европа трябва отиват „там, където поискат“? Това не е ли рецепта хаоса, за който говори Елена Ларина? Очевидно е, че един анализ на причините за мигрантската криза ще трябва да включва и констатациите на Ларина и такива като нея.

Като цяло, ако Съюзът не стигне и на широко, и на дълбоко за причините за кризата, ако съответно не вземе контрамерки злокачественият тумор ще дойде от само себе си.

Тежък и горчив анализ ЕС трябва да направи и за собствената си реакция по кризата. На очи най-вече се набиват две неща – институционалната немощ на Съюза и раздорът сред членовете. Гърция не можеше или не искаше да регистрира всички влизащи бежанци и по този начин прехвърли решаването на проблема на следващата държава от маршрута. Съответно по същия начин действаше всяка следваща държава от маршрута. В същото време ЕС бездействаше през първата половина на година и реши да помага на Гърция чак някъде през есента.

Докато обвиняваната в южняшка небрежност Италия най-стриктно вземаше пръстовите отпечатъци от мигрантите, педантичната и образцова иначе Германия заряза тази процедура – макар да бе задължена, а и всички знаем как тя държи на реда. Направи го по нареждане на Меркел от периода, преди самата тя да хлопне вратата пред бежанците. “Правилата, които важат за Италия, трябва да важат и за Германия”, опълчи се на всесилната канцлерка италианският премиер Матео Ренци в интервю за “Файненшъл таймс”.

Освен това цяла група държави отхвърлят задължителния квотен принцип за приемането на 160 000 бежанци, които намериха убежище в Гърция и Италия, приели близо 1 млн. чужденци – това са Словакия, Чехия, Унгария, Полша и балтийските държави. Словакия дори заведе дело срещу Еврокомисията заради квотите. Поради всичко това решението за разпределението на мигрантите не може да се изпълни. До момента едва 184 мигранти от Гърция и Италия са пренасочени към други държави от ЕС.

Да не говорим, че направо плашеща е мудността и тромавостта на ЕС. Всички казват колко опасна е мигрантската криза, но цяла година Съюзът не можеше да изработи единен подход към нея. Дори на последната си среща на върха в средата на този месец общността отложи с половин година създаването на нова агенция за охрана на външните граници. С мудността си Европейският съюз не заприличва на Съветския съюз?

Да, ЕС все пак взе най-неотложни мерки, но чак през есента. Въпросът обаче е защо това не стана един сезон по-рано – в началото на лятото. Да не говорим, че ЕС би трябвало да има потенциала (политически, финансов, дипломатически, експертен) за адекватна реакция с още един сезон по-рано – или през пролетта. Или за адекватна реакция в аванс, както се полага на една общност с претенции да бъде глобална сила. Симптоми за кризата имаше още през 2014 година, когато в Европа бяха влезли 626 000 бежанци. Имаше и предупреждения, че общността ще бъде залята от бежанска вълна.

Наистина, близо половин година бежанският потоп съвпадаше с тежката финансова криза с Гърция, но нима една 500-милионна общност не може да излъчи елит, който да реагира правилно на повече от една криза?

Изобщо ЕС още не е намерил равновесното положение между две основополагащи свои ценности – солидарността и самозащитата, между отвореността и контрола по границите. Заплаха от дезинтеграция, от разпада на Шенгенската зона и на самия Евросъюз не е отминала. Очевидно на ЕС му предстои да направи болезнена равносметка от кризата, но една от рецептите вече е посочена от унгарския премиер Виктор Орбан – да промени основополагащите си договори, за да се справи с миграционните проблеми и да намери баланса между изповядваните ценности и приоритети. Без това туморът едва ли би останал доброкачествен.

А къде сме ние? Този въпрос от социологичните анкети от близкото минало звучи уместно след всичко казано дотук. Мигрантската криза е един от много редките случаи, в които страната ни се оказа пощадена от едно наднационално или глобално явление – поне засега. Миналия век не ни бяха подминали нито двете световни войни, нито световните икономически кризи, нито Студената война, докато сега глобализмът ни подминава и това определено е добре за нас. Вярно, че в началото и в края на годината ние стояхме на противоположни полюси по кризата. Годината започна с тревогата, че страната ще бъде залята от бежанци. Тогава се говореше също, че след 1 март рязко ще се засили бежанската вълна. Дойде обаче 1 март, после и 1 първи април и липсата на вълна не се оказа първоаприлска шега.

Но бежанският поток само временно е минал покрай нас. По оценки на ООН около 60 млн. мигранти са готови всеки могат да се изсипят в богатите страни, а потенциалът на бежанската вълна стига и до 200 млн. несретници от Африка и Азия. Една трета от тези числа да се задействат, застрашени ще се окажат и Европа, и още повече България. София ще работи преди всичко за себе си, ако заговори с остър тон и рязка критичност срещу липсата на единство, срещу тромавостта и институционалната немощ на общността, ако не пести болезнени оценки в името на криворазбраната евроинтеграция.

И в същото време ще трябва да е настроена за действия на своя глава, ако се наложи. Тоест ще трябва да се отърси от сателитния си манталитет, който ни е имплантирала историята. В този смисъл нашите управляващи едва ли ще бъдат полезни за собствената си страна, ако само козируват на Брюксел. Вижте какво се получи с Виктор Орбан – ако първоначално той бе възприеман като шовинист и еврофоб заради предупрежденията му, че бежанците и мигрантите застрашават християнска Европа, сега вече оценките му се възприемат като зрялост и далновидност.

По бежанската криза в Европа се заформи ситуация, каквато я има на политическата сцена във всяка една демократична държава на континента – имаме управляващия Брюксел, имаме и опозиция в лицето на няколко държави – Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Италия, някои от скандинавските и дори от балтийските държави. Ако желаем да останем българи, както чехите искат да бъдат чехи, ако не искаме да бъдем претопени в котела на еврократско-американските замисли, очевидно ще трябва да минаваме в лагера на опозицията. Наистина, да минем към антиквотните държави едва ли ще е уместно, защото квотите реално не са заплаха. Но кризата има, а и неизбежно ще има други аспекти и акценти и по тях не трябва да се страхуваме открито да подкрепим един Орбан или един Земан. Или сами открито да критикуваме Меркел и Брюксел. В противен случай има риск да подготвяме българското самоубийство.

Автор: Юри Михалков, КРОСС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...