Начало | Икономика | Експертни мнения | Газификация плюс руска власт

Газификация плюс руска власт

газопровод 2

Москва отново диктува правилата на газовата игра със заявката, че транзитът през Украйна може и да продължи

2015 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg „Икономиката през 2015 г.“

Нови щрихи се появиха на газовата карта на Европа през 2015 година. Икономическата им целесъобразност обаче остава настрана за сметка на политиката, което ги прави и малко вероятни за реализация.

Верен на започнатата през 2014 година традиция, в края на годината Владимир Путин отново пусна газова бомба – в годишната си пресконференция той заяви, че „Южен поток“ е бил създаден за нуждите на България, а страната не се е възползвала от възможността и нарече „беззъба“ политиката ни, свързана с проекта.

Другата много важна заявка обаче е, че транзитът през Украйна може да продължи, ако украинските партньори са стабилни като тези по „Северен поток“.

Тази възможност не само обезмисля и „Турски поток“, и „Южен поток“, но и развитието на ситуацията ще е такова, че Москва отново ще държи в шах държавите по Балканския газопровод, сред които и България, и ще ги поставя във вечни опасения дали отношенията с Украйна няма внезапно да охладнеят, отново.

 „Турски поток“ удари дъното

Всъщност години наред досега Москва методично се опитва да изолира Украйна от газовия поток – от преминаването на транзита Киев печели милиарди. Досега обаче повечето проекти в тази посока удрят на камък. На 1 декември 2014 година, ядосан на Брюксел и европейските директиви, Владимир Путин спря „Южен поток“ и насочи газовите потоци към Турция.

Точно година по-късно плановете за завземането на Централна и Югоизточна Европа през територията на Турция обаче потънаха на дъното.

Обратът донякъде е неочакван и предизвикан от конкретна ситуация – свалянето на руски бомбардировач Су-24 от турските ВВС. От друга страна обаче след шумното начало плановете за реализацията на „Турски поток“ затънаха в подробностите около преговорите между Москва и Анкара.

Турция изглеждаше неутрална по отношение на политиката на ЕС в областта на енергетиката и заинтересувана от икономическата логика на предложения проект. В следващите месеци обаче стана ясно, че страната няма да приеме автоматично руските условия и ще преговаря докрай – за отстъпката в цената на газа, който Русия продава на Турция, както и около амбициите на Анкара да играе по-важна роля при доставките на суровината в Европа.

Всъщност официално Русия не е сложила край нито на „Южен поток“, нито на „Турски поток“ , макар че междувременно подписа и споразумение за създаване на съвместна проектна компания за разширяване на „Северен поток“. 

Реално Газпром няма нито финансовата, нито техническата възможност да реализира всички тези проекти едновременно.

Досега направените инвестиции не са малко, макар и Газпром да успява да намери приложение за част от изработената инфраструктура. Тръбите, изработени за „Южен поток“, чиято стойност надхвърля 2 млрд. евро, се „разнасят“ из региона, като заявките са, че ту ще се използват за „Турски поток“, ту за „Северен поток“ 2.

Изградената вече инфраструктура за Южното направление пък в краен случай ще се използва за газификация на Краснодарския край.

С подписването на споразумението за „Северен поток“ 2 обаче Москва вече има потенциала да извади от газовата игра и Украйна, и Турция. В проекта основен акционер е Газпром, а с по-малки дялове са E.On, Shell, OMV и BASF (с дъщерната си компания Wintershall) – с по 10%, както и френската Engie, бившата GdF Suez, която държи останалите 9%.

Въпросът е как Русия ще успее да реализира допълнителните 55 млрд. куб. метра годишно за клиентите си в Западна Европа и ще се лиши от втория си по големина европейски пазар – Турция.

Плановете за новия газопровод не се възприемат еднозначно и сред държавите от ЕС – силни критики се чуват от Словакия, Полша, Унгария, Румъния и дори Италия, а комисарят по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович вече изказа своите опасения, че тръбите ще нарушат принципа на солидарността в общността.

В Брюксел засега изчакват с категоричната позиция и обещават равно третиране на всички енергийни проекти в общността. По думите на Доналд Туск след последния Европейски съвет за годината пък стана ясно, че лидерите на ЕС са приели всички енергийни проекти в общността да отговарят на европейското законодателство.

Самият Туск, който е един от авторите на идеята за Енергиен съюз и колективни покупки на енергия, пък смята, че „Северен поток“ 2 не отговаря на целите в политиката на ЕС в областта на енергетиката. Той не ограничава зависимостта и не допринася за диверсификацията на доставките на природен газ, каза Туск, намеквайки за бъдещи главоболия за акционерите.

Европейските тръби на газовата карта

Заради голямата зависимост на Европа от руските доставки на газ не е чудно, че още със заявката за спиране на „Южен поток“ започнаха да се появяват и идеи за нови газопроводи. Повечето са свързани със съществуващата инфраструктура и интерконектори, които да свържат газопреносните мрежи на държавите в ЕС. Така ще бъде преодоляна криза, свързана с прекъсване на доставките от страна на Русия.

Пример в тази насока са Eastring и Вертикалният газов коридор. И двата проекта обаче са все още на съвсем ранен етап и през 2015 година нямаха видимо реално развитие.

За Eastring са определени само началните технически характеристики – тръбите трябва да започнат от словашката компресорна станция на границата с Украйна и да свършат до българо-турската граница, използвайки трасето на съществуващите тръбопроводи, където е възможно.

Именно тази възможност прави цената на газопровода приемлива – в рамките на около 750 млн. евро. За сравнение, разходите около „Южен поток“ надхвърляха 16 млрд. евро при последния преглед на проекта.

За газопровода обаче тепърва предстоят задълбочени анализи за техническите, пазарните и икономическите аспекти.

Вертикалният газов коридор пък трябва да свърже газопреносните мрежи на Гърция, България и Румъния. Важна част от този план е реализацията на интерконектора IGB, чието окончателно инвестиционно решение най-накрая беше подписано в началото на декември.

Няколко европейски страни – Гърция, Сърбия, Македония и Унгария, пък разчертаха собствен газопровод – Tesla. Неговата реализация обаче е пряко свързана с „Турски поток“ и вероятно ще остане висящ и на хартия.

Окончателното решение за проекта ще бъде взето в началото на 2016 година, като на този етап очакванията са, че нужните средства за строителството на газопровода са между 4 и 5 млрд. евро. Реално участниците в проекта трудно могат да осигурят нужните средства.

Нови газови войни

Обтегнатите руско-турски отношения крият нов потенциален конфликт в газовата сфера. Този път между ЕС и Турция и за достъпа до алтернативите на руски газ. Анкара активно работи за по-бързата реализация на TANAP, по който трябва да получи газ от Каспийско море.

В момента плановете са по газопровода, който е част от Южния газов коридор на ЕС, да се пренасят към 16 млрд. куб. метра природен газ, от които 6 млрд. куб. метра ще бъдат насочени към турските потребители. Останалите количества ще бъдат насочени към Европа през Трансадриатическия газопровод (ТАР), който преминава през територията на Гърция.

И така предпоставките за 2016 година, както и досега, са за горещи газови двубои, търсене на алтернативни трасета и източници. За добро или за лошо обаче и Европа е зависима от Русия, както и Русия зависи от Европа, за да реализира природния газ, който добива. Пресечната точка на интересите е винаги някъде там.

По статията работиха: автор Деляна Петкова, редактор Десислава Попова, Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...