Начало | Шаржове | Авторски шаржове | Интегриране на циганчета в училищата

Интегриране на циганчета в училищата

интеграция в училище

Интегриране на циганчета в училищата „за бели“ или казано с други думи – сблъсъка на цивилизациите.

Силното обществено притеснение, породено от посредствените държавни наченки на интеграция на българчетата с цигански, етнически произход в регулярните училища генерира енергия в широката общественост. Енергия, все още не канализирана, енергия на недоволство, опасение и страх от нещо, което все още никой не знае точно какво е и как ще изглежда!

Сблъсък на цивилизациите

Да се върнем към дискриминиращото подзаглавие. Защо „сблъсък на цивилизациите“? Без да навлизаме в полемики за етническа принадлежност и качествата на хората, от която и да е етническа група, да погледнем нещата, на които държат хората от тези групи – техните разбирания, знанията им за света.

Да, точно така, всеки човек припознава свои ценности, идеали, празници и „ритуали“

Два любопитни ритуала: Първият – циганите си купуват жените. Вторият – българите символично си крадат булката, защото по традиция трябва да се плати, но родителите на булката винаги дават пробита обувка (която няма пълнене).

Какво общо има това с темата?

Няма нищо общо, същевременно с това показва нов аспект на проблема. Това е нагледен пример за ритуали, практикувани и днес, в този момент, в съвременното развито общество, част от което сте и вие. Добър или лош, нека го наричаме различен от социално приемливия.

Всяко общество си има стереотип на поведение. Под общество следва да разбираме и микро обществата, които са дял от целия континуум.

Реално в момента имаме деца, изградили се според обществените норми, според наложеният им групата стереотип на поведение. Циганчетата, като всички други деца копират поведението на по-възрастните членове на социумът, в който живеят. Както е казал Маркс „Битието определя съзнанието“.

Сблъсъка на цивилизациите

Първо, какво е цивилизация? Цивилизацията идва от латинската дума civis, означаваща гражданин. Тоест цивилизацията е комплексно общество, характеризиращо се с градско развитие, обществено разслоение, символни форми на комуникация – обикновено писменост, но може да бъде и вербална. Друг критерий е усещането за отделяне от природната среда и контрола над нея.

Предполагам излизат в съзнанието ви разликите в светоусещането и начина на личната организация в пространството на двете етнически групи и тяхното обособяване в две различни цивилизации. Цивилизации в явен противовес една на друга.

Българчетата от български етнически произход влизат в класната стая с едно наложено им поведение, което само се затвърждава с „членуването“ в социалната група. Българчетата от цигански етнически произход, по абсолютно същия начин, носещи отпечатъка на обществените норми върху себе си, влизат в класната стая.

В момента, в който двата атитюда се срещнат се получава типична за всяко дете невинна агресия (децата забелязват и изтъкват всичко ново и различно за тях – ти си бъркаш в носа; ти си черен; вярно ли е, че циганите крадат и прочие – все разбирания, вменени от възрастните).

Някои го наричат дискриминация, аз го наричам явни различия на разбирания, норми и светоусещане – сблъсък на цивилизации. Тук идва и въпросът:

Интегрираме или смесваме?

В момента имаме две изразени нива на натрупани знания и умения – социални, културни, образователни, нравствени и пр., имаме две изразени цивилизации.

Направеното до момента е, да бъде взета една група деца и да бъде поставена в друга, нова за тях група с различна на познатата среда. Обществото нарича този процес интеграция. Погледнато отстрани прилича на смесване. Да смесване на 2 цивилизации и наблюдаване на невъзможността им да забравят натрупаните социални предразсъдъци и норми за целите им 7 години живот, за сметка на рязкото приучаване към нови социални компетенции за един месец.

Реално процеса на интегриране / смесване е обречен на провал. Защото самите ние – умните, бели, образовани и развити хора не можем, дори да го наречем с правилното му име. Не го разбираме, но го правим смело и се ядосваме на собствения си провал, наричайки го неуспех на малцинството.

Групата ли променя индивида или индивида променя групата

Според науката психология, човешкото развитие е резултат от наблюдение, чрез което се усвояват на подсъзнателно ниво разбирания, стереотипи, норми на поведение. Факторите за развитието на индивида и неговия атитюд се коренят в обществото и отпечатъка, който оставя то върху индивида. Тук се появява и референта и/или референтната група, към които опитва да се причисли. Разбирането на процеса на себеизграждане е ключово знание за предлагане на нов социален модел, по-правилен или по-приемлив.

Ако поставим две умни и знаещи деца в група диваци на остров, то те след година ще са копие на диваците, а няма диваците да станат тяхно копие. Защото познанието на диваците е и умението за оцеляване в тяхната цивилизация. Тоест от една страна групата променя индивида, а от друга страна, средата променя, заради нуждата от знания, които носят ползи за личното оцеляване – успеваемост.

В обратната ситуация, ако поставим 2 умни деца от групата на диваците в училище, то те ще се научават макар и по-бавно, ако групата се старае да им обяснява новото знание. Ако групата е враждебна и ги изолира, то те няма да придобият знанието, защото те няма да припознават в знанието и тяхната идентичност или няма да разбират това знание, като инструмент за оцеляване – те инстинктивно ще се борят да оцелеят по познатият им начин.

Преведено: За да бъдат интегрирани 2 циганчета в „европейската“ среда, то трябва първо да бъдат намерени подходящи групи, склонни да им помагат и покажат нужните компетенции „за оцеляване“, след това да бъдат въведени в среда, провокираща ги да използват придобитото знание, за да видят ползата от придобиването му.

Връщаме се на въпроса „Смесваме или интегрираме“

За да има интеграция е нужно… Първо да бъде изграден мост между двете цивилизации, да бъде преведена промяната на техния език. Да им бъде показана ползата от новото знание и как то им дава място в другата група. Поставянето на 2 индивида в нова за тях среда, при това среда НЕ подготвена за тяхното присъствие и НЕ желаеща да им съдейства е гавра, приличаща на нацистки експеримент.

5 или 19 … Кое е по-голямо?

Системата за интеграция / смесване работи на принципа 5 > 19. Тоест за 5 астрономически часа в училище се прави опит да бъде смъкнато влиянието на микро социума, в който живее индивида в следващите 19 астрономически часа, през които натрупва противоречиви знания.

Очевидно се очаква за 5 единици полезно време, да се промени влиянието на други 19 единици вредно време.

Интеграцията

Интеграцията, смело издигана в различни лозунги, все още е непозната за самите интегриращи. Процесът на интеграция е механизъм, за който са нужни познания по психология, разбиране на културите, познаване на цивилизациите на отделните индивиди, и най-вече това е изграждането на мост между между различните цивилизации. Процес, представляващ уеднаквяване преход.

Странно с каква лекота се издига едно непознато понятие в лозунг – интеграцията.

Дори за неподготвения ум ще се стори много по-логично, интеграцията в училище да се случва чрез ментори – подходящи референти и за двете групи. Логично е децата да бъдат приобщавани едни с други, първо чрез игри. Да бъдат обучавани в едно училище, но по-изостаналата група да има модул за придобиване на конкурентни знания в малки класове до 5 деца, и чак след изравняването им по критерия знания да бъдат събирани в смесени класове.

Тоест, децата да контактуват в часове като изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и пр. Но тези с по-слаба подготовка да изучават усилено език – писменост и литература, цифри и математика.

Приемането на ученици в класове с по-напреднали деца е логичната стъпка след приравнителен / изравнителен модул, свиващ разликата в подготовката на различните деца И ЗАПОЗНАВАНЕТО им с новата среда, в която те ще трябва да се справят след година.

Спомени от соца

чавдарче и пионерчеЕдин разкошен и нагледен пример за това, как едно малко дете ставащо „чавдарче“, реално бива подготвяно за неговото бъдещо израстване от по-голям съученик „пионер“.

Друг интересен психологически фактор е изравняването на децата, чрез задължителното носене на униформи – рязко свалящи социалната принадлежност и финансовите възможности. Униформата като психологически фактор създава чувство за принадлежност към групата.

Групата на учениците! Младите хора с бъдеще и потенциал, които в момента развиват според личните им качества и интереси.

Автор: Делян Костадинов

Послепис: Децата са равни и еднакви. Променят ги възрастните. А в момента същите възрастни, които са ги променили се опитват с чук и длето да ги превъзпитат. Интеграцията на деца трябва да бъде ПОДХОДЯЩА за деца. Да – равен достъп до образование. Да – изравняване на знанията и плавно интегриране. Плавна интеграция, БЕЗ шокови смесвания.

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...