Начало | Шаржове | От мрежата | Холографски модел на човешкия мозък

Холографски модел на човешкия мозък

мозък

През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора – Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Без значение дали се намират на 10 метра или на 10 милиона километра, едната частица винаги „знае“ какво става с другата и обратно. Проблемът с този факт е, че той нарушава приетото от Айнщайн ограничение на скоростта, с която може да пътува информацията – скоростта на светлината. Пътуването със скорост по-голяма от тази на светлината обаче е равносилно на преминаване на времевата бариера. Това кара доста учени да се опитат да обяснят резултатите, като някои от тях предлагат доста радикални теории.

Физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, например, смята че откритието на Аспект дава основание да се смята, че обективната реалност не съществува, че въпреки солидния си вид, Вселената е от огромна холограма.

За да разберем защо Бом прави това зашеметяващо изявление, трябва да знаем какво се крие зад понятието „холограма“. Холограмата е триразмерно изображение (фотография), направено с помощта на лазер.

За да направим холограма, обектът първо бива осветен от лазерен лъч. Тогава втори лазерен лъч отскача от отразената светлина на първия, а получената резонанса картина се запечатва на филм. Полученият филм прилича на нищо незначеща мрежа от светли и тъмни ивици. Да се ниси хорограмата, към филма се насочва трети лазерен лъч се визуализира тримерния образ на снимания обект.

Триразмерността на тези изображения не е тяхната единствена забележителна черта. Ако холограма на роза бъде срязана наполовина и след това осветена от лазер, всяка половина ще проектира цялата роза. Получените половинки могат от своя страна да се разделят още веднъж на по две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване отново би визуализирала холограма на цялата роза.

Това свойство от природата на холограмата ни дава нов поглед върху разбирането за организация и ред. През по-голямата част от съществуването си, западната наука се е развивала с презумцията, че най-добрият начин да разбереш физически феномен е да го разбиеш на съставните му части и да ги изследваш.

Холограмите ни показват, че някои неща във Вселената може да не се поддават на този подход. Ако се опитаме да разпаднем на съставните й части една холограма, ние няма да получим парчетата, от които е направена, само ще получим по-малки „цели“(1:1 с оригинала) холограми.

Тази гледна точка навежда Бом на различен начин на разбиране на откритието на Аспект. Бом смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят някакви сигнали напред-назад, а защото тяхната разделеност е илюзия. Той смята, че на някакво друго ниво на реалност, такива частици не са индивидуални, отделни, а части от едно фундаментално цяло.

Бом предлага следния пример за визуализиране на своята теория: представете си аквариум, в който има риба. Представете си, че не можете да видите аквариума директно, а го наблюдавате с помощта на две камери – едната насочена към предната стена на аквариума, другата – към някоя от другите стени. Гледайки само мониторите, е вероятно да решите, че наблюдавате две различни риби. Тъй като камерите са разположени под различен ъгъл, всяка от рибите на екраните ще изглежда леко различна. След известно време наблюдение ще стигнете до извода, че между рибите съществува някакъв вид зависимост. Неузнавайки за реалната ситуация, може от направените наблюдения да се стигне до извода, че двете риби комуникират помежду си на момента, но това, както знаем, не е вярно.

Според Бом това е, което се случва при експериментите на Аспект. Според него комуникацията със скорост по-бърза от скоростта на светлината, която наблюдават Аспект и екипа му, му дават основание да смята, че съществува различно ниво на реалност, което не можем да възприемем, по-сложно измерение, което е аналог на аквариума от примера. За Бом електроните и другите субатомни частици ни се струват отделни, тъй като можем да видим само част от това по-сложно измерение.

За Бом тези частици не са отделни части, а страни на по-дълбока единност, която притежава холографски свойства и е неразделна, също като спомената в началото роза. И тъй като всичко във физическата ни реалност е изградено от тези елементарни частици, то Вселената, според Бом е проекция, холограма.

Ако това е вярно, то Вселената трябва да притежава някои изумителни свойства. Ако разделеността на частиците е илюзорна, то това означава, че всички и всичко във Вселената е свързано едно с друго. Всичко е във всичко, и въпреки, че човешката природа винаги търси начини да категоризира и разделя, различните явления във Вселената и всички видове разделение са по същността си изкуствени и цялата природа е една безкрайна мрежа.

Бом не е единственият изследовател, който намира доказателства, че вселената е холограма.Работещият независимо от Бом в сферата на мозъчните изследвания, неврофизикът от Станфорд Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на вселената.

Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката как и къде в мозъка се съхранява паметта. Десетилетия наред множество изследвания показват, че паметта не се съхранява на точно оределено място, а в целия мозък.В серия от експерименти през 20-те години Карл Вашли открива, че независимо каква част от мозъка на плъх премахва, той не може да заличи неговата памет за това как да изпълнява сложни задачи, които е научил преди хирургическата намеса. Големият проблем тогава е бил, че никой не е познавал механизъм, който да обясни тази особеност на паметта.

През 1960-та година Прибрам се запознава с концепцията на холографията и разбира, че е намерил обяснението, което са търсели изследователите на мозъка. Прибрам смята, че паметта се съхранява не в невроните, или в малки групи от неврони, а в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на парче филм с холографско изображение. С други думи, Прибрам смята, че мозъкът е сам по себе си холограмен филм.

Теорията на Прибрам би обяснила защо човешкият мозък може да съхранява толкова много информация в толкова малко място. Изчислено е, че човешкият мозък има капацитета на запамети информация от порядъка на 10 милиона бита по време на средно продължителен човешки живот.

Друго свойство на холограмите, което не споменахме досега е именно големия им капацитет за съхранение на информация ( бел. ред: вече са в разработка дискове на принципа на холограмите, които ще побират нещо от порядъка на 100 GB информация, при размер колкото сегашните дискове). Достатъчна е минимална промяна на ъгъла, под който двата записващи лазера облъчват фотографския филм и е възможен записа на много различни изображения на една и съща повърхност. Практически опит показва, че в един кубичен сантиметър филм може да се съберат близо 10 милиона бита информация.

Нашата необичайна способност бързо да извличаме каквато информация ни трябва от огромното ни информационно хранилище на спомени става по-разбираема ако мозъкът функционира на принципа на холограмата. Едно от най-удивителните неща в човешкия мозък е именно взаимосвързаността на всяко парченце информация – друга характеристика, присъща за холограмите. Тъй като всяка част на холограмата е безкрайно свързана с всяка друга нейна част, то това може би е най-съвършеният пример за взаимосвързана система, с която разполагаме.

Аржентинско-италианският изследовател Хюго Зукарели (Hugo Zucarelli) наскоро пренесе холографският модел в света на акустичните явления. Озадачен от факта, че хората могат да локализират източника на звук без да въртят главите си, дори когато не могат да чуват с едното ухо, Зукарели открива, че холографските принципи могат да обяснят тази способност. Зукарели също така разработва техногията за холографния звук – техника за записване, способна възпроизведе акустични ситуации с невероятен реализъм.

Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.

Изследователите откриват, например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти, и че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.

Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е „там“ е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?

Казано по-просто – тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалния свят е Мая – илюзия, съответно въпреки че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти, и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата./ Спиралата

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...