Начало | Шаржове | Колонката на Дурак | Фалираха ли висшите училища

Фалираха ли висшите училища

Произволни и случайно снимки на професори

Широко коментираната тема за висшите училища и образователната система като цяло, провокира със своят грозен отпечатък върху обществото, приличащ на белег от война.

Всички говорят за образование, някои и пишем. Всички го правим високопарно и с определен финес, изтънченост на изказа и сложност на вербалния конструкт. Всички ние имаме образование, говорим за образование… Но!

Но, какво се случва когато ни попитат за нашето образование или когато Вие попитате човека пред Вас за образованието му? Да, по-голямата част от хората са лаконични и бързо сменят темата. Разговора за тяхното образование не им допада.

Отпечатъка от висшите училища

Има неща, като пари, религия, спорт и други подобни, оставящи отпечатък за цял живот върху хората, подобен отпечатък оставя и образованието. То е видно във всяко действие на всеки човек.

Фалираха ли висшите училища

Термина „фалит“ изплува в съзнанието ми при всеки разговор за висшите училища. Първо да обясня термина „фалит“ за читателите с по-общи познания по финанси. На езика на парите „фалит“ е несъстоятелност – невъзможност за изпълнение на задълженията.

Висшите училища имат задължението да дават умения и знания и да научат своите потребители на образователната услуга да мислят. Очевидно висшите училища нямат капацитета да изпълнят поетия ангажимент и произтичащите от него задължения.

Веднага се обосновавам с няколко факта

Младежката безработица е колосална. Вероятно познавате много младежи в подобно състояние на трайно безработни. Да, аз лично познавам много такива, също така познавам и много работодатели предлагащи невероятно добри условия за работа, в това число заплати между 1000 и 1500 лева.

Трагичното в случая е, че въпросните работодатели нямат откъде да намерят хора с приложни умения, хора умеещи да мислят и вземат правилни решения!

образование

Защото университетите не учат младите специалисти да мислят, а им казват какво да наизустят. Често наложените от академичните съвети учебни планове не дават нито добра обща подготовка, нито специализирани познания.

Учебна литература

Наложената от висшите училища научна литература, преминала рецензии и одобрена от академичните съвети е гола вода! Един учебник би имал стойност, само ако бъде проверен от ЕКСПЕРТИ – ПРАКТИЦИ от съответната браншова организация и/или гилдия. В момента всеки връзкар, набеден за доцент или чрез лобиране или по полов път за жените „институтки“ може да препише по малко от 5 учебника, да добави малко логически свързани думички и да каже това е нова теория.

Но!

Как един човек, който през живота си не е продал едно кибритче и няма нито един ден трудов стаж в дадена област би могъл да напише учебник по икономика (примерно)? Как един студент израства до „професор“ по информационни технологии при положение, че никога не е работил в истинска фирма пишеща софтуер? Ще се подкрепя с факти, млади специалисти, с добра реализация и работа по международни проекти споделят „започнах от нулата“. Просто са им преподавани технологии от времето на динозаврите, защото тяхното професорче е решило, че знае всичко и вече си има 5 учебника.

Ето го и отговора

Имаме прибързано хабилитирани преподаватели! Млади хора без трудов стаж, прекарали живота си в утопия, набедени за доценти, а след това заставящи всички студенти да се изгубят и те в света на фантазиите.

Какво означава „Професор по публична администрация“? Какво е написал в учебниците и научните си доклади този човек, та е набеден за професор?
Отговорът е ясен – преписвал е актуалните нормативни уредби, които се променят всеки ден. След това ги е събрал в свитък с твърди корици и заедно с приятелчетата си професорчета е направил комисия и е одобрил свитъка за научна литература! След това по този учебник със стари и НЕИСТИННИ материали учи или по-скоро въвежда в заблуда студентите. А тези студенти, които имат по няколко години трудов стаж и знаят правилните/ актуални нормативни уредби са длъжни да си траят и да пишат пълните глупости на някое доцентче, за да си изкарат изпита.

Училище за учители

Едно момиче, за да стане учителка в занималня, посещава университет 5 години и ходи на задължителни практики. А един магистър, който се е поизтупал след безпаметната абсолвентска може да започне да преподава на хората с година по-млади от него, онова което довчера е приписвал по изпитите си.

Браншовици да проверяват информацията в учебниците

Фалираха ли висшите училища? Да! Нека си признаем, че нямаме преподаватели, нямаме и учебници. Всъщност имаме и преподаватели и учебници, при това на световно ниво. За съжаление, истинските ни преподаватели са на възраст между 60 и 80 години и скоро няма да могат да преподават, а истинските учебници ги ядат мишките в мазетата, защото доцентчетата си пишат глупостите, за да има какво да продават в книжарницата. Това е бизнеса им – монопол. Няма свободен пазар, искаш диплома, купуваш моята научна фантастика.

Нека се приеме система за проверка на достоверността на информацията в учебниците. Искаш да си доцент, добре! За да си доцент трябва да имаш написан учебник, добре! Пишеш учебник, примерно по икономика на търговията и се явяваш пред 20 членна комисия, съставена от директорите на 20те водещи предприятия в града си. Изправяш се пред тях и им обясняваш как се прави бизнес! Ако одобрят информацията и подготовката ти, добре! Ако преценят, че нямаш познания в областта, ами няма да си доцент и няма да говориш глупости пред студентите!

Глупавите студенти преписват

Да, вярно е! Всички студенти преписват. А какво да правят? Да измислят нова геометрична фигура? Да измислят химична формула, с която да правят злато от кал? Знанията се забравят, но умението да разсъждаваш те прави конкурентен!

Преди 50 г. Харвард е бил най-добрия университет, заради огромната си библиотека. Обикновените хора са нямали достъп до тази научна литература, събирана с години от целия свят. Днес, студентите имат ГУГЪЛ, информацията е повече, отколкото човек може да приеме. Ключовото умение е да се търси информация и да се редактира, осмисля и прилага!

Ние сме дошли да ни учите, а не да ни изпитвате

Преди няколко дни разговарях със студент от „Тракийски университет“. Младият студент се оплака, че има само един не взет изпит, на който се е явявал 15 пъти. Изпита му е при доцентка, която е и ректор!

За мен това е един провален преподавател! Никой не може да ме убеди, че един студент не си е взел изпита 15 пъти от глупост или слаба подготовка. Това е лично отношение. Възпитателно ли е? Този човек утре ще се дипломира, ще започне да работи. Ще стане ръководител на други хора… Как ще ги ръководи, вероятно ще копира поведението на институтката, която го е скъсала 15 пъти :).

Ало, ало … Тракийския? Вие сте голямата работа!

Фалираха ли висшите училища

Да, висшите училища фалираха в момента, в който започнаха да произвеждат доценти и професори на конвейер.

Да, висшите училища фалираха в момента, в който държавата започна да ги субсидира на брой студенти. Тази методика за финансиране принуди висшите училища да приемат куцо, кьораво и сакато, за да си осигурят заплатите.

Ако днес направим една статистическа справка, колко научни открития са патентовани от университетите за последните 5 години и колко доценти и професори са създадени за същия период ще видим ясно, че висшите училища са в пълен фалит!

Автор: Делян Костадинов

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...